Протокол № 761 от 30.11.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 761 гр. Варна, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900219 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:31 часа се явиха:

Ищецът В. Ю. М., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат П. В. и адвокат Л.П., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Б. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещите лица: М. П. Т. и Р. Б. М., редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание.

Свидетелят Б. Д. С., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че свидетелят Б. Д. С. се явява в днешно съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към неговия разпит.

Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. П. Моля да дадете ход на делото.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. В.: Поддържаме изцяло исковата молба.

Адв. М.: Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба.

Адв. П. Нямаме възражения по доклада.

Адв. М.: Нямам възражения по доклада. Във връзка с Вашето произнасяне по отношение на представителството правя изявление, че ищцата се яви по т.д.№ 791/2022 г. и в протокола от 27.06.2023 г. заяви, че няма дела със страните, поради което поддържам възражението, че същата не е наясно за заведеното дело.

Адв. В.: Тя е руска гражданка и в момента е в гр.Санкт Петербург.

Възможно е грешка в превода да е станало. Предполагам, че няма как да не знае, тъй като тя идва да свидетелства за нейна съгражданка, която е пътувала в същото превозно средство и са пострадали и двете.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, съобразно Определение № 1314 от разпоредително заседание на 21.09.2023 г. и го обявява за окончателен, както следва:

Производството е образувано по предявени от В. Ю. М., родена на ****** в СССР, гражданин на Руска федерация с адрес Русия, гр.Санкт Петербург, Богатирски проспект № 22/1 ап.№ 282, срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“1, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., на главен път „1-9“, в близост до с. Горица, обл. Варна, причинено виновно от водача на л.а.

„Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № *******, с период на действие до 03.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, 2 считано от датата на уведомяване на застрахователя - 20.09.2021г., до окончателното им изплащане. (съгласно уточненията на л.8, л.57, л.32 от т.д.

№ 219/2023г.)

В исковата молба се поддържа, че за описаното по-горе ПТП наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана по силата на споразумение, одобрено по НОХД № 4915/2019 г. по описа на ВРС, което е влязло в сила на 25.02.2020 г. Застрахованият водач нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като превишил позволената скорост и навлязъл в насрещна пътна лента, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице, измежду които е ищцата по спора, изразяваща се в контузия на главата, загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на рамото и счупване на първа предходилна кост на лявото стъпало, със значително разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 2 - 2.5 месеца. Сочи се, че след завръщането си в Русия ищцата се лекувала продължително, били й приложени многобройни терапии – медикаментозна, физиотерапия, магнитотерапия, с ток с висока честота, вани с разтвор от морска сол, като лечението в Санкт Петербург и оказаната първа помощ в България я принудили да отсъства от работното си място в продължение на 4 месеца. Два месеца била с гипс и се придвижвала с патерици. Твърди се, че пострадалата изпитва болки и понастоящем.

Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица № *******. По предявената на 20.09.2021 г. извънсъдебна застрахователна претенция застрахователят е изплатил сумата от 10000 лева, която ищецът счита за крайно недостатъчна за репариране на вредите.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправно поведение на застрахования водач, неговата изключителна вина, настъпването на твърдяните телесни увреждания по вид, продължителност и интензитет, както и причинната им връзка с ПТП. Поддържа, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците на деликта. В условията на евентуалност твърди, че застрахованият водач е предприел отклонение на автомобила вляво с цел 3 заобикаляне на препятствие, което се е намирало на пътя, без същото да е конкретизирано. Оспорва верността на Протокола за ПТП. Счита, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като е било технически непредотвратимо. Твърди, че липсват медицински документи за проследяване здравословното състояние на ищцата и възстановителния процес. Представените медицински документи се оспорват като неотносими, по съображения, че са издадени в много голям период от време след настъпването на ПТП и отразяват несвързани с ПТП заболявания.

Поддържа, че към 13.08.2017г. ищцата не се е намирала на територията на страната, а е пребивавала в чужбина, поради което се оспорва факта на извършване на описаните в медицинските документи прегледи. Твърди, че ищцата се е възстановила напълно, а оздравителният процес е протекъл нормално, без усложнения и в обичайните срокове, а евентуално забавянето му се дължи на неспазване на лекарските предписания и предходни заболявания. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради пътуване без поставен предпазен колан, с какъвто микробусът е бил оборудван. Цитира съдебна практика, в която счита, че при аналогични случаи е определено съпричиняване от 25%-30%. Размерът на претенцията се оспорва като завишен. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 10000 лева репарира вредите в пълна степен. Поддържа доводи за погасяване на прекия иск по давност. Искът по чл.86 от ЗЗД се оспорва по аргумент за неоснователност на главния иск, а евентуално за периода до изтичане на тримесечния срок по чл.497 от КЗ.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Позовава се на задължителната сила на одобреното споразумение, имащо силата на присъда, която обхваща както механизма на ПТП и вината, така и настъпилите в причинна връзка с ПТП травми, които са съставомерен резултат от деянието. Възражението за съпричиняване се оспорва с твърдения, че превозното средство не е било оборудвано с предпазен колан. Във връзка с възражението за давност поддържа, че искът е предявен преди изтичане на петгодишния срок.

Твърденията, че ищцата не е била участник в ПТП, се оспорват като бланкетни. Поддържа се, че ищцата продължава да търпи негативни последици, изразяващи се безпокойство, постоянно напрежение, силно 4 притеснение и неудобство при пътуване. Трайните черти от индивидуалния й характер са се променили в негативен план, като страхът преобладава при всяка нейна инициатива. Месеци наред е търпяла физическа болка, като възстановителният период се характеризира в началния си етап с пълното обездвижване и потребност от чужда помощ при осъществяване на ежедневните потребности и физиологически нужди. Имало е и период на хоспитализация. Болковият синдром е налице и понастоящем при промяна на атмосферните условия и определена физическа активност, макар и с отслабен интензитет. Налице е и влошаване на съня.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който липсват нововъведени твърдения и факти, различни от вече изложените в отговора.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди;

- причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите;

- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на сроковете за произнасяне на застрахователя;

- настъпването на изискуемостта на задължението;

- положителните факти, оборващи

5 релевираното от ответника възражение за съпричиняване - че е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, респективно, че неизпълнението на това задължение се дължи на обективна причина.

В тежест на ответника, от своя страна, е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици и по-конкретно: - твърдението, че възстановителният период е приключил, - по-ниския интензитет и размер на вредите, възражението, че ищецът е нарушил правилото на чл.137а, ал.1 от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан, с какъвто микробусът е бил оборудван, факта, че описаните в исковата молба телесни увреждания (с изключение на съставомерния резултат от престъплението) са настъпили по друг механизъм и при обстоятелства различни от процесното ПТП, - възражението си за изтекла погасителна давност.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил към датата на ПТП, предявяването на застрахователната претенция на 20.09.2021г., изплащане от страна на ответника на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева.

УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязло в сила споразумение, одобрено от РС - Варна с протоколно определение № 104/25.02.2020 г., което има силата на влязла в сила присъда на основание чл.

383, ал. 1 от НПК.

СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от страните са допустими и относими към предмета на спора и същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, с изключение на представените съдебно - медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза по досъдебно производство № 4046/2017г., които са изключени още с доклада, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените 6 с исковата молба заверени копия на писмени документи, както следва: протокол № 104 от 25.02.2020г., ведно със споразумение към него по НОХД № 4915/2019г. по описа на Варненски районен съд; обвинителен акт от 29.10.2019г. по преписка вх. №10336/2017г. по описа на Районна прокуратура- Варна по ДП № 4046/2017г. по описа на Четвърто РУ - Варна; констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2100; медицински сертификат №000163 от 14.08.2017г.; фактура № 3000000132 от 14.08.2017г.; фиш за спешна медицинска помощ №33167; лист за преглед на пациент в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД № 5667 от 13.08.2017г. на В. М.; допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 5667 ОТ 13.08.2017г.; документи на чужд език стр.65-76 по делото и адвокатско пълномощно от 17.08.2021г.