Решение № 92 от 15.01.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120102697 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ОБЩИНА БУРГАС с Булстат 000056814, с адрес гр.Бургас, ***, представлявана от кмета Д.Н.Н., против „БИЖУ 2018“ ЕООД с ЕИК 204615167, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, представляван от управителя К.Ж.Д., със съдебен адрес гр. Б., *** - адвокат М. М..

Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД - за установяване съществуването на следното парично задължение по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 152/17.01.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 321/ 2025 г. по описа на Районен съд - Бургас:

4696,83 лева - обезщетение за ползване без правно основание на общински терен от 16,59 кв.м, находящ се на адрес гр. Б., ***, дължимо за периода 01.02.2020г. - 31.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 16.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.

Ищецът твърди, че през процесния период ответникът като правоприемник на ЕТ „К.

П - А.П.“ ползвал общински поземлени имоти *** и ***, върху които е разположил свой временен обект с обща площ от 126,59 кв.м. Разрешението за изграждане на временния обект е дадено за 110 кв.м, за ползването на които е сключен договор № 478.1/ 01.08.1994г. и анекс от 01.11.2018г., а останалите 16,59 кв.м. ответникът ползвал без правно основание. За това ползване ответникът не заплаща дължимото обезщетение, което се определя по Приложение № 7, б. „В“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Бургас. За така дължимото обезщетение е открита партида в ОП „Общински имоти“ № ******.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът чрез своя процесуален представител представя писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва да ползва посочените 16,59 кв.м. общински терен. Оспорва автентичността на представеното заявление № 91-00-458/ 05.10.2020г. от управителя на дружеството до ОП „Общински 1 имоти“, като твърди, че то не е написано и подписано от управителя К.Д.. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за обезщетение.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 321/2025 г. по описа на РС- Бургас, с издадената по това дело Заповед № 152/17.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено „БИЖУ 2018“ ЕООД да заплати на ОБЩИНА БУРГАС сумата от 10748,74 лева - главница, представляваща дължим наем на общински терен от 110 кв.м., находящ се на адрес гр. Б., ***, за периода от 01.12.2019г. до 30.11.2021г. по договор №478.1 от 01.08.1994г. и анекс от 01.11.2018г., сумата от 4784,73 лева - главница, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общински терен от 16,59 кв.м., находящ се на адрес гр.Б., ***, за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от 16.01.2025г. до изплащане на вземанията, както и сумата 360,67 лева - разноски по делото, от които 310,67 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение в месечния срок от съобщението, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен иск.

Искът е предявен в законовия срок. Искът е предявен за част от вземането за обезщетение за ползване без правно основание, а именно за сумата от 4696,83 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 16.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

По делото е представено Разрешение за строеж № 4.164 от 04.11.1992 г., издадено от Община Бургас, АТБ „Освобождение“, Дирекция „ТРЖПС“, с което на А.А.П. е разрешено строителството на кафе-сладкарница от 70 кв.м. в ж.к. С. до бл. **, гр. Б.. С Разрешение за строеж № 456 от 14.03.1996 г., издадено от Община Бургас, на А.А.П. е разрешено разширение на съществуващ временен павилион, находящ се в ж.к. С. до бл. **, гр. Б., с 40 кв.м. Представено е и Разрешение за ползване № 512 от 20.09.2002г. на строежа „К.-е.“, находящ се в УПИ I-85, кв. 15 по плана на ж.к. С., гр. Б. (до жил. бл.**).

С Договор № 478.1/01.08.1994 г. Община Бургас е отдала под наем на ЕТ „К. – П – А.П. представлявано от А.А.П., общински терен от 74 кв.м., находящ се в района на ж.к.

„С.“, гр. Б., до бл. **, за изграждане на временна постройка по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, която да бъде ползвана за кафе-аперитив. Договорът за наем е със срок на действие до 31.12.1994 г., но е уговорено ако наемателят продължи да ползва имота след изтичане на срока на действие на договора, без противопоставяне от страна на наемодателя, договорът да се счита продължен за същия срок. С анекс към горепосочения договор за наем е изменен наемателят по договора, като е вписано, че считано от 01.11.2018 г. наемател е „Бижу 2018“ ЕООД, с предмет общински терен с площ от 110 кв.м.

Представен е и договор за прехвърляне на предприятие от 06.07.2017 г., с който „Бижу 2018“ ЕООД е закупило търговското предприятие на ЕТ „К.-П-А.П.“, представлявано от А.А.П., включително и правото на собственост върху търговски обект „К.-е.“ в гр. Б., ж.к.

С. до бл. **, с площ от 110 кв.м.

Със заповед РД-11-569 от 25.07.2001г. е деактуван като държавен и е предаден на Община Бургас терен с площ от 1 225 103 кв.м. от комплекс „С.“, гр. Б.. Между страните по делото не се спори, че временният обект, за който са издадени разрешения за строеж № 4.164 от 04.11.1992г. и № 456 от 14.03.1996г. и който е закупен от ищцовото дружество, е изграден именно върху общинския терен, който е отдаден под наем с горепосочения договор от 01.08.1994г. и анексите към него.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че процесният временен обект, представляващ кафене, е разположен в 2 поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Б. и е с площ от 126,67 кв.м. В съдебно заседание експертът пояснява, че обектът работи като кафене „М.“, а тези 16 кв.м. представляват допълнително пристрояване, извън разрешеното за строеж. Представлява нещо като склад или по-скоро тоалетна, като вратите към него са от вътрешната страна.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен.

В случая се установи, че през процесния период „Бижу 2018“ ЕООД е било наемател на общински терен от 110 кв.м., находящ се до бл. ** в ж.к. „С.“, гр. Б. и представляващ част от поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Б..

Установи се също така, че ответното дружество е собственик на временен обект кафене, построено върху отдадения му под наем общински имот, но този обект е с площ от 126,67 кв.м., т.е. площта му надвишава с 16,67 кв.м. отдадената под наем площ от 110 кв.м.

Предвид това неоснователно е възражението на ответника, че не е ползвало процесните 16,59 кв.м.

По делото не се твърди и не се доказа да е налице правно основание, въз основа на което „Бижу 2018“ ЕООД да ползва тази площ от 16,67 кв.м., поради което се налага изводът, че то ползва тази част от общинския имот без правно основание, чрез което се обогатява неоснователно за сметка на ищеца, поради което на основание чл. 59 от ЗЗД ответникът дължи на Община Бургас заплащане на обезщетение за това, до размера на обедняването. В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за площ в по-малък размер, а именно 16,59 кв.м., поради което и такова следва да се присъди за претендираната площ.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, изрично заявява, че не оспорва размера на дължимото обезщетение за ползването без правно основание на 16,59 кв.м. от общинския терен, посочен в исковата молба, а именно 4696,83 лева.

Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като вземанията по чл. 59 от ЗЗД се погасяват с изтичане на 5-годишна погасителна давност, която започва да тече от момента на обогатяването. В случая се претендира обезщетение за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2024г., а искът е предявен на 16.01.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК), към който момент не е изтекла погасителната давност по отношение на процесните вземания.

Предвид изложеното искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло в претендирания размер.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, от които в настоящото производство от 593,94 лева (държавна такса - 93,94 лв., депозит за експертиза 300 лв. и юриск. възнаграждение - 200лв.) и в заповедното дело от 109,06 лева (припадащата се част от разноските за държавната такса и юриск. възнаграждение за предявената част от сумите по заповедта за изпълнение – съответно 93,94 лв. и 15,12 лв.).

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на „БИЖУ 2018“ ЕООД с ЕИК 204615167, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, представляван от управителя К.Ж.Д., че дължи на Община Бургас, ЕИК 000056814, с адрес гр. Бургас, ***, 3 представлявана от кмета Д.Н.Н., сумата от 2401,45 евро (две хиляди четиристотин и едно евро и четиридесет и пет евроцента), с левова равностойност от 4696,83 лева, представляваща главница за обезщетение за ползване без правно основание на общински терен от 16,59 кв.м. от общински терен - поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Б., находящ се на адрес гр. Б., ***, дължимо за периода 01.02.2020г. - 31.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 16.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са част от предмета на Заповед № 152/17.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 321/2025 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА „БИЖУ 2018“ ЕООД с ЕИК 204615167, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, представляван от управителя К.Ж.Д., да заплати на Община Бургас, ЕИК 000056814, с адрес гр. Бургас, ***, представлявана от кмета Д.Н.Н., сумата от 303,68 евро (триста и три евро и шестдесет и осем евроцента), с левова равностойност от 593,94 лева, представляваща направените разноски в настоящото производство, както и сумата от 55,76 евро (петдесет и пет евро и седемдесет и шест евроцента), с левова равностойност от 109,06 лева, представляваща част от направените разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4