Решение № 82 от 12.10.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 280/2021
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 12.10.2021
- В сила
- 12.10.2021
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600280 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е присъда № 6/20.07.2021 г. по НОХД № 140/21 г. на Окръжен съд Търговище, с която подсъдимият А.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за две години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок четири години, а по чл.343г от НК му е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 06.06.2020 г. в с.Заветно, община Попово, при управление на лек автомобил, е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Ю.А..
Въззивното производство е по жалба от адвокат А.Б., АК София, повереник на частните обвинители А.С., Ф.Й. и В. и Х.Х., които считат наложеното наказание за занижено и молят увеличаването му по размер, 1 както и отмяната на чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват. Представителят на въззивната прокуратура и защитникът на подсъдимия намират наложеното му наказание за справедливо.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:
На 06.06.2020 г. около 17:00 часа, подсъдимият А.М., правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „М“, се движел с лек автомобил „БМВ“ в село Заветно, от центъра в посока републикански път II. Времето било ясно, асфалтовата настилка суха, видимостта добра. По същия път срещу него идвал пострадалият Ю.А., с веломотор - велосипед, на който бил монтиран двигател. Пострадалият се движел по средата на пътното платно.
Подсъдимият го забелязал в района на стопанския двор, след ляв завой, където А. вече бил навлязъл и в неговата лента.
Възприемайки опасността, подсъдимият реагирал единствено чрез навиване волана наляво, в опит да се размине по насрещната лента, но не успял да избегне сблъсъка, при който веломотора се ударил в дясната предна част на автомобила. От удара и последващото падане на платното пострадалият получил тежки травми, които въпреки оказаната му медицинска помощ довели до смъртта му същия ден.
Това са накратко фактите, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е изразил становище, че ги признава, а съдът е одобрил съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, без в определението си да е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
При въззивната проверка се установява, че по отношение на съществени факти, пряко свързани с предмета на доказване, са били налице доказателствени непълноти и противоречия, непреодолими в ограничените рамки на произтеклата диференцирана процедура, които, независимо от изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие за решаване на 2 делото по този ред, е следвало да бъде констатирано от съда, и при липсата на важното изискване за доказателствена подкрепа в чл.372, ал.4 от НПК, искането да не бъде уважавано, а делото да се разгледа по общия ред.
При възведеното обвинение по специалния закон, запълващ бланкетната норма на чл.343 от НК – чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, за дължимото поведение при възникване на опасност за движението, съществени по делото са въпросите за разположението на участниците в пътния инцидент по платното за движение и траекториите им преди удара, както и точното място на удара по ширина на платното, които не са изследвани самостоятелно от автотехническата експертиза, респ. нямат изричен отговор в нейното заключение. При липсата и на гласни доказателства по тези обстоятелства, е напълно неясно от къде се извеждат фактите, отразени в обвинителния акт и възприети безкритично от съда, че пострадалият карал по средата на пътното платно, а в последствие навлязъл в насрещната лента, както и че подсъдимият реагирал на опасността чрез завиване на волана наляво в опит от своя страна да премине в насрещната лента и така да се разминат.
Не е даден отговор също така на ключовия въпрос кога водачът на автомобила обективно може да възприеме веломотора, и от този момент какви са възможностите му да спре, като в изложението по т.4 на АТЕ едновременно се твърди, че водачите са нямали пряка видимост един към друг поради завоя, високата тревиста и храстовидна растителност, и същевременно, че водачът на автомобила е имал възможност да забележи приближаващия веломотор и да предотврати ПТП, като задейства спирачната система и спре преди мястото на удара.
Фактите във връзка с придвижването на ППС по пътното платно са съществени при изясняване на отговорността на подсъдимия, тъй като са обуславящи при решаване на въпросите за видимостта, скоростта, опасната зона, мястото на удара, и възможностите за избягване на ПТП, както и за цялостния механизъм на настъпването му. При липсата на категоричност по тези въпроси самопризнанието на подсъдимия се явява неподкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, а допускането на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК в нарушение на условието по чл.372, ал.4 от НПК представлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо в тази инстанция и обуславящо връщане на делото за ново 3 разглеждане от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 6/20.07.2021 г. по НОХД № 140/21 г. на Окръжен съд Търговище и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4