Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 19.01.2024, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 1000/2023
Вид
Решение № 24
Подписан
19.01.2024
Състав
Христо Тотев Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Габрово, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210101000 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на отрицателен установителен иск, подаден от В. Я. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.„***********” № 72, вх. Б, ап. 22 срещу „БАНКА ДСК”АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ***.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

А. От страна на ищцата:

Твърди, че ответникът се снабдил с Изпълнителен лист от 18.10.2011г. по ч.гр.д.№2791/2011г. на РС-Габрово и Изпълнителен лист от 18.10.2011г. по гр.д.№ 2787/2011г.

Вземането произтичало от Договор за кредит Експресо № 11628, сключен на 08.11.2006г. с банка „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, което обстоятелство било видно от ипълнителните листове.

Още преди образуването на изпълнително дело банката на 12.08.2009г. изпратила на ищцата покана за доброволно изпълнение на адрес: гр. Габрово, ул."***********" № 72, вх.Б, ет.8 ап.22. Това означавало, че още преди образуване на изпълнителното дело Банката била уведомена за новия адрес на ищцата.

На 15.01.2010г. Банката отново изпратила писмо до ищцата на адрес: гр.Габрово, ул."***********" № 72, вх.Б, ет.8, ап.22. Това станало отново преди образуване на изпълнителното дело.

1

За събиране на вземането по молба на „Сосиете Женерал Експресбанк”АД, ЕИК 813071350 на 06.12.2011г. било образувано изпълнително дело №511/2011г. по описа на СИС при РС-Габрово. До месец декември 2016г. длъжникът /ищцата по настоящето дело/ правила периодични плащания, като последното направено плащане било от 06.12.2016г.

ДСИ Ясен Чавдаров изпратил съобщение до "Банка ДСК" АД /съдържащо се на стр.104 от ИД/, че не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия за периода от 15.11.2016г. до 01.02.2021г., което означавало, че на 15.11.2021г. изтекла петгодишната давност

Новото изпълнително дело № 213 по описа на ДСИ за 2022г. било образувано на 04.11.2022г. - една година след изтичане па петгодишната погасителна давност въз основа на двата изпълнителен листа.

С Постановление от 18.10.2022г. Мария Топалова - държавен съдебен изпълнител при Районен съд- Габрово прекратила производството по изп.д.№ 511/2011 г. по описа на СИС при PC – Габрово, на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПK. В мотивите на Постановлението ДСИ Мария Топалова приела, че подадената молба от „Банка ДСК”АД на 05.05.2020г. да бъде конституирана като взискател на мястото на преобразуваното дружество „Експресбанк” АД, като негов общ правоприемник е незаконосъобразно, тъй като към дата 05.05.2020г. делото било прекратено по силата на закона, на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и всички последващи извършени действия по същото се явявали незаконосъобразни. Перемпцията настъпила по силата на закона, тъй като след дата 06.12.2016г. и молбата на „Банка ДСК”АД от 05.05.2020г. нямало извършвани действия.

Съгласно установената практика на ВКС, посочена от ДСИ в

Постановлението, когато по изпълнителното дело било направено искане за нов способ след като перемпцията настъпила съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания за нов способ, тъй като той дължал подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право.

По новото изпълнително дело № 213 по описа на ДСИ за 2022г. до ищцатадлъжник била изпратена ПДИ /призовка за доброволно изпълнение/ на 17.12.2022г. по нейния постоянен и настоящ адрес: гр. Габрово, ул."***********" № 72, вх.Б, ап.22, датиращ от 15.11.2011г., т.е. отпреди образуването на изп.д.№511/2011г. пo описа на ДСИ, с която била уведомена, че дължи 14066,03лв., от които 7725,13 лв.-неолихвяема сума, 5226,08лв. – главница, 45лв. - лихви, 53лв. допълнителни разноски, такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС-Габрово в размер на 1000,62лв. Това означавало, че още през 2011г. съдебният адрес на ищцата бил известен на ДСИ и там 2 тя получила ПДИ през 2011 г.

В случая последното изпълнително действие по прекратеното поради настъпилата по силата на закона перемпция било на 06.12.2016г. Поради изтеклата петгодишна давност по изпълнително дело №511/2011г. следвало да се приложи погасителна давност от 5 години по смисъла на чл.110 от ЗЗД, която била изтекла към момента на образуването на новото изпълнително дело № 213 по описа за 2022г. на СИС при РС-Габрово, образувано на 18.10.2022г., след настъпила перемпция.

Възможността за принудително изпълнение на задължението на ищеца към ответника се погасила по давност на 06.12.2021 г.

Искането на ищцата е съдът да признае за установено по отношение на „БАНКА ДСК"АД, с адрес и седалище на управление гр.София, ***, че не дължи сумата 14066,03лв, от които: главница – 5226,08лв, лихва – 45,00лв., 7725,13лв. неолихвяема сума, 14,20лв. допълнителни разноски, 55,00лв. разноски по изпълнителното дело и 1000,62лв. ДТ по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК, претендирана след издаден изпълнителен лист от 18.10.2011г. по частно гражданско дело №2787/2011г. и изпълнителен лист от 18.10.2011г., издаден по частно гражданско дело №2791/2011г. по описа на ГРС, за която сума е образувано Изпълнително дело № 511/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Габрово и изпълнително дело № 213/2022 г. на ДСИ при РС Габрово, като погасена по давност.

Претендира присъждане сторените разноски по делото.

Б. От страна на ответника:

Оспорва иска, като неоснователен.

Излага следните факти:

С Договор за кредит Експресо № 11628/08.11.2006 г. банка „Сосиете Женерал Експресбанк" АД гр.Варна - праводател (чрез вливане) на Банка ДСК АД от 30.04.2020 г. предоставила на ищеца В. Г. кредит в размер на 7500 лв.

С Договор за овърдрафт от 21.02.2007г. банка „Сосиете Женерал Експресбанк" АД гр.Варна - праводател (чрез вливане) на Банка ДСК АД от 30.04.2020 г. представила на ищеца В. Г. кредит в размер на 320,00 лв.

Кредитите не били върнати съгласно уговореното в договорите и банката обявила вземанията си за предсрочно изискуеми на 30.11.2009г. и се снабдила със Заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. №2791/2011 г. на PC Габрово и със Заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. №2787/2011 г. на PC Габрово.

С така издадените изпълнителни листи взискателят СЖ Експресбанк АД образувал на 06.12.2011 г. изпълнително дело №511/2011 по описа на ДСИ Габрово.

В хода на изп. дело на ищеца били изпратени преписи от Заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение получени от нея на 28.12.2011г. Срещу 3 заповедта не било подавано възражение, поради което същата формирала сила на присъдено нещо.

На 26.01.2012 г. бил насрочен опис на движими вещи, който не се състоял, тъй като ищцата обещала да плаща доброволно.

На 22.10.2019 г. от взискателя СЖ Експресбанк била подадена молба за запор на трудовото възнаграждение.

На 04.12.2012 г. бил насрочен опис на движими вещи, който не се състоял, тъй като ищцата обещала да плаща доброволно.

В периода от 01.04.2015 г. до 22.08.2016 г. били извършени преводи по делото.

На 15.11.2016 г. бил наложен запор на доходите на длъжника от трудовото й възнаграждение и на 01.12.2016 г. запорното съобщение било получено от работодателя Средно училище „Отец Паисий" гр. Габрово.

На 08.12.2016 г. бил извършен превод по делото.

На 15.06.2020 г. постъпила молба за справки от името на новия взискател Банка ДСК.

На 01.02.2021 г. от взискателя Банка ДСК постъпила молба по делото за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор *** в гр. Габрово.

На 18.10.2022 г. ДСИ постановило прекратяване на ИД №511/2011 г. и указало на взискателя, че при заплащане на д.т. ще образува ново изп.дело (ИД №213/2022 г.

ДСИ Габрово) въз основа на депозираната молба с посочен в нея изпълнителен способ.

На 04.11.2022 г. било образувано ново ИД №213/2022 г. ДСИ Габрово.

На 26.01.2023 г. бил насрочен опис на движими вещи.

На 01.12.2022 г. бил наложен запор на пенсията на ищеца.

На 15.08.2023 г. била наложена възбрана на недв.имот собственост на ищеца, а именно: Жилище, апартамент с идентификатор *** в гр. Габрово.

Претендира заплащане на разноски.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, имащ за предмет установяването, че правото, предмет на изпълнителния процес е отпаднало поради факти и обстоятелства настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в настоящият случай след издаване на заповедта за изпълнение.

4

Ищецът основа твърденията си за недължимост на сумите, предмет на изпълнителното производство на настъпила погасителна давност.

2. Тежест на доказване:

2.1. В тежест на ищеца е да докаже че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало, като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница.

2.2. В тежест на ответника е да докаже сочените от него положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираните от ищеца права /съгласно чл.154, ал.1 от ГПК/, в това число че са налице сочените от него обстоятелства за прекъсване на течащата давност.

3. От фактическа и правна страна:

Видно е от приложеното по делото изпълнително дело № 511/2011 по описа на ДСИ при РС Габрово, същото е образувано от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД срещу ищцата съгласно Изпълнителен лист от 18.10.2011г. по ч.гр.д.№ 2791/2011г. на РС-Габрово и Изпълнителен лист от 18.10.2011г. по гр.д.№ 2787/2011г., двата изпълнителни листа издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3584/18.10.2011 г. и № 3583/18.10.2011 г.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила от момента на издаване на заповедта и разпореждането за принудително изпълнение, въз основа на което се издава изпълнителния лист. Стабилитет на изпълнителното основание настъпва обаче едва след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, след изтичане на който заповедта за изпълнени влиза в сила, тъй като до този момент изпълнението се извършва въз основа на разпореждане за принудително изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК /основанието на настоящия иск/, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието 5 на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора /Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. дело № 2766/2020 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. дело № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. дело № 2482/2021 г., IV г. о., ГК./