Решение № 8078 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8078 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20231110149029 по описа за 2023 година

Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „ЗАД А.“ АД гр.

София против „Б.И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "ЗАД А.” АД твърди, че на 19.05.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника " ЗД Б.И." АД за сумата 431,50 лева, представляваща платено по застраховка “Каско”- застрахователна полица № 0306Х0458732, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.04.2019г., за което е образувана щета №10019030110932, сумата 133,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.05.2020г.- 15.05.2023г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 27433/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като по същото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2023г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на л.а. м. “Хонда” съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, сключен под формата на застрахователна полица № 0306Х0458732, със срок на застрахователно покритие от 15.03.2019г. до 14.03.2020г.

Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 25.04.2019г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), между л.а. м. "Хонда" и л.а. м. "Рено", което представлява покрит застрахователен риск.

Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно 1 поведение на водача на л.а. м. "Рено", като ударът настъпил при удар в задната част на друго превозно средство при движение в една и съща посока. Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 10019030110932, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 641,83 лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът платил застрахователно обезщетение, след приспадане на неплатена вноска от застрахователната премия. Ищецът поддържа, че гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Рено", била застрахована от ответника.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният отказал да плати претендираната сума.

Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 431,50 лева, представляваща платено по застраховка “Каско”застрахователна полица № 0306Х0458732, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.04.2019г., за което е образувана щета № 10019030110932 и сумата 133,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.05.2020г.- 15.05.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2023г. по ч.гр. дело № 27433/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав. Претендира присъждане на законна лихва и направените по разноските по делото.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП и причинно- следствената връзка между последния и вредите по л.а. м. "Хонда". Ответникът развива съображения, че поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал не е противоправно.

Предявеният иск се оспорва и по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че платеното застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на увреденото имущество. В отговора на исковата молба е релевиран довод за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. м. "Хонда".

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да 2 постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 12.03.2019г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Хонда” е сключен договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 0306Х0682004, с предмет л.а. м. “БМВ”, с рег. № с рег. № *********, с период на застрахователно покритие 15.03.2019г.- 14.03.2020г.

В срока на застрахователното покритие, 25.04.2019г., е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Хонда”, с рег. № ********* и л.а. м. “Рено”, с рег. № ***********, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП, произшествието е настъпило при удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента.

Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза.

От показанията на св. М. се установява, че същият управлявал л.а. м. “Хонда” и между бул. “Гео Милев” и бул. “Шипченски проход” движещите се пред него автомобили спрели принудително, поради възникнало внезапно препятствие на пътното платно, поради което свидетелят също спрял управлявания от него автомобил.

Съдът счита, че показанията на св. М. следва да бъдат кредитирани. Същите са последователни, логични, корелиращи с останалия доказателствен материал и възпроизвеждат основни факти от предмета на доказване.

Съгласно заключението на САТЕ, ПТП е настъпило при следния механизъм: л.а. м.

“Рено” се движел по ул. “Иван Димитров- Куклата”, в посока бул. “Шипченски проход”, и се ударил в движещия се пред него л.а. м. “Хонда”, който намалил скоростта си на движение. Според вещото лице, от техническа гледна точка произшествието е настъпило поради поведението на водача на л.а. м. “Рено”, който е управлявал лекия автомобил със скорост и при дистанция , при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона. Същото дава заключение, че при удара по л.а. м. “Хонда” настъпили вреди по вратата на багажника и задната броня, които се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е 1148,16 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи 3 риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица № 0306Х0458734, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Хонда” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие от 15.03.2019г.- 14.03.2020г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на л.а.м. “Рено”.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и уведомление за щета.

Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и от събраните гласни доказателства- показанията на св. М..

Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. Рено” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко- чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно което „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”. Установява се, че дистанцията между двата автомобила не е била достатъчна за безопасното им придвижване по пътя и за предотвратяване удар чрез аварийно задействане на спирачната система. Неизпълнението на това задължение е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м.

4

“Рено” бе спазил задължението по чл. 23 ЗДвП, до удар не би се стигнало. Изложеното обуславя извод, че по делото е установена противоправността на деянието на водача на л.а. м. Рено”.

Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди.

Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се посочи следното:

За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

От събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на л.а. м. “Хонда” с поведението си е допринесъл по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат, поради което не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на л.а. м. “Хонда" е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата относно скоростта и дистанцията. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.