Решение № 137 от 13.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Бургас, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20212000500457 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. В. ХР. от гр.Я. ул.“М.“ №*, чрез упълномощен адвокат П.К., както и по насрещна въззивна жалба от ЗД“Б. АД, чрез упълномощен адвокат Г.Д., против решение № 36/ 10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 783/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което дружеството е осъдено да заплати на М. В. ХР. сумата от 140 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й В.М.Х., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 09.01.2020 год., ведно със законната лихва за забава от 28.07.2020 год. до окончателното изплащане на обезщетението, като претенцията за горницата над уважения размер на обезщетението до предявения от 180 000 лв. частично от 200 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва върху уважената част от иска за периода от 16.01.2020 год. до 27.07.2020 год. са отхвърлени.

Въззивникът-ищец М. В. ХР. е депозирала въззивна жалба против решението в частта, в която е отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 140 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв., частично от 200 000 лв., както и в 1 частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на лихва за забава за периода от 16.01.2020 год. до 27.07.2020 год. Излагат се съображения, че претенцията за обезщетение на неимуществените вреди от безвъзвратната загуба на нейния баща е уважена в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените морални вреди, в противоречие е с принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. Твърди се, че присъденото обезщетение не е съобразено и с действащия лимит на застрахователя, който за 2020 година е в размер на 10 000 000 лева.

Поддържа се, че съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищцата морални вреди. Заявява се, че съдът въобще не е коментирал личността на загиналия, това, че е бил в работоспособна възраст, бил е деен, активен, в добро здравословно състояние, опора на семейството, на когото всички са разчитали. Твърди се, че не е взета предвид изключително близката връзка между пострадалата и починалия баща, с когото до момента на настъпване на инцидента ищцата живеела в едно домакинство, помагали си и се подкрепяли за всичко. Сочи се, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства, не е изследвал в дълбочина отношенията между ищцата и нейния баща, това, че са живеели в едно домакинство, това, че Велико е работил и е помагал на децата си и бил много грижовен баща. Твърди се във въззивната жалба, че следва да се вземе предвид възрастта на децата на починалия които остават без баща, възрастта на ищцата, която към момента на произшествието е била едва на 17 години, ученичка и най-много се нуждаела от грижите, издръжката и помощта на баща си. Поддържа се, че не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че починалият е бил най-близкият човек на ищцата предвид загубата на майката няколко месеца по-рано. Заявява се, че напълно необосновано и неправилно Сливенският окръжен съд е изложил мотиви за това, че ищцата е навършила пълнолетие и в бъдеще може да се издържа сама. Поддържа се, че на практика липсва задълбочен анализ на всички доказателства по делото, които са формално споменати, без реално да бъдат отчетени при определяне на справедливото обезщетение. Заявява се също, че изобщо не е взет предвид установения лимит към датата на произшествието, който е в размер на 10 000 000 лева и съгласно задължителната съдебна практика е един от критериите, които следва да бъдат отчетени.

2

Въззивницата-ищца твърди, че внезапната, неочаквана и насилствена смърт на баща й е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават до края на живота й. Твърди, че независимо от изминалото време, болката от загубата не утихва и тя продължава да страда и да скърби. Поддържа се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на В.Х. е особено трагично обстоятелство, което завинаги е променило живота на М.Х.. Предвид настъпилите изключителни, тежки и огромни по обем неимуществени вреди, се поддържа, че претенцията отговаря на принципа на справедливостта и е съобразена изцяло със съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип.

Заявява се, че Сливенският окръжен съд неправилно е присъдил лихва за забава върху определеното обезщетение, считано от 28.07.2020 година, като отхвърлил претенцията на ищцата за заплащане на мораторна лихва за периода от 16.01.2020 до 27. 07.2020 година. Заявява се, че посочената в исковата молба дата, от която се претендира лихвата за забава – 16.01.2020 година, не е датата на увреждането, а датата, на която изтича срока по член 429 ал. 3 от КЗ, връзка с член 430 ал.1 от КЗ. Според въззивницатаищца, неправилно съдът е отхвърлил акцесорната претенция за претендирания по-ранен период, тъй като ответникът не е оспорил посочената в исковата молба за начална дата, от която се претендира законната лихва, нито е въвел каквото и да е възражение по отношение на законната лихва. Сочи се, че ищцата е представила доказателства за уведомяване на застрахователя на 28.04.2020 година и ответникът не е възразил за уведомяването си на тази дата, нито е възразил, че застрахования при него водач го уведомил в 7-дневния срок след ПТП, нито съдът е указал на ищцата, че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Заявява се, че приложимата норма на чл.429 ал.3 от КЗ задължава застрахователя да заплати лихви от датата на уведомяването си от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на претенция от пострадалото лице. Твърди се, че тъй като за застрахования възниква задължение за уведомяване на застрахователя в 7-дневен срок от събитието, то за застрахователя възниква задължение за изплащане на законна лихва от изтичане на този срок, а именно в случая от 16.01.2020 год. Посочва се, че от пострадалата ответникът е уведомен на дата 28.04.2020 год. и това е най-късната дата, от която се дължи лихва за забава.

3

Отделно се поддържа, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане.

Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Сливен в обжалваната част и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважен предявения частичен иск за обезщетяване на неимуществените вреди до размера от 180 000 лв., т.е. да се присъди обезщетение в размер на още 40 000 лв., както и да се присъди законна лихва върху обезщетението от 16.01.2020 год., евентуално от 28.04.2020 год., до 27.07.2020 год.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от ЗД„Б. АД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Заявява се, че в отхвърлителната част решението е обосновано и законосъобразно, като не са налице сочените отменителни основания.

Твърди се, че при постановяване на решението Сливенският окръжен съд е съобразил разпоредбите на закона и задължителната за съдилищата съдебна практика и противно на твърденията в жалбата, присъдената сума не е занижена, а напротив - тя е завишена. В основата на преценката за справедливия размер на обезщетението, освен всички обективни данни, касаещи уврежданията на ищеца, стои също обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Целта е да се постигне баланс между настъпилите вреди и тяхното парично измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и изкуствено повишаване стандарта на живот на увреденото лице. Заявява се, че като отправна точка за извършване на преценката, следва да послужат обективните данни за стандарта на живот, каквито се явяват статистическите данни на НСИ. През 2019 година средномесечния осигурителен доход на едно лице страната е бил 986,52 лв. или годишен такъв размер на 11838, 24 лв. Според отговора, присъденото обезщетение възлиза на средния доход на лице за близо 12 години и не намира по никакъв начин своята обществена и икономическа обосновка.

Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззиваемият-ответник ЗД“Б. АД е депозирал насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, в която претенцията за присъждане на обезщетение е уважена над размера от 100 000 лв. до присъдения размер от 140 000 лв., както и в частта за разноските. Сочи се, че 4 решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е констатирал разминаванията в свидетелските показания, както и не се е отнесъл критично към показанията на единия свидетел, който несъмнено е заинтересован от благоприятния изход на делото, предвид близката родствена връзка с ищцата.

Заявява се, че размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен спрямо твърдените неимуществени вреди, принципа на справедливостта, заложен в член 52 от ЗЗД, задължителната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътно-транспортно произшествие за ищцата. В основата на преценката за справедливия размер на обезщетението, освен всички обективни данни, касаещи уврежданията на ищеца, стои също общественоикономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Целта е да се постигне баланс между настъпилите вреди и тяхното парично измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и изкуствено повишаване стандарта на живот на увреденото лице. Заявява се, че като отправна точка за извършване на преценката, следва да послужат обективните данни за стандарта на живот, каквито се явяват статистическите данни на НСИ. През 2019 година средномесечния осигурителен доход на едно лице страната е бил 986,52 лв. или годишен такъв размер на 11838, 24 лв.

Според въззивника-ответник, присъденото обезщетение възлиза на средния доход на лице за близо 12 години и не намира по никакъв начин своята обществена и икономическа обосновка. Заявява се, че напрактика в мотивите на обжалваното решение липсва конкретика за това как е определен размера на обезщетението с оглед обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 100 000 лв. до размера от 140 000 лв., като се присъдят разноски за двете инстанции съобразно резултата от обжалването.

Постъпил е отговор от М.Х., чрез адв.К.. Изразяват се доводи за неоснователност на жалбата. Въззивницата-ищца счита, че е не се сочи нито един относим критерий, въз основа на който присъденото обезщетение не 5 бъде намалено. Според нея, налице са единствено основания за увеличаване размера на присъденото обезщетение за вредите от смъртта на нейния баща.

Оспорва се твърдението за разминавания в показанията на разпитаните по делото свидетели. Заявява, се че изводите за близките отношения между пострадалата и нейния баща се установяват от събраните гласни и писмени доказателства, които не са оспорени от страните. Според въззивницата-ищца, в случая не е от значение точно кога е починала майка й, от значение е това, че тя за кратък период от време загубва и двамата си родители и брат си, като след смъртта на нейната майка, баща й се е грижил за нея като единствен родител. Сочи се, че въпреки настъпилото пълнолетие, ищцата все още е била ученичка, не е работила и е разчитала изцяло на своя баща, както финансово, така и морално, предвид скорошната смърт на нейната майка. Твърди се, че в останалата част свидетелските показания са еднопосочни, няма разминавания в тях и правилно са кредитирани от съда. Като ирелевантно се сочи обстоятелството кога точно е починала майката на пострадалата, доколкото предмет на настоящото дело, не е смъртта на майката на ищцата, а внезапната и неочаквана смърт на единствения й жив родител.