Решение № 1148 от 13.09.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1354/2022
- Вид
- Решение № 1148
- Подписан
- 13.09.2022
- Състав
- Татяна Тодорова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1148 гр. Русе, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520101354 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София твърди, че на 10.07.2018 г. между „Сити кеш" ООД като заемодател и ответницата Е.П. Д. като заемател бил сключен договор за паричен заем № 194293 при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 700 лв. С подписването на договора за кредит страните декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения на заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на договора заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. В тежест на заемателя било да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. В тях се включвали главница, надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора. Страните постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 83.92 лв. Така общата стойност на плащанията по заема възлизала на 783.92 лв., платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 29.03 лв., при първа погасителна вноска 17.07.2018 г. и последна вноска на 15.01.2019 г.
Съгласно Общите условия, в случай че заемателят забави плащането на дължима 1 погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие. На основание ОУ на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 134.31 лв. за периода от 24.10.2018 г.
На 10.12.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания от 24.09.2019 г. между „Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу ЕМ. П.
Д., произтичащи от договора за паричен заем от 10.07.2018 г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД упълномощил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.
По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „Сити кеш" ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, до ответника било изпратено уведомително писмо от 17.12.2019 г. за извършената продажба на вземането, което се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена". И към настоящата искова молба ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия от името на „Сити кеш" ООД за връчване на ответника. Последният не заплатил дължимия паричен заем към "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, поради което дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д.№ 323/2022 г. по описа на РС-Русе била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление.
Ето защо ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че Е.П. Д., в качеството й на кредитополучател по Договор за паричен заем № 194293/10.07.2018 г, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с у м и т е : 358.24 лв. - непогасена главница по договор за паричен заем № 194293/10.07.2018 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда и 134.31 лв. обезщетение за забава за периода 24.10.2018 г. – 24.01.2022 г. Претендира присъждане на разноските за двете производства.
В отговора на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че процесният договор за потребнтелски кредит е сключен в нарушение на чл.10 и чл.11 от 3ПK. Твърди, че размерът на шрифта на договора и на приложените към исковата молба Общи условия е пo-малък от 12. ОУ не били подписани на всяка страница от потребителя, липсвал и срок на договора. Не била посочена и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. В договора, както и в погасителния план, не можело да се извлече информация за размера на включените в погасителната вноска суми. Нито от текста на контракта, нито от инкорпорирания в него погасителен план, ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква лихва и каква такса за обслужване на кредита. Във всяка месечна вноска изначално била предвидена и неустойка при непредставяне на обезпечение. Въпросната „неустойка" на практика представлявала скрита лихва, която ако бъде включена в ГПР, последният ще надхвърли допустимия от закона максимален размер - пет пъти размера на законната лихва.
Процесният договор не съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от него, срока, в който това право може да бъде упражнено и другитe условия за неговото упражняване. Липсвал и реда за прекратяване на договора за кредит.
2
Позовавайки се на чл. 22 и чл. 23 от 3IIK, ответницата счита сключения от нея договор за потребителски кредит недействителен, при което лихви, неустойки и други такси не се дължат. В този случай с всички плащания, извършени към „Сити Кеш" ООД, следва да се редуцира размерът на чистата получена сума от ответницата.
Когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея и се базира на прин ципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Настоящият иск бил предявен на договорно основание. Но чистата стойност на кредита не можела да бъде присъдена в настоящото производство, доколкото би се с тигнало до подмяна на основанието, на което е предявен искът.
В условията на евентуалност оспорва начисления лихвен процент по договора, като твърди, че е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите врави.
Ответницата прави и възражение за изтекла петгодишна и тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните суми. В условие на евентуалност прави възражение и че исковете са неоснователни, тьй като е заплатила претендираните срещу нея суми, представляващи чистата стойност на заема.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 323/2022 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ЕМ. П. Д. за сумите, заявени с исковата молба, съставляващи вземания по Договор за паричен заем № 194293/10.07.2018 г., сключен с кредитора “Сити Кеш”ООД, впоследствие цедирани на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Предвид постъпилото възражение за недължимост на сумите от страна на длъжника, съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на 09.02.2022 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена с писмо на 08.03.2022 г.
Н а 10.07.2018 г. е сключен договор за паричен заем при Общи условия, неразделна част от него, между заемодателя „Сити Кеш” ООД и заемателя ЕМ. П. Д., по силата на който на ответницата е предоставен заем в размер на 700 лв. Договорът се сключва за срок до 15.01.2019 г., когато е последното плащане по него, при следните параметри: ГЛП 40,0 8 %, годишен процент на разходите 49,5 5 %, обща сума за плащане 783.92 лв. С полагането на подпис по договора заемателят декларирал, че е получил в брой заемната сума, която следва да бъде върната на 27 седмични вноски, като първата е дължима на 17.07.2018 г.
Договорът предвижда да бъде обезпечен с банкова гаранция или с поръчител, като при неизпълнение на това си задължение заемателят дължи неустойка в размер на 458.08 лв. Същата е включена в погасителния план, като седмичната погасителна 3 вноска с нея се увеличава на 46 лв. Предвидено е при неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемателят да дължи и заплащане на разходи, направени за събиране на просрочените вземания. В случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден от настъпване на просрочието.
На 24.09.2019 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Сити Кеш” ООД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” ЕА Д регулярно портфейли от вземания, произхождащи от договори за потребителски тредит с физически лица, индивидуализирани в приложение № 1.
Съгласно приложеното по делото Приложение № 1 от 10.12.2019 г., под № 448 фигурира вземането от ответницата в общ размер 431.01 лв., от които: остатък от главница – 358.24 лв. и остатък лихва за просрочие 72.77 лв.
Законният представител на „Сити Кеш“ ООД писмено упълномощава „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми всички длъжници по прехвърлените вземания, като уведомителното писмо до ответницата от 17.12.2019 г. е върнато в цялост като невръчено.
С допълнителна молба ищецът уточнява, че по процесния договор ответницата е заплатила общо сумата 898 лв. преди датата на цесията, от която са погасени: 14.24 лв. такса, 458.08 лв. неустойка, 83.92 лв. лихва и 341.76 лв. главница.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към исковата молба договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - заемателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция, по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Съобразявайки възраженията на ответницата съдът констатира, че процесният договорът за паричен заем № 194293 нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е недействителен.
Нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договорът. В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че „за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“ От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се 4 избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В конкретния случай както договорът, така и общите условия, приложими към него, са отпечатани с шрифт по-малък от 12, което се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв размер е в нарушение на изискването по чл.
10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание.
Освен това, в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения т процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6e8b472-5429-462a-a3ea-185631fb98d3