Решение № 3637 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3637 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100113288 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен от М. А. Р. против ЗК „Лев Инс“ АД гр.София осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 74 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до изплащането. Претендира се на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.86 ЗЗД и законна лихва от 1891.49лв. върху платена част от обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв. за периода 19.07.2023г.-01.02.2024г., както и законна лихва от 141.69лв. върху платено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1947.65лв. за периода 19.07.2023г.-01.02.2024г.

Твърденията са за настъпило на 24.05.2023г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на застрахования при ответника Н.

М., като водач на л.а. Мерцедес с ДК № ********, който при управление на автомобила в нарушение на правилата за движение самокатастрофирал. Ищецът бил пътник в автомобила с получено травматично увреждане по счупване тялото на бедрената кост закрито и белодробна емболия, като последица от които претърпял неимуществени вреди.

По отправена извънсъдебно претенция ответникът първоначално определил обезщетение за неимуществени вреди от 26 000лв., а след това 30 000лв., с който размер ищецът изразява несъгласие и счита, че не съответстват на действително претърпените.

Ответникът сочи, че по образуваната щета определил обезщетение от 26 000лв. за неимуществени вреди и 2031.94лв. за имуществени вреди или общо 28031.94лв.

Впоследствие било предложено сключването на споразумение за обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв. и 2031.94лв. за имуществени вреди, като на 01.02.2024г. превел по банковата сметка на пълномощника на ищеца първоначално предложената сума 28031.94лв. Ответникът признава иска за неимуществени вреди до 1

30 000лв. като счита този размер за съответстващ на чл.52 ЗЗД. Навежда, че вина за настъпване на произшествието има и водачът на л.а. Мазда с ДК № ******** А.А.А., който в нарушение на правилата за движение реализирал удар в л.а.Мерцедес, както и възражение за съпричиняване от ищеца поради това, че не е бил с поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.

Ищецът признава факта на плащането, но твърди, че от отправяне на претенцията до деня на плащането съобразно чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи законната лихва върху получената част от обезщетението за неимуществени вреди и полученото обезщетение за имуществени вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Като безспорни са отделени обстоятелствата по сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а. Мерцедес с ДК № ********, страна по която е ответникът; настъпването на посочените в исковата молба дата и място ПТП; извънсъдебна претенция на ищеца до ответника за плащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, представляващо положителна процесуална предпоставка за правото на иск.

От събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещо лице по САТЕ се установява, че управляваният от Н. М. л.а. Мерцедес се движил по бул.Панчо Владигеров със скорост от 97.43 км./ч., като в района на бл.121 в условия на мокър асфалт изгубил контрол върху автомобила, ударил се в десния бордюр, след което се отклонил и навлязъл в насрещната лента с реализиран челен удар в движещият се по нея л.а.Мазда. Тези доказателства опровергават заявеното в показанията на водача М. за движение със скорост не повече от 50 км./ч., а фиксираните следи от спиране и задиране в десния бордюр с дължина съответно 15.42м. и 3.00м. обективират загуба на контрол над управлението към момента на отклонението в насрещното платно.

Според заключението на САТЕ причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а.Мерцедес, довели до навлизане в лентата за насрещно движение. При движение с разрешената за населено място скорост до 50 км./ч. е имал техническа възможност да осъществи спиране и по този начин да предотврати удара, съответно водачът на л.а. Мазда се движил с 46 км./ч. в своята пътна лента и не е имал никаква техническа възможност да избегне сблъсъка. Това обуславя извод за изключителна вина на застрахования при ответника водач Н. М., чието поведение по движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл.20 и чл.21 ЗДв.П покрива фактическия състав на чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като дори да се приеме, че ищецът е пътувал без предпазен колан /показанията на св.М./, с оглед полученото травматично увреждане /счупване на бедрена кост/ и установения механизъм /челен удар в л.а. Мазда/ то би настъпило и при правилно поставен колан.

От представените писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на СМЕ се установява, че освен полученото при произшествието закрито счупване на лявата бедрена кост в средната част ищецът е развил белодробна тромбоемболия (БТЕ), което състояние е било животозастрашаващо. След овладяването му в болницата е извършена операция по поставяне на интрамедуларна 2 остеосинтеза с протекъл нормален следоперативен период и изписване на 05.06.2023г.

Към момента фрактурата е зараснала, движението на крака е в рамките на нормалното без трайни негативни последици с изключение на болки в областта на счупването при продължително стоене прав и при промяна на времето. Проведеното лечение на БТЕ е било с добър ефект, във връзка с което няма данни за последващо влошаване на състоянието.

Приетата по делото съдебно-психологична експертиза установява, че ищецът е претърпял психическа травма. Преди произшествието е бил активен млад човек, професионален музикант /саксофонист/. След това получил посттравматично стресово разстройство, страх от пътуване и депресия, породена от факта, че белодробното увреждане пречи на реализацията му на музикант и на възможността да издържа семейството си.

В показанията си св.Д.С. /леля на ищеца/ и св.А.Р. /негова майка/ описват състоянието му при постъпване в болницата-бил изплашен със силни болки. След изписването известно време бил на легло с нужда от чужда помощ и в невъзможност да се грижи за малкото се дете. Възстановяването му от травмата в крака продължило няколко месеца, в които се придвижвал трудно с помощни средства. Потвърждават, че М. Р. е професионален музикант и издържал семейството си със свирене на саксофон, но прекараната БТЕ не му позволява да упражнява професията си.

Въз основа тези доказателства и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита младата възраст на ищеца при настъпване на ПТП /22г./; полученото травматично увреждане с претърпяна операция и БТЕ, наложила медицинско лечение в спешен порядък, а като последица полученото посттравматично разстройство, които обстоятелства в съвкупност са причинили интензивни по характер болки и страдания. Ищецът е професионален саксофонист, но поради увреждането на белия дроб вследствие емболията е поставен в невъзможност да упражнява тази дейност. Това е трайна вреда, която променя житейския му път. Следва да се отчете още продължителността на лечебния и възстановителен период от 6 до 8 месеца, в началото на който е имал нужда от чужда помощ.

При съобразяване тези обстоятелства съдът намира за съответно според критерия справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв. Този размер е съпоставим с претърпените болки и страдания, на социалноикономическите условия в страната към деня на ПТП и установените в КЗ лимити на застрахователни суми. С оглед извършеното от ответника плащане по отправената претенция по чл.380 КЗ в размер на 26 000лв. искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи до сумата 24 000лв. /12 271 евро/.

Съгласно правната уредба в КЗ в застрахователната сума по чл.429 КЗ освен обезщетението за причинените от деликта вреди се включва и дължимата от застрахования спрямо увреденото лице лихва за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване претенцията по чл.380 КЗ от увреденото лице пред него, която дата е по-ранна-чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ. Тази отговорност на застрахователя е функционално обусловена от отговорността за застрахования и е различна от отговорността за лихви от собствената му забава по чл.397 КЗ вр. чл.396 КЗ /Решение № 338/04.12.2025г. по т.д.№ 2628/2024г. на ВКС, II т.о. и цитираната в него съдебна практика/.

В приложение на чл.429, ал.3 КЗ върху уважената част от иска за неимуществени вреди ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване 3 застрахователната претенция 19.07.2023г. до изплащането. Такава лихва дължи от тази дата до деня на плащането 01.02.2024г. и върху доброволно платената част от обезщетението за неимуществени вреди от 26 000лв. в размер на 1891.64лв. /967.18 евро/ и обезщетението за имуществени вреди от 2031.94лв. в размер на 141.70лв.

/72.45 евро/.

По разноските:

С определение по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Н. Д. адвокатско възнаграждение от 3279.20лв. с ДДС /1676.62 евро/ съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 755лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. или общо разноски от 905лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 673.90лв. /344.56 евро/.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 1041.33лв., както и платени от бюджетните средства на съда 550лв. за възнаграждения за вещи лица съобразно уважената част или общо сумата 1591.33лв.

/813.63 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх № 51Д, да заплати на М. А. Р., ЕГН **********, сумата от 24 000лв. /12 271 евро/ на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 24.05.2023г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до изплащането; сумата от 1891.64лв. /967.18 евро/ на основание чл.429, ал.2, т.2 КЗ, представляваща лихва за забава върху платено обезщетение за неимуществени вреди от 26 000лв. за периода 19.07.2023г.-01.02.2024г. и сумата 141.70лв. /72.45 евро/ на основание чл.429, ал.2, т.2 КЗ, представляваща лихва за забава върху платено обезщетение за имуществени вреди от 2031.94лв. за периода 19.07.2023г.-01.02.2024г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до предявения размер 74 000лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София да заплати на адв. Н. Д. с адрес гр.София, ул.********, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 3279.20лв. с ДДС /1676.62 евро/.

ОСЪЖДА М. А. Р., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 673.90лв. /344.56 евро/.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София, да заплати по сметка на 4

Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1591.33лв. /813.63 евро/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5