Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 40 от 06.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 2976/2022
Вид
Определение № 40
Подписан
06.01.2023
В сила
06.01.2023
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. София, 06.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ч. АЛ. К. като разгледа докладваното от Ч. АЛ. К. Частно наказателно дело № 20221110202976 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдията НЧД 2976 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила жалба от адвокат Н. Б. от САК в качеството му на упълномощен повереник на Ц. Л. Й. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 02.02.2022 г., с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК2029/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 49863/2020 г. по описа на СРП водено спряма обвиняемия Н. Х. Л. за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

В жалбата от адв. Н. Б. от САК - уп ълномощен повереник на Ц. Л. Й. – пострадала от деянието се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление, поради което и се иска съдът да отмени същото като незаконосъобразно, необосновано и явно несправедливо.

В тази насока и на първо място в жалбата се посочва, че безспорно е установено при разследването, че обвиняемият Л. е отнел от владението на „Билла“ АД стоки и вещи и е бил преминал през зоната за плащане, без да ги заплати. В този смисъл се твърди, че са налице основания да се приеме, че след като обвиняемия е отнел стоките и е преминал през зоната на заплащане, но не е сторил това, а се е насочил към изхода на магазина, той е осъществил 1 трайно владение на стоките, както и че след като пострадалата Ц. Й. в качеството си на длъжностно лице по охрана на магазина и стоките, е направила забележка на обвиняемия да заплати отнетата стока, той бил оставил същите в една кошница до изхода на магазина, брутално я нападнал и е нанесъл сериозни увреждания на здравето.

На следващо място в жалбата от адв. Н. Б. от САК в качеството му на упълномощен повереник на Ц. Й. се подържа, че опита е довършен, като се твърди, че грабежът е довършен като престъпно деяние, тъй като обвиняемия Л. не е оставил стоките до изхода по собствено желание и мотиви, а ги е оставил след намесата на охранителката Й., както и че нападението над нея и извършените от него престъпни действия са били с цел да запази владението над тези вещи, което е абсолютно фактическо основание за приложение на разпоредбата на чл. 198, ал. 3 от НК, тъй като ако обвиняемия е изпълнил добросъвестно указанията на охранителката, би се върнал в складовата част на магазина и би оставил отнетите стоки и тогава би имало опит за кражба, а не „поздравление“ към собственика на стоките, както е прието в обжалваното постановление.

В жалбата се акцентира също така, че неслучайно от страна на прокуратурата е неглижирано мястото на извършване на деянието и не е обсъден въпроса кога и как, на кое място и по какъв начин, обвиняемият е установил трайно владение върху отнетите стоки, като се изразява несъгласие и с посоченото в постановлението, че са извършени всички действия по разследването, като се твърди, че деянието в случая с оглед мястото на извършването му е със силно завишена опасност.

Предвид всичко изложено и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното постановление на СРП.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване постановление, поради което и същата е допустима,

В настоящото производство съдът следва да прецени дали е извършено пълно всеобхватно и обективно разследване, от събраните доказателства дали са изведени верни фактически изводи, т.е дали не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на доказателствата, дали не са игнорирани част от тях или не са обсъдени противоречия между определени 2 доказателства.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК обосноваността на постановлението на СРП за частично прекратяване на наказателното производство, намери следното:

Досъдебно производство № 225 ЗМК 2029/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 49863/2020 г. по описа на СРП е образувано на 11.12.2020 г. и водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, като в хода на разследване по делото в качеството на обвиняема е привлечен и разпитан Н.

Х. Л. за това, че на 11.12.2020 г. около 15.50 ч. в гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 22 в магазин „Билла“ е направил опит да отнеме чужди движими вещи – пица земел на стойност 0,99 /деветдесет и девет стотинки/ лева, закуска кашкавал на стойност 1.09 /един лев и девет стотинки/ лева и ултра пастьоризирано мляко на стойност 1,59 /един лев и петдесет и девет стотинки/ лева – всички вещи на обща стойност 3,67 /три лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, от владението на Ц. Л. Й., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила – нанесъл множество удари с ръце свити в юмруци в главата на Ц. Л. Й., като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – бил задържан от лице от мъжки пол, което не е установено към настоящия момент – Престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Впоследствие на 02.02.2022 г. Н. Х. Л. е привлечен в качеството на обвиняем и разпитан като такъв, за това че на 11.12.2020 г. около 15.55 ч в гр.

София, в магазин „Билла“ находящ се в подлеза на метростанция „Софийски университет“ е причинил на длъжностно лице – Ц. Л. Й., назначена с трудов договор № 24/08.01.2018 г. във фирма СОТ ЕООД на длъжност „охранител“ в магазин „Билла“, при изпълнение на службата й - изпълнявал служебните си задължения по опазване на имуществото в магазина, лека телесна повреда, нанесена чрез удари с юмруци в областта на главата, от които удари Й. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата с отоци в лявата слепоочна област, лявата ушна мида, лявата тилна област и в дясно челно – теменно, контузия на горната устна с кръвонасядане по лигавицата, които са й причинили и са реализирали критериите на медико – биологични квалифициращ признак болка и страдани- Престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, като с обжалваното постановление от същата 3 дата – 02.02.2020 г. е прекратено частично наказателното производство водено спрямо обвиняемия Н. Х. Л. за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и е разпоредено наказателното производство да продължи срещу Н. Х. Л. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

В хода на разследване по делото в качеството на свидетели са разпитани Ц. Й. – сочена за пострадала от деянието, Ем. В., М. Б., Д. Ил., Л. Ал., назначена и изготвена е Съдебномедицинска експертиза за телесните увреждания на Ц. Й., назначена и изготвена е оценителна експертиза и видеотехническа такава, назначена и изготвена е Съдебно – психиатрична експретиза на обв. Н. Х. Л., приложени са медицински документи на Ц. Й., и както бе посочено в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК е привлечен и разпитан Н. Х. Л..

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, представителят на СРП е приел следната фактическа обстановка, а именно:

Пострадалата Ц. Л. Й. била назначена с трудов договор № 24/08.01.2018 г. във фирма СОТ ЕООД на длъжност „охранител“ в магазин „Билла“. Същата изпълнявала трудовите си задължения в магазин „Билла“ находящ се в подлеза на метростанция „Софийски университет“. На 11.12.2020 г. същата била на работа. Около 15.55 часа обвиняемият Н. Х. Л. направил опит да излезе от магазина без да заплати стока, която същият взел преди това. Свид.

Й. го спряла на входа на магазина и му казала да се върне и да заплати стоката. В това време обвиняемият оставил стоката в кошница близо до входа на магазина и започнал да нанася удари с юмруци на свид. Й. по главата.

Клиент на магазина се намесил и преустановил конфликта, а обв. Л. бил задържан и предаден на органите на МВР.

При така изложената фактическа обстановка, представителя на СРП изготвил обжалваното постановление е приел, че не е било налице осъществено противозаконно отнемане на чужда движима вещ, посредством употребена принудя – използвана сила от страна на обв. Н. Л., т.е че не е налице съставомерно деяние по чл. 198, ал. 1 от НК, с аргумента, че обвиняемият Л. е използвал сила спрямо пострадалата след като е отнел вещите, както и че не е налице и деяние по чл. 198, ал. 3 от НК, тъй като обвиняемият не е използвал сила, за да запази владението върху вещта, а 4 напротив той е оставил вещите в магазина и едва след това е започнал да нанася удари на пострадалата Й., поради което и представителят на СРП е прекратил частично наказателното производство по делото водено срещу обвиняеми Н. Х. Л. за престъпление по чл. 198, ал 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК€

Настоящият съдебен състав намира, че постановлението на прокурора от СРП за прекратяване на наказателното производство по делото е недостатъчно обосновано и в този смисъл незаконосъборзно. В тази насока и следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството - дали съответства акта на нормите на материалния и процесуалния закон, като съдът следва да провери дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело до ограничаване на правата на обвиняемо лице, на защитник или на пострадал, дали е налице нарушение при самото изготвяне на постановлението от прокурора за прекратяване на наказателното производство – напр. непосочване на правни или фактически основания за прекратяване, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и др.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че видно че в атакуванато постановление представителя на СРП постановил същото, при непълна фактическа обстановка, с оглед събраните оп делото доказателства, е изложил теоретични съждения относно обективната и субективната страна на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, а само лаконично е посочил, че обвиняемият Н. Х. Л. е използвал физическа сила спрямо пострадалата, едва след като е отнел вещите, без обаче да е изложил съответните аргументи в тази насока, във връзка с данните по делото, че обвиняемият Л. не доброволно е оставил отнетите вещи в кошница, а е сторил това след като свид. Й. му е казала да се върне и да си ги плати, след което е употребил сила спряма нея, като не са изложени достатъчно аргументи, дали в случая обв. Л. е използвал сила спряма свид. Й., за да запази владението върху отнетите вещи, върху които е установил трайна фактическа власт или не, с оглед евентуално наличие на т. нар. „грабежоподобна кражба“ в светлината на изложеното по – горе.

С оглед на изложеното и за правилното решаване на делото е 5 необходимо да се изяснят аргументирано горепосочените обстятелства, като следва да се отбележи също така, че изключително правомощие на органите на държавното обвинение е да преценят дали, срещу кое лице и за какво престъпление да бъде водено наказателно преследване.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на СРП, за изпълнение на указанията дадени в настоящото определение.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 02.02.2022 г. на прокурор от СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е частично прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК-2029/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 49863/2020 г. по описа на СРП водено срещу обв. Н. Х. Л. за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на СРП, за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.