Определение № 153 от 28.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Кюстендил, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1990/14.02.2025 г., подадена от В. Д. Л., ЕГН:

**********, с адрес: *****, чрез процесуалния му представител адв. Ю.С., срещу определение № 140/05.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 302/2025 г., по описа на РС Кюстендил, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради неподсъдност на спора и е изпратил същото на Софийски районен съд.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е местно компетентен да разгледа искането за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че съгласно приложимата към настоящия момент редакция на чл. 411, ал. 1 ГПК, когато длъжникът е физическо лице заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния му адрес. Допълва, че изключение е предвидено по отношение на длъжник, имащ качеството потребител, но доколкото в случая претендираните със заявлението вземания касаят регресна отговорност, специалната местна подсъдност не е приложима. По изложените съображения отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по ч. гр. д. № 302/2025 г. на РС – Кюстендил е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 1494/04.02.2025 г.

1 по описа на РС - Кюстендил, подадено от В. Д. Л., ЕГН: **********, с адрес: *****, срещу М.П.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, за сумата от 22 028 лв. (двадесет и две хиляди и двадесет и осем лева) - постъпила по изпълнително дело № 20197420400993 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, рег. № 742, с район на действие ОС - Кюстендил, от солидарния длъжник В. Д. Л., изпълнил задължението към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:

***** - конституирана страна взискател на мястото на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *****, вместо другия солидарен длъжник М.П.М., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 22028 лв. от датата на подаване на заявлението в съда - 04.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Посредством служебно изготвена справка е установено, че посоченият като длъжник в заявлението за издаване на заповед за изпълнение М.М. е с постоянен адрес: ***** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № 38, вх. А, ет. 11, ап. 80.

С обжалваното в настоящото производство определение № 140/05.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СРС като се е аргументирал с това, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, съгласно която заявлението се подава до районния съд по настоящ адрес на длъжника. В случая той е в гр. *****, поради което заповедният съд е приел, че местно компетентен да разгледа делото е СРС.

При така установеното от фактическа страна, от правна ОС – Кюстендил приема следното:

Както беше посочено, видно от служебно изготвената по делото справка НБД, М.М. е с постоянен адрес в гр. Кюстендил и настоящ такъв в гр. *****.

Към датата на подаване на процесното заявление – 04.02.2025 г., на основание чл. § 25 от ПЗР към ЗИДГПК, местната подсъдност в заповедното производство се определя по правилата, съдържащи се в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, в редакцията на същата изм. с ДВ, бр. 100 от 2019 г., съгласно която заявление по чл. 410 или чл. 417 ГПК се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно § 13а, т. 9 ЗЗП със същия са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по посочената директива качеството „потребител“ следва да бъде признато на всяко физическо лице, което като страна по договорите, предмет на същата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална 2 дейност. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г, I ТО на ВКС и решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г., I ТО на ВКС. Доколкото с процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение е заявена регресна претенция, произтичаща от погасяването на солидарен дълг - сумата от 22 028 лв., постъпила по изпълнително дело № 20197420400993 по описа на ЧСИ Валентина Александрова с рег. № 742 и район на действие ОС – Кюстендил, не може да се приеме, че лицето, посочено като длъжник, има качеството потребител. Това налага извода, че в случая приложима е общата местна подсъдност в заповедното производство – по постоянния адрес на длъжника – физическо лице, а не специалната такава при подадено заявление срещу потребител.

От изложеното следва извод, че компетентен да разгледа процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 1494/04.02.2025 г. е РС – Кюстендил. Обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено поради неподсъдност на спора и същото е изпратено на Софийски районен съд, се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РС Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 140/05.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 302/2025 г., по описа на РС - Кюстендил, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради неподсъдност на спора и е изпратил същото по компетентност на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за продължаване съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение. на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3