Решение № 5547 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5547 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110166954 по описа за 2024 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД, ЕИК ............., представлявано от ПП със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу Д. Й. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК.Л 5, бл....., вх. Б, ет. 8, ап. 61, със съдебен адрес: гр. София, ул. Е № 19, ет. 2, ап. 7, чрез адвокат Б.

К. Т., иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6546,69 лева (шест хиляди петстотин четиридесет и шест лева и 69 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 826,90 лева (осемстотин двадесет и шест лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., сумата от 54,95 лева (петдесет и четири лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,21 лева (единадесет лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, ЖК.Л, бл....., вх.Б, ет.8, ап.61, аб.№ 193691 за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., като същият е бил собственик на имота, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.

Моли за присъждане на разноски.

Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез особения представител, назначен по делото. Оспорва исковата молба по основание и по 1 размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва твърдението, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва метрологичната годност на средствата за дялово разпределение на топлинната енергия, твърди, че същите са неизправни, поради което отчитат невярно потребление. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач (ТЛП) „ТС“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 28.03.2024 г. срещу ответниците за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 18635/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабдяем имот е бил придобит от ответницата с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том 1, рег. № 1842, дело № 172 от 22.05.2012 г. и е подала Заявление-декларация за разкриване на партида за имота на нейно име на 09.08.2012 г. до ищцовото дружество.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собствЕт, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез прЕим терминал на първо число на месеца. Етажната собствЕт е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след дистационен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период ответниците не са осигурили достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет на водомера в имота, а отоплителните тела, които са 2 броя са били с монтирани 2 броя топлоразпределители. В имота има и щранг-лира за отопление в банята, за която се начислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. Топлата вода се начислява на база за 3 броя потребители при норма 140, поради липса на водомер за топла вода. През процесния период ответникът не е осигурил достъп до уредите в имота си, поради което е начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5. от НТ. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 3222.40 лв., в това число за ТЕ, отделяна от 2 сградната инсталация в размер на 145,30 лв., за отопление на имота в размер на 3077,10 лв.

Сумата за топлинна енергия за за подгряване на топла вода възлиза на 3324.29 лв. Общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 6546.69 лв. за процесния имот.

Вещото лице е установило, че има редовно извършени проверки за метрологичен контрол в периода, а именно на всеки две години.

Предвид това, че ответникът е декларирал в Заявлението-декларация до ищеца, че домакинството му се състои от един човек, то следва да се приеме, че начислената сума за топла вода е неправилно изчислена, следва да се намали с две трети до размер от 1108,10 лв., съобразявайки липсата на обосновка ви исковата молба защо са начислени суми за топлинна енергия за подгряване на топла вода в имота за трима души, а не за един, както е декларирал пред него ответника.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 6546.69 лв., респективно 3347,27 евро, за топлинна енергия, такса за услугата дялово разпределение в размер на 54,95 лв., респективно 28,10 евро, както и лихви в размер на 838,11 лв., респективно 428,52 евро, в това число лихви върху таксата за услугата дялово разпределение в размер на 11,21 лв.

Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи, представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собствЕт, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което същият е приел същите и за него е настъпило задължението да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за подгряване на топла вода.

Оспорването на ответната страна, че е приел общите условия е голословно, неподкрепено с доказателства за обратното и доколкото твърдението на ищеца, че ответникът не е оспорил общите условия се явява такова за отрицателен факт, в тежест на ответника е да докаже, че е направил такова оспорване.

На следващо място, ответникът сам е подал декларация за разкриване на партида на негово име за процесния топлоснабдяем имот, не е оспорил начислените му суми при извършване на годишните отчети от третото лице-помагач, а вещото лице по техническата експертиза е извършило самостоятелно изчисление и е констатирало дължимите суми за отопление и подгряване на топла вода.

Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените 3 документи, представени от ТЛП. Въз основа на комплексния материал, събран по делото, съдът приема за доказани исковите претенции по основание и размер до размера, установен от вещото лице по СТЕ за главницата за доставена в имота на ответника топлинна енергия в размер на 4330.50 лв., след като се редуцира сумата за подгряване на топла вода, съгласно мотивите по-горе. Установена е и сумата, дължима за такса за услугата дялово разпределение, в размер на 54,95 лв.

По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).

Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е недоказано и следва да бъде отхвърлено.

При така установеното, следва да се извърши проверка и относно погасяването на сумата по давност, тъй като и двамата ответници са навели такова възражение. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 28.03.2024 г., като с това давността спрямо процесните вземания е спряла до приключване на производството по делото, продължило в настоящото производство. Съобразявайки спирането на давността и по време на извънредното положение през 2020 г. от 13 март до 20 май, включително, както и това, че процесните вземания се погасяват с тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съдът приема, че няма погасени по давност суми, станали изискуеми през процесния период.

С оглед изложеното, съдът счита, че исковата претенция следва да бъде уважена за главницата в размер от 4330.50 лв. и за сумата, дължима за такса за услугата дялово разпределение, в размер на 54,95 лв. За останалите суми исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски. Ответникът е представляван от особен представител на разноски на ищеца, поради което не му се следват такива. Ищецът е направил разноски в двете производства в размер на 1541,58 лв. за държавни такси, депозит за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото, определен в размер на 150 лв., както и 300 евро за депозити за вещи лица. Общата сума в евро възлиза на 1088,20 евро. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца му се следват разноски в общ размер на 641,45 евро.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК ............., представлявано от ПП със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу Д. Й. Б. с ЕГН:

**********, гр. София, ЖК.Л 5, бл....., вх. Б, ет. 8, ап. 61, със съдебен адрес: гр. София, ул. Е 4

№ 19, ет. 2, ап. 7, чрез адвокат Б. К. Т., положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 150 от ЗЕ и чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Д. Й. Б. с ЕГН: ********** дължи на ищеца „ТС“ ЕАД, ЕИК ............. сумата от всеки един ответник поравно, както следва: за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 2214,15 евро (две хиляди двеста и четиринадесет евро и петнадесет евроцента), равностойност на 4330.50 лв. (четири хиляди триста и тридесет лева и 50 стотинки) за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 28,10 евро (двадесет и осем евро и десет евроцента), равностойност на 54,95 лева (петдесет и четири лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за главница за доставена топлинна енергия над размера от 4330.50 лв. до пълния такъв от 6546,69 лева, както и за лихвите върху главницата за топлинна енергия в размер на 826,90 лева (осемстотин двадесет и шест лева и 90 стотинки) за период от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г. и върху главницата за услугата дялово разпределение в размер на 11,21 лева (единадесет лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г., като неоснователни.