Решение № 1433 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100108662 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Ц. П. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от 18.04.2019 г. /датата на откриване на боеприпасите/ до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение за престъпление по чл.

339, ал. 1 НК по ДП № 124/2019 г. по описа на РУ Сливница. Образувано било наказателно производство с присъда от 03.10.2022 г. на РС Сливница бил признат за невиновен и оправдан по обвинението. Прокуратурата протестирала като с окончателно решение от 15.10.2024 г. по ВНОХД № 470/2019 г. ОС София потвърдил изцяло присъдата. В резултат на незаконното обвинение търпял неимуществени вреди – стрес и тревоги, уронване на чест, достойнство и добро име, неудобства и ограничения, влошаване на здравословно състояние /сочи, че диагнозите в решение по ТЕЛК исхемична болест, емболия и тромбоза на артерии, увреждания на междупрешленните дискове и радикулопатия, камерно мъждене, болки в поясна област и изтръпване на подбедрицата, увреждане на кръвоносни съдове/, са свързани с незаконното обвинение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Исковата молба била неоснователна. Оспорва исковете по основание и по размер.

Оспорва обвинението да е довело до здравословните проблеми на ищеца. Оспорва търпени емоционални сривове и репутационни вреди. Липсвали данни за публично разгласяване на обвинението. Ответникът не ставал причина за забавяне на наказателното производство.

Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се моли за намаляването му.

Счита, че определяне евентуалният размер на обезщетението съдът следва да вземе предвид, че ищецът е осъждан. Моли за отхвърляне на претенциите.

С протоколно определение от 05.02.2025 г. е указано на страните, че на основание чл.

12 и чл. 13 ЗВЕРБ с крайния акт по съществото на спора ще превалутира претенцията на сума в размер на 15338.76 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;

С определение от 18.08.2025 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства: срещу ищеца е образувано ДП № 124/2019 г. по описа на РУ Сливница за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, както и, че ищецът бил признат за невиновен по обвинението, като присъдата потвърдена по ВНОХД № 470/2019 г. ОС София, влязла в сила на 15.10.2024 г.

Установява се, че с постановление по ДП № 124/2019 г. по описа на РУ Сливница е привлечен В. Ц. В. като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК и е взета спрямо него мярка за неотклонение подписка. Постановлението е предявено на обвиняемия на 06.08.2019 г.

С обвинителен акт от 14.08.2019 г. по ДП 124/2019 г. е обвинен В. Ц. В. в това, че от неустановена дата до 18.04.2019 г. около 11:30 ч. в гр. Сливница, в къща на ул. „******** държи боеприпаси за огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ, а именно 110 броя боеприпаси – ловни патрони за гладкоцевно огнестрелно оръжие калибър 12х70 мм, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

Образувано е НОХД № 470/2019 г. на РС Сливница. Проведени са следните открити съдебни заседание, на които е даден ход, на които е присъствал и лично В. В. – на 24.06.2020 г., на 30.09.2020 г., на 22.02.2021 г., на 25.10.2021 г., на 28.03.2022 г., на 03.10.2022 г.

С Присъда от 03.10.2022 г. по НОХД № 470/2019 г. на РС Сливница В. Ц. П. е признат за невиновен в това, че от неустановена дата до 18.04.2019 год. около 11:30 часа в гр. Сливница, Софийска област, ул. „******** е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВИИ, а именно 110 броя боеприпаси – ловни патрони за гладкоцевно огнестрелно оръжие калибър 12х70 мм., по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ, както следва: 50 броя ловни патрони калибър 12х70 мм. с прозрачен корпус на гилзите и снаряжени със сачмен заряд с размер на сачмите 11/0; 25 броя ловни патрони калибър 12х70 мм. със син цвят на корпуса на гилзите и снаряжени със сачмен заряд с размер на сачмите № 7; 30 броя ловни патрони калибър 12х70 мм., с червен цвят на корпуса на гилзите и снаряжени със сачмен заряд с размер на сачмите 6/0; 5 броя ловни патрони, снаряжени с куршуми тип „Бренеке“ калибър 12х70 мм., с прозрачен корпус на гилзите, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

С определение от 03.10.2022 г. е отменена и взетата мярка за неотклонение подписка.

По подаден протест на ПРБ е образувано ВНОХД № 224/2024 г. на ОС София.

Проведено е едно открито съдебно заседание на 24.06.2024 г., на което ищецът се е явил лично. С решение № 137 от 15.10.2024 г. по ВНОХД № 224/2024 г. на ОС София е потвърдена изцяло Присъда от 03.10.2022 г. по НОХД № 470/2019 г. на РС Сливница.

Решението е окончателно и оправдателната присъда е в сила от 15.10.2024 г.

От приложеното към отговора на исковата молба свидетелство за съдимост на В. П. е видно, че същият е осъждан: по НОХД № 303/1975 г. на СРС на основание чл. 252, ал. 1 НК вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 НК и чл. 54 НК на една година лишаване от свобода, като наказанието е отложено за срок от три години /реабилитиран/; по НОХД № 3760-1997 г. на СРС на основание чл. 325, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК са му наложени глоби, платени на 17.02.2000 г. /реабилитиран/.

По делото е представена медицинска документация – епикризи от Клиника по кардиология на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов и експертни решения на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност, вкл. и решение от 06.11.2023 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД за определяне на трайно намалена работоспособност в размер на 94 % за срок от 3 години.

По делото е разпитан свидетелят А.А. П.А /която живее на семейни начала с ищеца/, поради което и показанията й ще се ценят по реда на чл. 172 ГПК. От разпита на свидетеля 2

А.А. П.А, се установява следното, че през 2019 г. живеела с майка си в гр. Сливница. Баща й бил ловджия и починал през 1999 г., като имал законно оръжие и боеприпаси. Не знаели, че в къщата има боеприпаси, впоследствие разбрали, че е имало патрони дори в стаята на майка й. Обвинението му се отразило много зле, защото той имал два инфаркта, затворил се в себе си, не излизал, било му неудобно от съседи и комшии. Процесът се водил в гр.

Сливница, съседите го познавали. Ищецът не бил добре със здравето. Не бил добре със сърцето, съдовете на краката му се запушвали, имал операции. Започнал да вдига кръвно, особено преди заседанията, захарта му се повишила. Събитията повлияли на емоционалното му състояние. Това проличало и в отношенията му със семейството, ставал по-нервен, не искал да излиза, а заради инфаркта трябвало да прави ежедневни разходки, но спрял. Делото продължило около 5 години. Отразило му се на работоспособността, защото той преди това имал ТЕЛК 50 %, а сега бил с 94 %. Той имал в момента друго дело, което вече 7 години се водило. Висящото производство започнало 2019 г. За другото дело също се притеснявал.

От съдебно-медицинска експертиза се установява, че през март 2022 г.и през април 2022 г. при ищеца била установена периферно-съдова болест, клинично проявяваща се в болки при ходене в областта на двете подбедрици. Това е наложило хоспитализация в УМБАЛСМ „Пирогов“. От проведената артериография на долните крайници била установена хронична оклузия /запушване/ на двете повърхностни бедрени артерии, което наложило поетапно провеждане на лечение, изразяващо се в разширение на оклузиите на двете артерии. Сърдечните заболявания били установени преди 18.04.2019 г.: АХ – на медикаментозно лечение от 2004 г., ИБС – установена през февруари 2007 г. С реинфаркт през 2018 г. и оформяне на върхова аневризма. През 2021 г. бил хоспитализиран по повод на нестабилна стенокардия. Не били установени данни за влошаване на коронарната анатомия.

Установена била исхемична дилатативна кардиомиопатия със септално-върхова аневризма, което било резултат от предхождащо установена ИБС с реализирани два миокардни инфаркта преди 18.04.2019 г. През февруари 2022 г. бил проведена СКАГ, от която не били установени данни за влошаване на коронарната анатомия. Сърдечните заболявания били възникнали преди 18.04.2019 г. и нямало данни от приложените последващи епикризи за тяхното влошаване, което да е във връзка с воденото наказателно производство след 18.04.2019 г. В последното решение на ТЕЛК от 2023 г. във връзка с прогресията на хроничните сърдечни заболявания с наличието на постинфарктна аневризма бил определен за тях 80 % ТНР като и към тях били обявени проценти за периферно-съдовите заболявания и дегенеративните заболявания на гръбначния стълб, от което се получавало краен процент 94% ТНР. Периферно-съдовите заболявания били регистрирани в процесния период.

Стресът не се приемал като класически рисков фактор за развитие на атеросклеротичния процес.

В с. з. на 05.02.2026 г. вещото лице М. разяснява, че преди 2019 г. не е правено изследване, за да се търси периферно съдова болест, поради което не била установена такава.

Възможно било както периферно съдовата болест да е възникнала преди 2019 г., така и да е била в по-лек стадий, да са липсвали оплаквания и за това да не е била диагностицирана.

Ищецът има много рискови фактори, които влияели върху коронарните артерии, като стресът можел да допринася за засилване на техния ефект.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната 3 не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението, е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.

При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така повдигнатото обвинение. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие и дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.