Решение № 381 от 24.08.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Благоевград , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500440 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "В" ЕООД, с ЕИК-, седалище и адрес на управление с.М, ул. Х.Д №, община Г.Д.в, представлявано от управителя И.Д.С., действащо чрез пълномощник адв.Й.Б. срещу решение № 6881/05.03.2021 година, постановено по гр.д. № 1012/2020 г. по описа на РС-Г.Д.в, с което са уважени изцяло предявените от ЮЛК. Д. П., ЕГН **********, грГ.Д., ул. П.Д, при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.128, т.2 от КТ. С решението съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед № 258/19.09.2020 г., издадена от управителя на дружеството-ответник, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните; ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 2 013.00 /две хиляди и тринадесет/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 19.09.2020 г. до 04.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.11.2020 г./ до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от 610.00 /шестотин и десет/ лева, представляваща незаконосъобразно удържано трудово възнаграждение за последния месец преди уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.11.2020 г./до окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищцата и съдебни разноски в размер на 600.00 /шестотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна такса по исковете в общ размер 180.52 лева и 5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че в първото открито с.з. съдът е уважил доказателствено искане на ищеца за събиране на справка от НАП относно наличието на трудови договори на ищцата след уволнението, което 1 искане било преклудирано. Оспорва извода на районната инстанция, изграден въз основа показанията на свидетелката П., в които се сочи, че писмените обяснения, изискани от ищцата са събрани след издаване на уволнителната заповед. Сочи, че протоколът от извършена ревизия, при която е участвала и ищцата, установява факта, че последната е била наясно с липсите в обекта и се е съгласила с констатациите в протокола. С изложеното обосновава теза, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че работодателят е изпълнил императива на чл.193, ал.1 от КТ. Оспорва извода на съда за немотивираност на заповедта за уволнение. Счита, че в казуса са налице всички законови основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С посоченото обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се навеждат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено. Въззиваемият оспорва изцяло твърденията и доводите, наведени в жалбата. Претендира съдебни разноски за въззивно производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата и отхвърляне на исковете прави искане за редуциране на претендираните от насрещната страна съдебни разноски до минималния размер, съгласно Наредба №1/2004 г. Не прави доказателствени искания.

В открито с.з. въззивникът се представлява от законният представител – управителят С., и договорен процесуален представител -адв.Б., които поддържат наведените в жалбата доводи и възражения срещу атакуваното решение. Оспорва претендираните от въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция като прекомерно завишени.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в открито с.з. Депозира чрез надлежен пълномощник писмено становище, в което заявява воля за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и искането за присъждане на съдебни разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1012/2020 г. по описа на Районен съд-Г.Д.в е образувано въз основа на искова молба, подадена на 18.11.2020 г. от ЮЛК. Д. П., ЕГН **********, от грГ.Д., ул. П.Д, действаща чрез пълномощник адв.П.П. срещу "В" ЕООД, с ЕИК-, с.М, ул.

Х.Д №, община Г.Д.в, представлявано от управителя И.Д.С. с искане: да се отмени като незаконосъобразна Заповед № 258/19.09.2020 г. на управителя на дружеството-ответник, да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 220.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за два месеца след уволнението, както и да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 610.00 лева, представляваща незаконосъобразно удържано трудово възнаграждение за месеца преди уволнението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

Исковете са обосновани с твърдения, че по силата на трудов договор № 069/16.01.2020 г., между страните е възникнало трудово правоотношение, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Страните договорили ищцата да изпълнява длъжността „продавач –консултант“, а работодателят да заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер 610.0 лева. Страните договорили срок на предизвестие за прекратяване на договора 30 дни.

Ищцата твърди, че изпълнявала стриктно и добросъвестно възложената й работа. На 19.09.2020 г. била извикана от управителя на дружеството-работодател, който й връчил 2 заповедта за уволнение. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради множество процесуални нарушения на императивни законови норми. Твърди нарушение на чл.193, ал.1 КТ , тъй като работодателят не й е дал възможност да даде обяснения във връзка с уволнението. С посоченото обосновава искане съдът да отмени заповедта за уволнение без да разглежда спора по същество, по аргумент на чл.193, ал.2 КТ. Твърди, че заповедта не е мотивирана, тъй като в същата не е посочено нарушението – кога е извършено и в какво точно се изразява, какви парични средства са откраднати, в кой период, кога е установено.

Сочи, че моментът на извършване на нарушението е релевантен относно преценката дали наказанието е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ. Твърди, че посоченото в заповедта удържане на последното полагащо се на ищцата трудово възнаграждение е незаконосъобразно. Не излага конкретен довод. Сочи чл.270, ал.2 КТ. Прави доказателствени искания, представя писмени доказателства. Претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователни предявените искове. Обосновава теза за законосъобразност на атакуваната заповед за уволнение. Сочи, че в обекта, в който ищцата е изпълнявала трудовите си функции, е имало видеонаблюдение чрез което лично управителят установил съмнително поведение на ищцата, изразило се в това, че когато синът на последната идвал в магазина, пълнил чанти със стока, която ищцата не маркирала на каса. Няколко пъти през август работодателят извършил проверка на вътрешната каса, предназначена за разбиване на банкноти, при което били установени липси в касата. Управителят лично възстановявал липсите в касата. Твърди, че за извършените проверки на вътрешната каса били съставяни протоколи. Твърди, че на 14.09.2020 г. назначил ревизия в обекта, осъществена от комисия в състав З.И П. /счетоводител в дружеството-ответник/, Д.С. и В.П. /продавач- консултанти в същия търговски обект/. Ревизията била извършена в присъствието на управителя и на ищцата. Били установени липси в размер на 12 508.517 лева покупна цена и 15321.905 продажна цена. За извършената ревизия бил съставен протокол, който ищцата отказала да подпише. Ответникът твърди, че във връзка с установените липси в търговския обект изискал от ищцата обяснения / писмени или устни/. П. депозирала пред работодателя писмени обяснения, в които сочела лични причини във връзка с установените в обекта липси. Твърди, че атакуваната заповед за уволнение е с предписаното от закона съдържание.

Твърди, че след уволнението ищцата започнала работа при друг работодател. Твърди, че последното отработено от ищцата трудово възнаграждение не е било удържано, въпреки записването в заповедта за уволнение – възнаграждението било изплатено на ищцата. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на исковете като неоснователни. Прави доказателствени искания, представя писмени доказателства. Не претендира съдебни разноски.

В хода на съдебното дирете са приети представените от страните писмени доказателства, като последните не се оспорват от страните. Обявен е доклад по делото, срещу който не са направени възражения. Допуснати и разпитани са поисканите свидетели, а именно лицата З П. и Д.С..

В хода на съдебното дирене съдът е допуснал / протоколно определение от 12.02.2021 г./, по искане на ищцата, изменение на претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ чрез нейното увеличение до размер от 2 013.00 лева, за времето през което е останала без работа след уволнението, а именно за периода от 19.09.2020 г. до 04.01.2021 г.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, районният съд е постановил решение № 6881/05.03.2021 г., с което е уважил изцяло предявените искове. Въз основа на събраните писмени доказателства и показанията на свидетеля П., съдът приел за недоказано твърдението на работодателя, че преди издаване на заповедта за уволнение на работника/ищцата е дадена възможност да даде обяснения във връзка с вмененото нарушение. На следващо място съдът приел, че в случая е налице нарушение на нормата на 3 чл.195, ал.1 КТ поради липса в заповедта за уволнение на индивидуализация на вмененото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не била посочена дата на извършване, какво точно е откраднато от ищцата, стойност на откраднатото, липсва препратка към документите, установяващи липсите. Въз основа на посоченото районната инстанция е направила извод, че в казуса работодателят е нарушил императива на чл.193, ал.1 КТ и чл.195 КТ, с което е издал незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Въз основа на събраните справки от НАП, удостоверение –извлечение от счетоводните книги на работодателя и записването в атакуваната заповед за уволнение, че следва да се удържи последно отработеното от ищцата трудово възнаграждение /за месец август 2020 г./, съдът е уважил изцяло и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.128, ал.2 КТ.

От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установи несъмнено, че по силата на трудов договор № 069/16.01.2020 г., между страните по спора е възникнало описаното в исковата молба трудово правоотношение. На основание сключения договор, считано от 16.01.2020 година ищцата изпълнявала длъжността „продавачконсултант“ в търговски обект "И" № в гр.Г.Д.в, ул. "З на Ч" № а работодателят заплащал договореното основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж.