Решение № 3431 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3431 гр. С, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110152806 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Е. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“С Н Н“ № 10, ет.4, ап.12, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, бул.“А С“ № 125, насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И В Д и Д В Н, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № .../23.10.2023 г. на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договор за потребителски кредит № .../23.10.2023 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 23.10.2023 г. е сключил с „Ф Б“ ЕООД договор за потребителски кредит № ..., по силата на който му е отпусната в заем сумата от 2 000.00 лв., при ГПР 49.66% и срок от 6 месеца.

Отбелязва се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя е договорено да бъде обезпечено с поръчителство от F... bank. Посочва, че при сключване на договора за потребителски кредит, ищцата не е имала представа за размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Едва след като усвоила заемната сума, според ищцата, тя е установила, че са й начислени допълнително 930.00 лв. – такса за обезпечение с поръчителство.

С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. От една страна ищцата обръща внимание, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит. От друга страна се сочи, че договор за поръчителство не е подписан от ищцата нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис.

В същото време договорът за кредит се оспорва, тъй като дължимите вноски за поръчителство не са посочени като размер и не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК за разписване на начина на изчисляване и формиране на ГПР. Отбелязва се, че и посоченият в договора ГПР е грешен, тъй като в него не е включено задължението по предоставяне на поръчителство. Това се определя като заблуждаваща търговска практика, 1 съобразно чл.68г, ал.4 ЗПК вр чл.68л, ал.1 от ЗПК, която пречи на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В исковата молба се изложени подробни съображения относно характера на процесния разход на поръчител като такъв по чл.19, ал.1 от ЗПК, който се включва в ГПР.

Отделно от това се обръща внимание, че за кредитора съществува задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договор с него.

Според ищеца, в случай, че той беше включен в ГПР, размерът на последния щеше да е над 70%.

Процесната клауза от договора за кредит се оспорва като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че сключването на договор за поръчителство с М банк /Малта/ е задължително условие за отпускане на кредит. Отбелязва, че при кандидатстване за заем, потребителят може да посочи поръчител, избран от него, като на всеки етап от кандидатстването за кредит той е получавал необходимата информация, поради което не е налице и зблуждаваща търговска практика. Според ответника, потребителите биват запознати с дължимите такси преди още да подадат заявление за кредит.

Освен това се сочи, че „Ф Б“ ЕООД и М банк са отделни юридически лица, поради което и между тях и заемополучателите се създават отделни облигационни правоотношения.

Оспорват се и твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като това е разход, който не е задължителен.

Обръща се внимание и че ищецът е разполагал с възможността да се откаже от договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, в 14-дневен срок от сключването му, от което право той не се е възползвал.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, вземат писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК и има за предмет прогласяване нищожността на възникнало между страните облигационно правоотношение, а в условията на евентуалност – на отделна клауза от него.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищеца и ответното дружество са страни по договор за предоставяне на потребителски кредит № .../23.10.2023 г. Въз основа на него, ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2000.00 лв., която последният следва да върне на 6 месечни погасителни. Заемът е отпуснат при 23.98% годишен лихвен процент и 49.05 % ГПР.

Съгласно чл.5 от договора за заем, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, като заемателят е декларирал, че сам е посочил поръчителя и е запознат, с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо 2 лице за поръчител.

В случая, според настоящия състав, не е спорно възникването на облигационното правоотношение между страните, както и неговото съдържание.

В същото време, съдът намира, договорът за кредит отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 6 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика.

В номрата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл.4 от договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 49,11 %.

Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19, ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на 3

Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на ищеца, изложени в исковата молба, че невключване на възнаграждението за поръчителство, съобразно предвиденото в договора задължение за осигуряване на такова от кредитополучателя, в процентното изражение на годишния процент на разходите, така както е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.

В този смисъл съдът намира, че не следва разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на възприето от общностния законодател правило в разпоредбата на чл.10, § 2, б."ж" от Директивата, осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и пълен начин.

Разпечатката съдържа 38 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6e4db87-bad2-4c34-b058-8236424ed5c8