Определение № 3136 от 09.12.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3136 гр. София, 09.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина С. при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503363 по описа за 2021 година

Производството е образувано по частна жалба на адвокат Г. И. Н. като процесуален представител на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу определение от 15.04.2021г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 3101/18г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определеното му възнаграждение от СГС е изчислено като обща сума, а не за всеки отделен иск, поради което му е присъдено такова в по- нисък размер.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.

Ответникът

ЗАД „Армеец“ в депозиран писмен отговор счита частната жалба за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната жалба е допустима като подадена в посочения от обжалваното определение срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По отношение на допустимостта на частната жалба въззивният съд счита, че следва да приеме като срок за обжалване двуседмичният, а не едноседмичният като по- благоприятен за страната, след като в съдебния акт изрично не е посочен такъв.

1

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая е налице първата хипотеза. Видно от първоинстанционното производство е, че е представен списък по чл.80 от ГПК. Това предпоставя допустимост на молбата по реда на чл.248 от ГПК, за да иска изменение на решението в частта на разноските.

С обжалваното определение първоинстанционният съд молбата на жалбоподателя по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. не е уважил

Разпоредбата на чл.38 ЗАдв. предвижда възможност адвокат да предостави безплатна услуга за представителство пред съд. В този случай той следва да получи възнаграждение съобразно уважената част от иска, ако представлява ищецът и съобразно отхвърлената част от иска, ако представлява ответникът. Дължимото възнаграждение се определя по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.2, ал.5 от същата то се определя за всеки иск по отделно. По настоящото дело са предявени три активно субективно и обективно съединени искове като общото адвокатско възнаграждение е в размер на 12 132, 50лв. Вярно е, че първоинстанционният съд е присъдил по нисък размер от този, но настоящата инстанция следва да съобрази резултата от въззивното обжалване, поради който адвокатското възнаграждение е намалено на 7410, 50лв. Адвокатското възнаграждение е определено за всеки един от предявените искове и получените суми са събрани.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна.

Изложеното налага определение на СГС. извод за потвърждаване

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2 на атакуваното

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2021г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. № 3101/18г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3