Решение № 152 от 22.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Стара Загора, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20235500100520 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. М. от гр. Я. и Г. А. Г. от гр. С.З. за присъждане на суми за обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД.

Ищците твърдят, че сутринта на 09.08.2018 г., около 9 ч., пострадалата Д.Д. Г. - майка на първата ищца и баба на втория ищец, се придвижвала пеша в посока към централната градска част на С.З.. Придвижвала се с помощта на бастун, който бил в лявата й ръка. Трябвало да пресече ул. „Христо Ботев“, в посока юг-север. Пресичането на улицата тя предприела на обозначена за целта и маркирана пешеходна пътека, намираща се на западната страна на кръстовището между улица „Христо Ботев“ и улица „Георги Сава Раковски“.

Времето било ясно, сухо, слънчево, като асфалтовото покритие на улицата също било сухо. Видимостта не се нарушавала от никакви зрителни прегради.

По същото това време по ул. „Христо Ботев“ в посока от запад на изток се движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № СТ *** СК, управляван от ответницата Д. Т. Й.. Тя не видяла пресичащата пред нея на пешеходната пътека пешеходка Г. и не намалила скоростта на управлявания автомобил. Последвал удар на пострадалата с предна дясна част на лекия автомобил в долния й ляв крайник. При настъпването на удара тялото на пострадалата Г. паднало върху предния капак на колата, при което придобило скоростта на движение на автомобила. Едва в момента на удара ответницата Й. възприела пешеходката, като последвало спиране на движението на автомобила. Вследствие на получената разлика в скоростите на автомобила и на пешеходката, тялото на Г. се плъзнало по предния капак на автомобила и изминавайки така качено отгоре на капака около 2-3 метра, пропаднало 1 напред на платното за движение по гръб. След удара автомобилът изминал в посока изток около 10 м, където спрял.

Ищците твърдят, че пострадалата била откарана в ЦСМП С.З., а оттам в УМБАЛ „Проф, д-р Ст.Киркович“ АД С.З., където било констатирано, че тя е получила тежка черепно-мозъчна травма. Била хоспитализирана в Клиниката по неврохирургия и й била извършена операция - остеопластична краниотомия, която преминала без усложнения. Следоперативният период протекъл гладко. Оперативната рана зараснала първично. На 22.08.2018г. пострадалата Г. била изписана от болничното заведение, като й била назначена терапия за дома и проследяване от ОПЛ. На същият ден пострадалата била настанена от дъщеря си в дом за стари хора „С.“ в гр. С.З., тъй като здравословното й състояния било тежко и се изисквала постоянна грижа. На 05.09.2018 г. моментното състояние на Г. се влошило и тя починала. За случилото се било образувано ДП № 1228 ЗМ 145/2018 по описа на ОД на МВР Стара Загора и НОХД 315/2019 по описа на ОС Стара Загора срещу ответницата Д. Т. Й. за престъпление по чл.343, ал.3, предл.последно, б.“б“, предл.1, вр. ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1 предл.3 НК вр.чл.5 ал.1 т.1, чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, което приключило с присъда № 36 от 09.10.2019 г., с която ответницата била призната за виновна, че е причина смъртта на пострадалата Д.Д. Г. вследствие на процесното ПТП.

Ищците твърдят, че след инцидента от 09.08.2018 г. животът им не бил същият. Ищцата Т. М. загубила своята майка, към която е била дълбоко привързана, а Г. Г. - своята баба, която му е останала като опора след смъртта на баща му А. Г. Г.. Искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им заплати сумата от по 100 000 лв. за всеки един от тях като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата оспорва предявените искове. Счита, че от самите твърдения в исковата молба не може да се направи извод, че отношенията между пострадалата и ищеца са се характеризирали с особена зависимост и силна връзка, която да е прекъсната с нейната смърт. Счита, че предявените претенции са завишени с оглед на обществените критерии за справедливост и затова оспорва размера на предявените искова. По отношение на претенцията за лихви се позовава на погасителна давност. Освен това твърди, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат. Твърди, че тя е нарушила чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП и сама се е поставила в завишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за осъществяване на механизма на произшествието. Твърди, че преди да навлезе на платното за движение, тя е следвало да се съобрази с приближаващите си ППС, а тя не е упражнявала зрителен контрол към останалите участници в движението, поради което са налице основания за намаляване на обезщетенията поради съпричиняване на настъпилите вредни последици.

Третото лице-помагач ЗК „Олимпик“ АД чрез „Застрахователна 2 компания „Олимпик – клон България“ КЧТ взема становище по отношение на размера на предявените искове, както и оспорва материалната легитимация на ищците. Твърди, че е изтекла погасителната давност на предявените главници и лихви.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

По делото не е било спорно, а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищците Т. Г. М. и Г. А. Г. са наследници на Д.Д. Г., починала на 05.09.2018 г. в гр. С.З.. Установено е по делото, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 315/2019 г. по описа на ОС Стара Загора, ответницата Д. Т. Й. е призната за виновна в това, че на 09.08.2018 г., при преминаване през пешеходна пътека от западната страна на кръстовището между ул.„Христо Ботев“ и ул.„Георги Сава Раковски“ в гр.

С.З., при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № СТ *** СК, е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е причинила смъртта на Д.Д. Г. от с. Яворово, общ. Стара Загора. Влязлата в сила присъда на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. П. Т., Н. П. Я.-В. и М. Д. Д. се установява, че ищците преживели загубата на пострадалата много тежко. След като починал бащата на Г. за него се грижела баба му Д..

Той живеел с майка си, но непрекъснато бил при баба си. След загубата й плачел непрекъснато и страдал за нея. Загубата й му се отразила много тежко.

Дъщерята Т. – също – така свид. Н. Т.. Първоначално била ядосана от инцидента и правела всичко възможно да помогне на майка си. После, когато тя починала, не се хранела – споделяла, че има топка в стомаха си; отслабнала много, станала по-затворена и по-раздразнителна. Колегите й забелязали промяната. Преди да почине майка й, всяка събота и неделя Т. си ходила на село при нея. Поддържала градината, носила дърва – така свид. Н. П. Я.-В..

Майката на ищеца Г. А. Г. работела в чужбина от много години. Баба му е била при него и му е помагала и обратното – той също е бил опора за нея, защото дядо му е починал. След случилото се с баба му Г. станал асоциален, спрял да тренира – така свид. М. Д. Д..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те имат непосредствени впечатления от живота на ищците преди и след случилото се произшествие. Освен това показанията им напълно кореспондират и със заключението на вещото лице В. Б., която сочи, че смъртта на Д. Г. е била неочаквана за ищеца Г. Г., оказала е силно негативно влияние върху него и е нарушила психичното му равновесие за дълъг период. С времето негативните емоционални преживявания са намалили своята сила и интензивност и той е възстановил ежедневното си функциониране и обичайния си житейски стил, но при пресъздаване на преживяванията, свързани със смъртта на баба му, се 3 натъжава и просълзява. Според заключението на вещото лице Б. ищцата Т. М. също е преживяла скръб, загуба и траур, които обаче не надхвърлят нормалното скърбене от загубата на значил и обичан човек. Към настоящия момент те са загубили своята сила и интензивност.

По отношение на ищеца Г. Г. вещото лице дава заключение и за това, че според обективното изследване той е бил в близки отношения с баба си и връзката им надхвърля обичайните взаимоотношения между баба и внук.

Ранната смърт на баща му е поставила баба му в ролята на заместващ родител и неговото формиране и израстване в значителна степен е повлияно от нея.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира отговорността на причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е виновно и противоправно; да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с това деяние. В конкретния случай следва да се има предвид, че за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца има влязла в сила присъда № 36 от 09.10.2019 г., постановена по НОХД № 315/2019 г. по описа на ОС Стара Загора, с която ответницата Д. Т. Й. е призната за виновна в това, че на 09.08.2018 год., около 9 часа, по ул.„Христо Ботев" в гр. Стара Загора, в посока запад-изток, при преминаване през пешеходна пътека от западната страна на кръстовището между ул.„Христо Ботев$ и ул. „Георги Сава Раковски“, при управление на МПС - лек автомобил марка "Опел Астра" с рег. № СТ *** СК, е нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП (по чл.5, ал.1, т.1, по чл.116 и по чл.119, ал.1 ) и по непредпазливост е причинила смъртта на Д.Д. Г. на 78 г. – престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б."б", предл.1, във вр. с ал.1, б."в" във вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК във вр. с чл. 5, ал. 1, т.1, във вр. с чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Присъдата е влязла в сила и съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК тя е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това съдът намира, че не следва да излага съображения относно наличието на първите три предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Другите два елемента от фактическия състав също са налице по отношение на иска на ищцата Т. Г. М.. Установено е, че тя е претърпяла неимуществени вреди под формата на негативни преживявания и скръб от загубата на пострадалата, които следва да бъдат обезщетени. Не може да има спор, че те са настъпили по причина и в следствие на деянието на ответницата. Неоснователно е възражението й, че пострадалата жена е 4 съпричинила вредоносния резултат, тъй като преди да навлезе на платното за движение е следвало да се съобрази с приближаващите се ППС.

Неоснователно се твърди, че вместо това тя не е упражнявала зрителен контрол към останалите участници в движението, което е нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП и по този начин сама се е поставила в завишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за осъществяване на механизма на произшествието.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като от значение е наличието на каузална връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В случая не се установява поведението на пострадалата да е било такова, щото да се е поставила в риск и да е създава предпоставките за осъществяване на механизма на произшествието. Във връзка с изясняването на механизма на настъпването на ПТП ответницата е дала отговори по реда на чл.176 ГПК, от които се установява, че тя не е видяла движещата се по пешеходната пътека Д. Г.. От назначената и изслушана съдебно автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара на пешеходката от управлявания от ответницата лек автомобил е в зоната на пешеходната пътека - пострадалата е предприела пресичане на ул. „Христо Ботев“ по пешеходната пътека, на 1 м от източния й край. Автомобилът, управляван от ответницата, се е движил в посока изток, пропуска пешеходец (мъж), който се е движил в посока северюг, и блъска с централната предна част пешеходката Г., която е вървяла от юг на север. Последвало е спиране, при които попадналото при удара тяло на предния капак на автомобила се плъзга и пада на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че ответницата е възприела пешеходката едва в момента на удара. Скоростта на движение на автомобила преди настъпване на произшествието и към момента на удара е била 34,2 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост на движение е била 16,7 м и се изминала за 2,4 сек. ПТП не би възникнало и автомобилът би спрял на около 1 м от мястото на удара, ако се е движил със скорост 18,8 км/ч и по-ниска от нея. Опасността на водачката е възникнала, когато пешеходката с бастун в ръка е навлязла по пешеходната пътека. Отстоянието на автомобила от мястото на удара в този момент е 53,4 м, което е по-голямо от опасната зона за спиране и от разстоянието, от което водачката е имала възможност да забележи навлизащата върху платното за движение по пешеходната пътека пешеходка, което е 24 м. Вещото лице дава заключение, че при своевременно възприемане на опасността от ответницата автомобилът би спрял преди 5 мястото на удара при спокоен ход на пешеходката. Тя не е попадала в опасната зона за спиране. В момента, в който автомобилът е отстоял на разстояние равно на дължимата на опасната зона (16,7 м), водачката му е имала обективна възможност да възприеме пред погледа си намиралата се пред автомобила пешеходка и при адекватна реакция с аварийно спиране е могла да спре преди мястото на удара, респ. да предотврати настъпването на ПТП.