Определение № 637 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20263100601687 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от А. Х. Д. срещу разпореждане № 6946/17.09.2026г. по НЧХД №3244/2026г. по описа на ВРС, с което съдията- докладчик по делото е прекратил наказателното производство по делото с мотива, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на чл.250ал.1т.2 от НПК и при неправилно приложение на чл.147ал.1 от НК, като районният съд не е приложил стандарта на очевидната несъставомерност. Твърди се, че първостепенния съд е надхвърлил пределите на изискуемата, съгласно нормата на чл.250ал.1т.2 от НПК проверка, като инкриминираните в тъжбата изрази съдържат проверимо „фактическо ядро“, поради което и несъставомерността не следва очевидно от съдържащите се в тъжбата факти. Сочи се, че употребените изрази, предмет на обвинението са конкретни и позорящи, като се изразява несъгласие с извода на съда за липса на индивидуализация на субекта, за който се отнасят тези изрази. Сочи се, че не била обсъдена и евентуално друга правна квалификация. По подробно изложените съображения моли съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана тъжба от частния тъжител А. Х. срещу Д. Е. Н..

В тъжбата се сочи, че Н., в качеството си на управител на „ДВГ Дом Проект“ ЕООД и управител на етажната собственост на адрес гр. Варна, ул. „Проф. д-р Ванко Ванков“ №14 на 07.07.2026г. съставил, подписал и разгласил писмен документ „Предизвестие“, поставен на информационното табло на етажната собственост, в което били използвани следните позорящи изрази, имащи за адресат тъжителя, а именно: „живущ с нерегламентирани правомощия“; „целенасочено възпрепятстване работата на домоуправителя“ и „настъпила невъзможност той качествено и ефективно да изпълнява функцията си“. Наказателното 1 производство по делото е било прекратено от съдията- докладчик с мотивите, че съобщението не съдържа достатъчно конкретизирано твърдение за точно определено позорно обстоятелство, нито приписване на престъпление. А е приел, че описаното съставлява мнение, субективна оценка, извод или становище, а и в същото не бил индивидуализиран в достатъчна степен частния тъжител. Приел е, че изводът за несъставомерност на деянието следва пряко от фактите, описани в тъжбата.

Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата, въззивната инстанция намира следното във връзка с въпросите от значение за правилното му решаване:

Депозираната от А. Х. Д. частна жалба е в срок, подадена от лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Наказателното производство по делото е прекратено от съдията- докладчик в хипотезата на чл.247ал.2т.1 във вр. с чл.250ал.1т.2 от НПК, която разпоредба му дава възможност при изпълнение на правомощията след образуване на делото да извърши проверка дали описаното в тъжбата е престъпление. За да бъде сезиран валидно съдът, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК следва да съдържа обстоятелствата на престъплението. Това е така, тъй като съдията, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, следва да установи описаните в тъжбата факти на кое конкретно престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба на пострадалия.

Настоящият състав намира, че изложените в тъжбата изрази не съдържат поведение, което да е обективно годно да накърни достойнството на частния тъжител, тъй като използваните в „предизвестието“ думи и изрази не засягат сферата на нематериалните блага- чест, достойнство, доброто име, авторитета на частния тъжител. За да е налице от обективна страна състав на престъплението клевета е необходимо да е формулирано клеветническо твърдение по адрес на определено лице или пък да му е приписано престъпление със знанието, че фактите са неистински или престъплението не е извършено.

Описаните в предизвестието изрази по своето съдържание не съставляват каквото и да е престъпление, било то от частен или от общ характер.

За да бъдат позорни описаните в тъжбата обстоятелства, те следва изрично и точно да бъдат адресирани към личността на тъжителя и да накърняват неговото добро име в обществото. По отношение на обстоятелството, изнесено като клеветническо в тъжбата, а именно „живущ с нерегламентирани правомощия“ съдът намира, че тук не е налице позорно обстоятелство. На първо място, ако и посоченото в предизвестието да не е вярно/ т.е. тъжителят като собственик в етажната собственост да разполага с правомощия, макар в предизвестието да не са конкретизирани какви точно и във връзка с какво/, то само по себе си този факт не представлява клеветническо твърдение доколкото се касае до преценка пределите на правата на определено лице. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. В случая е налице едно твърдение относно липса на изискуеми от закона правомощия, но неправилността на същото, не е позорно и неистинността на този факт не е от естество да накърни доброто име на тъжителя, поради което и изводът на РС е правилен. От друга страна действително адресатът на тези правомощия не е достатъчно конкретизиран, а може единствено да се предполага.

По отношение на следващият израз в тъжбата- „целенасочено възпрепятстване работата на домоуправителя “ настоящият състав счита, че авторът е дал своята оценка, извод, становище за дейността на домоуправителя, която счита, че се възпрепятства чрез непрекъснатото искане на документи. В случая дадената лична оценка и разбирането, че искането на документи преследва именно тази цел- да се възпрепятства работата му, не е изложение на факти от обективната действителност, поради което е безпредметно обсъждане на нейната истинност, тъй като оценката не подлежи на проверка и доказване, а съдържанието й зависи единствено от автора й. Правилна е преценката на първостепенния съд и по отношение на третият използван израз в инкриминирания документ, съдържащ 2 субективната преценка на неговия автор за невъзможност домоуправителя качествено и ефективно да изпълнява функцията си. В случая използваният израз визира не личността на частния тъжител, а действията на самия домоуправител по изпълнение на задълженията за ефективно и качествено предоставяне на услугата към етажната собственост. Т.е. и с този израз не са изнесени конкретни позорящи обстоятелства за тъжителя, които са от естество да накърнят доброто му име. Инкриминираните в тъжбата изрази не съдържат и факти, от които да се направи извод, че на тъжителя е било приписано престъпление, поради което настоящият състав на съда счита, че разпореждането на ВРС е правилно и законосъобразно, тъй като описаните в тъжбата обстоятелства не сочат на престъпление, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл.345ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6946 от 17.09.2026г., с което е наказателното производство по НЧХД №3244/2026 г. на ВРС.

Определението е окончателно. прекратено

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3