Определение № 404 от 19.06.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Шумен, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20233600500212 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 129 ал. 3 от ГПК .

Настоящото производство е образувано по частна жалба депозирана от А. С. М., чрез пълномощника му адв. Н. Т. от САК срещу определение № 588/10.03.2023 г. по гр.д. № 2630/2022 г. по описа на РС Шумен, с което е върната исковата молба на А. С. М. и делото е прекратено.

В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Приема се в жалбата, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че лица които не са страни по един облигационен договор, нито са правоприемници на страните по този договор, следва да бъдат приети за задължителни необходими другари по делото. Сочи се в подкрепа обилна практика на съдилищата, както и се позовава на ТР № 7/13.01.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на производството по същото.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от третото лице Г. Й. Г. чрез процесуалния си представител адв. Генчо Гатев от ШАК, в който взема становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.

Съдът, след като се запозна с доводите изложени в жалбата и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Гр. д. № 168/2021 г. по описа на ШРС е образувано от А. С. М. срещу 1

И. Х. Х. и С. Д. Д. с правно основание по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда на земеделски земи. С протоколно определение от 16.12.2021 г. по делото е конституиран като трето лице Г. Й.

Г. на страната на отв. С. Д. Д.. По делото е постановено Решение № 260026/18.03.2022 г. Същото е обжалвано от С. Д. Д.. С Решение № 286/05.12.2022 г. постановено по в.г.д. № 278/22 г. на ШОС решението е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени указания за конституиране на Г. Й. Г. като ответник по делото.

Образувано е гр. д. № 2630/22 г. на ШРС. По молба на ищеца М. с Разпореждане № 156/17.01.23 г. ШРС е конституирал като ответници по делото Г. Й. Г., А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х., наред с първоначалните ответници И. Х. Х. и С. Д. Д., като е разпоредил да им се връчат книжата по делото. С Разпореждане № 318/31.01.2023 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца М. да посочи адрес на ответника А. А. К. за призоваване, както и указания, че при неизпълнение в седмодневен срок, исковата молба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчено на повереника на ищеца М. на 17.02.23 г.

В указания срок е депозирана молба от ищеца М. с вх. № 2777/27.02.2023 г. /по пощата от 24.02.23 г./ в която се сочи, че той не поддържа предявения иск спрямо останалите бивши собственици /А. А. К., Е.

М. Х. и С. Х. Х./. Моли съда да прекрати производството по делото спрямо тези лица, тъй като приема, че тези бивши съсобственици на имота не следва да се конституират като ответници, като излага доводи за това.

С определение № 588/10.03.2023 г. по гр.д. № 2630/2022 г. първоинстанционния съд е приел, че не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовности в исковата молба – посочване на адрес за призоваване на ответника А. А. К., тъй като ищеца не намира основание да изпълни дадените указания. Поради това и на осн. чл. 129 ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че е останала неясна волята на ищеца М. в депозираната молба. В същата той от една страна заявява, че не поддържа иска спрямо А. А. К., Е. М.

Х. и С. Х. Х.. От друга – прави искане за прекратяване на производството по делото спрямо тях. Изявлението на ищеца, че не поддържа иска спрямо А. А.

К., Е. М. Х. и С. Х. Х., може да се тълкува като отказ от иска. Отказът от иска, по определението на правната теория, е "изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен" /Бълг. ГПП, проф. д -р Ж. С./. Касае се за процесуално действие на ищеца, което може да се предприеме по всяко време, докато делото е висящо и преди влизане в сила на съдебно решение. Съгласно чл. 233 ал. 1 ГПК отказът може да бъде направен във всяко положение на делото, като ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право. С изявлението си за частичен отказ от 2 право, ищецът заявява на съда и насрещната страна, че се отказва от част от отправено до съда свое искане за защита на накърненото му материално право. Процесуална последица от заявения частичен отказ от иска, с който той уведомява съда, че вече частично е десезиран, се явява задължението на съда да прекрати състоянието на висящност на спора досежно посочената от ищеца част. За останалата част спорът остава висящ и за нея са приложими съответните правни норми /Определение № 616 от 25.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5092/2013 г., IV г. о., Определение № 50413 от 12.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2957/2022 г., III г. о, Решение № 33 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4330/2021 г., III г. о./.

От друга страна – направено е искане за прекратяване на производството спрямо А. А. К., Е. М. Х. и С. Х. Х.. Но производството по делото може да се прекрати при оттегляне на иска по смисъла на чл. 232 от ГПК или при отказ от иска по чл. 233 от ГПК. И в двата случая последицата е прекратяване на производството само спрямо тези лица, от което следва, че е отпаднала нуждата ищеца да посочва адрес за призоваване на А. А. К..

Предвид изложеното ШОС приема, че първоинстанционния съд като не е изследвал волята на ищеца в депозираната молба, а е приел, че не са изпълнени указанията дадени с Разпореждане № 318/31.01.23 г., неправилно и незаконосъобразно е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на цялото делото. Следвало е ако сам не може да изясни волята на ищеца, да му даде указания да конкретизира молбата си – дали прави оттегляне на иска или прави отказ от иска, по което съда следва да се произнесе, преди да прави преценката дали са изпълнени дадените указания с разпореждане № 318/31.01.2023 г.

Предвид изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 588/10.03.2023 г. по гр.д. № 2630/2022 г. по описа на РС Шумен, с което е върната исковата молба на А. С. М. и делото е прекратено и връща делото и връща делото на съшия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4