Решение № 74 от 11.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Плевен, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500986 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1212 от 28.10.2021г., постановено по гр.д. № 514/2021г. Плевенски районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от ЦВ. К. К. от гр. П. против П. Д. К. от с.гр. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за закупуване на нов котел за водно отопление, за демонтаж на стария котел и монтаж на новия котел, както и разходи за отопление с ел. енергия за периода от 24. 12. 2020 год. до 31. 03. 2021 год./.Присъдил е деловодни разноски в полза на ответника в размер на 580лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ЦВ. К. К..В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото.

Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск.

1

Въззиваемата страна П. Д. К., чрез пълномощника си адв.ИЛ. Н., е взел становище, че жалбата е неоснователна. Изложил е подробни съображения в писмен отговор.Претендира разноски в размер на 580лв. за настоящата инстанция.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за закупуване на нов котел за водно отопление, за демонтаж на стария котел и монтаж на новия котел, както и разходи за отопление с ел. енергия за периода от 24. 12. 2020 год. до 31. 03.

2021 год./. В исковата молба се твърди, че на 24.12.2020 год. ищецът научил от съпругата си, че около 13.15часа са се чули от банята на първия етаж от двуетажната сграда, в която се намира жилището му, силни удари с метален предмет по тръбите на парното. Жилището на ищеца се намира на втория етаж и радиаторите на този етаж започнали постепенно да изстиват. От мазата, където се намира котелът за твърдо гориво на отоплителната инсталация, се чувал шум от вряща вода, силно пукане на тръбите и бучене.

По информация от сина на ищеца, в самия котел се чувало съскане на вода, която капела върху огъня и моментално се изпарявала. Ищецът твърди, че синът му потърсил ответника П.К. от когото разбрал, че е източил водата от инсталацията през тръбите в банята на първия/неговия/ етаж, защото от шума приятелката му не можела да спи.

Ищецът твърди, че при завръщането си у дома установил, че от вътрешните стени на котела капе вода. Твърди, че заради аварията, през периода от 24.12-2020г. до 28.12.2020год. жилището му останало неотопляемо и поради това бил принуден да са закупи четири броя електрически печки за отопление. Използването им за отопление на целия етаж е довело до силно завишаване на разходите за електроенергия. Твърди се, че вътрешните стени на котела са се напукали и същият е негоден да бъде използван по предназначение, а следва да бъде подменен с нов и че това 2 напукване е станало вследствие на източената от ответника вода от инсталацията на 24.12.2020год.Ищецът твърди, че стойността на нов котел от същия клас и със същите показатели възлиза на 4 600 лв., а сумата от 400 лв. е достатъчна за да покрие разходите за демонтаж на стария и монтаж на нов котел, както и разходите за отопление с ел. енергия за периода от 24.12.2020год. до 31.03. 2021 год. С това изявление уточнява от какво произтичат вредите му и обосновава претенцията си за обезщетение в размер общо на 5000лв.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Счита че исковете са неоснователни и недоказани, а изложени твърдения - неистински. Противопоставя следните твърдения: Предявеният иск е продиктуван от факта, че между страните, които са роднини, се води дело за делба по предявен от П.К., неговата майка и сестра, иск за делба на наследствени имоти. Твърди, че в триетажната сграда е изградена незаконно отоплителна инсталация, която е неизправна и за което е сигнализирал съответните институции/Полицията, Прокуратурата и Служба „Пожарна безопасност и защита на населението" – Плевен/, тъй като тя представлява опасност за живота и здравето на живущите в сградата. На Ц.К. са дадени задължителни предписания и указания във връзка с тези сигнали, т.к. съоръжението е опасно.Ответникът твърди, че никога/в т.ч. и на 24.12.2020г./ не е източвал водата от инсталация, не е демонтирал или повреждал същата, още по-малко – при запален котел. Отоплителната инсталация и по-точно котела са на повече от 30 години. Монтирани са още преди 1990г. и е остаряла и амортизирана. Твърди че е добре запознат със закона във връзка с работата му на ръководна длъжност в охранителна фирма и прилаганите нормативни актове относно повреждане и унищожаване на чуждо имущество, тъй като работата му е насочена именно към опазване и охрана на чуждо имущество. На 24.12.2020г. действително е установил повреда на котела – около обяд чул силен метален тътен и шум от шуртене на вода идващи от мазето. Заедно със сина на ищеца установили, че от котела шурти вода и има някаква повреда в съоръжението.

Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред настоящата инстанция също, че по силата на наследствено правоприемство страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Д.Д.“ 3

№*, представляващ двуетажна жилищна сграда. Безспорно по делото е, че в сутеренната част на сградата е монтиран котела на изградената в имота отоплителна инсталация, която на 24.12.2020г. действително е претърпяла авария, изразяваща се в повреда на котела, от който е започнала да изтича голямо количество вода.

Спорни по делото са въпросите налице ли е противоправно поведение на ответника, което да е причинило аварията и претендираните от ищеца за обещетяване вреди, изразяващи се в унищожаване на котела за отоплителната инсталация, както и за увеличените разходи на ищеца за отопление през исковия период.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното: От представените по делото писмени доказателства се установява, че по повод на подавани от ответника сигнали, на ищеца е било издадено разпореждане № ПР-ПБЗН-ПЛ1-7-4 от 15.12.2020г. от инспектор при „ДПК и ПД“ в Районна служба“Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен, да се вземат мерки за пожарна безопасност като се почисти комина и се създаде необходимата организация за постоянно вентилиране на помещението.

Безспорно е установено, а то се вижда и от извънсъдебното признание на ищеца в уведомлението/на л.8 от прил.дело/ до РСПБЗН-Плевен, че ищецът Ц.К. е изградил през 1980г. локално парно за отопление на жилищната сграда, че котела на твърдо гориво е правен в ТПК“Мир“-Плевен и работи без помпа.

Инспекторът, издал разпореждането – Б. Б. М. е разпитан като свидетел и е заявил, че когато е бил на проверка, котелът не е работил, поради което и не установил дали е изправен.Предмета на сигнала е бил друг и той е извършил проверка и предписание за безопасна експлоатация.От показанията на св.И Б.

Ц. се установява, че при посещенията си в качеството си на районен полицейски инспектор по сигналите подавани, както от ищеца, така и от ответника, им е издавал предупреждения, като определя отношенията им като „семейни войни за метър, за сантиметър“. Относно аварията през м.декември и твърденията, че П. е източил водата от инсталацията, няма непосредствени наблюдения и не знае нищо.Свидетелят В. К. Т. също не установява относими към спора факти.

От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели Я.

И., В. И. и Ц. К.а се установява, че на наскоро след издаване на 4 разпореждането - на 24.12.2020 год. Са били в жилището на първия етаж, обитавано от ответника П.К., когато са чули от мазата/сутерена/ на сградата силен пукот и тътен. Тогава П., заедно с братовчед си К. отишли да видят какво става с инсталацията. Свидетелите твърдят, че в жилището на ответника тръбите на инсталацията са заварени и че П. не е източвал вода от инсталацията, а и това практически е невъзможно.

Същото се установява и от заключението на вещото лице инж. С.

Ш., който при огледа на отоплителната инсталация е установил, че на първия етаж, обитаван от ответника, изводите за щранга за свързване с радиаторите са с метални тапи и са заварени. Според вещото лице „заварките на отклоненията са трайно направени и не могат да бъдат манипулирани“, което обосновава извода, че човешката намеса е изключена.Вещото лице е посочило основната причина за аварията - теча на вода е причинен от естественото износване на заварките по тръбите вследствие на дългогодишната експлоатация на инсталацията.

За да отхвърли иска с правно основание чл.45 ЗЗД, районният съд е приел, че не са установени елементите на деликтната отговорност-не е доказано и следователно не се е осъществило твърдяното от ищеца, че ответника е извършил противоправно деяние - неправомерно въздействие върху отоплителната/парната/ инсталация, довели до увреждането на котела на същата и невъзможността да се ползва по предназначение. Приел е, че твърденията за непозволено увреждане се опровергават от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Посочвайки, че неустановяването по надлежния ред на твърдените от ищеца факти води до неоснователност на предявения осъдителен иск, съдът се е позовал и на съдебна практика на ВКС на РБ, /решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./, като е приел че страната е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, а в случая носещия тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици ищец, не е сторил това.

Въззивният съд също счита, че ищецът, въпреки че е получил указания за това, не е провел главно и пълно доказване на твърденията в исковата молба, като не е ангажирал гласни доказателства за твърдения главен факт на извършени действия от ответника, от които да са причинени 5 имуществени вреди. При липса на такова доказване правилно и законосъобразно районният съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и е отхвърлил иска. Тези изводи са обосновани на събраните по делото доказателства и се подкрепят от тях.По делото са представени писмени доказателства от ищеца, които не касаят спора и са свързани с влошените междусъседски и междуличностни отношения, за разрешаването на които ищецът е търсил съдействие от полицията и прокуратурата и които са свързани с други водени между тях дела.Тези документи правилно не са обсъждани от районния съд, тъй като не съдържат информация за относими по настоящото дело факти и обстоятелства. Същевременно от заключението на ВЛ инж. С. Ш. се установява, че причината за аварията на отоплителната инсталация е в нейната амортизация, тъй като се касае за водна отоплителна инсталация, изградена преди повече от 30 години.Топлопренасянето от котлето в сутерена до двата етажа на сградата се осъществява чрез термосифонен ефект, без помпа за циркулация на водата.При извършения оглед ВЛ е установило незначителен теч на вода от тръбите/в областта на заварките/ вътре в котлето.Установило е, че то не е снабдено с уреди за температура и налягане.В открито заседание ВЛ е разяснило, че това е съвсем нормално при продължителна експлоатация да се случи, тъй като такива заварки издържат 10-15г.От там започва да се пълни с въздух и от това се получават т.н. хидравлични удари.Заключението е, че това „изпускане“ на заварките не може да бъде резултат на човешка намеса, а е резултат на многогодишната експлоатация и износването им.