Протокол № 150 от 10.05.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 150 гр. Сливен, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100536 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Д. И. Д., редовно призован, се явява лично.

Ответникът Министерство на отбраната, редовно призован, се представлява от процесуален представител юриск. И. Б., надлежно упълномощена по делото от 04.08.2022 г.

Вещото лице М. К., редовно призована, се явява лично.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

Г-н Д.: Поддържам исковата молба.

ЮРИСК. Б.: Оспорваме исковата молба. Поддържам отговора.

Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба.

Г-н Д.: Не можем да постигнем спогодба.

ЮРИСК. Б.: Не съм упълномощена да обсъждам вариант със спогодба.

1

На основание чл. 146 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.

В исковата молба ищецът твърди, че бил в трудови взаимоотношения с МО на РБ по силата на договор за военна служба № 8/26.05.2010 г., както и допълнително споразумение № 440/19.08.2013 г., и допълнително споразумение № 691/09.05.2017 г., като старши специалист II степен по аварийно-спасителни работи в отделение “Летателно-тактическа подготовка“ на военно формирование 26030 - Безмер.

Твърди, че на 01.08.2018 г., по време на парашутни скокове на временна площадка “Чешнигирово“, при отделяне на летателния апарат, ищецът е закачил двата си крака в коланите на парашута. Усетил е усукване, изпукване и силна болка в лявото коляно. След отварянето на главния парашут се приземил нормално на здравия си десен крак. Оказали са му първа медицинска помощ и са го транспортирали в МБАЛ - Пловдив и ВМА София, Видно от издадения болничен лист Е20182080400/02.08.2018 г., му поставили диагноза: травма на няколко структури на коляното, заради което е излязъл в отпуск до 30.08.2018 г.

Тази злополука била квалифицирана като трудова по чл.55, ал. 1 от КСО с разпореждане №5104-28-31 от 14.08.2018 г., а със заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ от 07.11.2017 г. комисията признала, че е получил средна телесна повреда.

Твърди, че на 13.08.2018 г. му е издаден болничен лист от ВМА-София с диагноза: навяхване разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става, а отпускът му е бил удължен до 12.09.2018 г. Впоследствие му бил удължаван болничния отпуск, а поради възникнали усложнения му било извършено оперативно лечение във ВМА - София на 15.01.2019 г.

Освен това, ищецът е имал няколко престоя в СБР-НК - Поморие за периодите от 08.10.18 г. до 15.10.2018 г., от 27.11.2018 г. до 02.12.2018 г., след това от 05.08.2018 г. до 12.08.2018 г. и от 26.03.2019 г. до 02.04.2019 г., за които има издадени документи.

Със Заповед на командира на военно формирование 26030 №ЛС - 74 от 21.11.2019 г. му бил прекратен договора му за военна служба поради негодност за военна служба.

С ЕР № 3984 от 161/12.10.2020 г. от МБАЛ “Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, поради последици от травма на мускул и сухожилие на долен 2 крайник, ищецът е определен с 30% трайно намалена работоспособност.

Тъй като имал скъсване на задния и предния кръстосан лигамент на коляното и лезии на средната кръстосана връзка на лявото коляно, общия възстановителен период за причинените увреждания бил около 2 години, тъй като е предприето оперативно лечение със закъснение от 5 месеца след травмата - 15.01.2019. Впоследствие се наложило провеждане на оперативно лечение, а 1 месец след операция бил на постелен режим, след това ползвал помощни средства - патерици и наколенка за период от 3 месеца. Към настоящия момент била налице невъзстановима неработоспособност 30% и кръстна връзка, която с реализиране на травмата при пострадалия.

Поради настъпилата трудова злополука, му било изплатено обезщетение в размер на 6 брутни заплати по чл. 233 ал. 1 ЗОВСРБ, в общ размер на 10 016 лв., както и обезщетение по чл. 6 ал. 1 т. 2 от раздел 5 в размер на 6000 лв.

Твърди, че с решение № 198/28.10.2021 г. по гр.дело № 224/21 г. на СлОс му е присъдено обезщетение за неимуществени вреви от настъпилата трудова злополука в размер на 23 984 лв., ведно със законната лихва от 01.08.20218 г., като с решение № 71/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 48/22 г. на БАС, то било частично отменено за размера над 8 984 лв. до 23 984лв.

Твърди, че в резултат на трудовата злополука той е неработоспособен, а здравословното му състояние не позволява да изпълнява предишната длъжност, в резултат на което търпи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се във възнаграждението, което би получавал, ако не беше претърпял трудова злополука и не беше прекратен договора му с ответника.

Към датата на прекратяване на договора получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1 900 лв. месечно.

Твърди, че от датата на прекратяване на служебното правоотношение с ответника 21.11.2019 г. до 05.07.2022 г. той не е работил и не е получавал възнаграждение освен обезщетение от Бюрото по труда за цялата 2022 г. в размер на 1000 лв. месечно.

На 05.07.2022 г. сключил трудов договор с РД “Борба с градушките“с.Старо село, с основно месечно възнаграждение от 850 лв., а на 14.10.2022 г. сключил трудов договор с ЦПРЛ “Астрономическа обсерватория“-Сливен с 3 основно месечно възнаграждение от 821 лв.

Счита, че за периода от настъпване на трудовата злополука - 01.08.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба -21.12.2022, ако беше работел на предишната си длъжност при ответника, би получил брутно трудово възнаграждение в размер на 100 000 лв., а получените от него суми като обезщетение за болнични за времето от 01.08.2018 г. до м. май 2018г, социални помощи за безработица и трудови възнаграждения, възлизали в общ размер на сумата 26 840 лв.

С уточняваща молба от 30.01.2023 г. ищецът посочва подробно по дати и периоди претърпяната от него имуществена вреда под формата на пропусната полза, като обобщава, че до датата на подаване на исковата молба - 21.12.2022 г., общия размер на вредата е 77 160 лв.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата 26 000 лв. - частичен иск от общо 73 160 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разлика между неполучено брутно трудово възнаграждение и получени в периода 01.08.2018 г. до м. май 2019 г. обезщетения за отпуск по болест, социални помощи за безработица, както и трудови възнаграждения по сключени трудови договори в периода 01.08.2018г. - 21.12.2022 г., ведно със сумата 11 584.44 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.08.2018 г. -21.12.2022г., заедно със законната лихва върху главницата 26 000 лв., считано от 21.12.2022г до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който е изразил становище, че иска е недопустим, тъй като е предявен срещу ненадлежен ответник., а по същество и неоснователен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 б.“А“ и б.“В“ ЗЗД по отношение на главния иск за обезщетение за имуществени вреди, така и за акцесорния иск за законна лихва за забава.

Освен това му било изплатено обезщетение за имуществени вреди по чл. 233 ал. 1 ЗОВСРБ в размер на 6 брутни заплати в общ размер на 10 016 лв., както и обезщетение от „ЛЕВ ИНС“АД в размер на 6000 лв.

Заеманата от ищеца длъжност по своя характер била рискова и затова имал сключена застраховка и получил застрахователно обезщетение от „ЛЕВ 4

ИНС“АД.

На основание влязло в сила решение по гр.д. № 224/22 г. на СлОС, му било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 984 лв. и 1 769 лв. - разноски за всички съдебни инстанции.

Счита, че юридическите лица носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД, ако са причинила вредата чрез свои виновни действия и в причинна връзка от това са настъпили вреди за ищеца. Твърди, че МО не носи вина за това на каква нова работа се е устроил ищеца и какъв размер възнаграждение получава.

Нужно било и да се докаже причинна връзка между вина и вреда, а вредата можело да се дължи на множество други фактори.

Правна квалификация на предявения иск:

Предявен е частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание - чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 233 ал. 5 от ЗОВСРБ и цена- 26 000 лв. от общо 73 160 лв., ведно с акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва, с правно основание - чл. 86 ал.1 от ЗЗД и цена – 11 584.44 лв.

Направеното от ищеца възражение за изтекла давност намира правното си основание в чл. 111 б.“А“ и б. „В“ от ЗЗД.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да докаже наличие на имуществена вреда под формата на пропусната полза, която вреда е претърпяна в пряка причинна връзка от настъпилата на 01.08.2018г трудова злополука, както и размера на вредата.

Ответникът следва да докаже възражението си за изтекла погасителна давност.

Приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 01.08.2018г ищецът е претърпял трудова злополука, изразяваща се в описана в исковата молба средна телесна повреда, че е получил от ответника обезщетение за имуществени вреди по чл. 233 ал. 1 ЗОВСРБ в размер на 6 брутни заплати в общ размер на 10 016 лв., обезщетение от „ЛЕВ ИНС“АД в размер на 6000 лв. и му е изплатено от ответника присъденото обезщетение с решение по гр. дело № 224/2022 г. по описа на СлОС.

5

Указва на страните, че липсват други факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочат и представят доказателства.

Дава възможност на страните да изразят становище по доклада.

Г-н Д.: Една лека корекция искам да направя относно втория ми трудов договор, който съм сключил с Астрономическата обсерватория. Трудовият ми договор в частта за възнаграждението не отговаря на това, което е. Размерът на възнаграждението ми не е 821 лв., а е по-нисък. Нямам друго какво да кажа по доклада.

ЮРИСК. Б.: Нямам възражения по доклада.

Съдът установи, че назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е изготвена в срока по чл. 199 от ГПК, поради което съдът пристъпва към разпит на вещото лице.

САМОЛИЧНОСТ на вещото лице.

М. Т. К. – **, българка, българска гражданка, висше икономическо образование, омъжена, неосъждана, без родство и други отношения със страните и техните представители.

Разпечатката съдържа 60 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6e25e10-44a2-4948-b89c-7d62a4527dc6