Решение № 673 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330202992 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 10101978, с който на Г. С. П. е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговото изменяне чрез намаляване на глобата от 200 на 100 лева. Претендират се разноски.

По-конкретно се сочи, че неправилно е ангажирана отговорността на дееца за нарушение, извършено в условията на повторност.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 28.11.2024г., в 00:11 часа, в град Пловдив на бул. „Христо Ботев“ №1 в посока от изток към запад, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 77 км/час и наказуемо превишение 27 км/час.

Ползвател на МПС е Г. С. П..

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство CELERITAS MVD 2020.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол;

-приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че собственик на МПС е И.Н. М.

-декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от собственика Ивайло Маджаров, в която е посочил като действителен водач жалбоподателя Г. П., ведно със СУМПС на същия, като посочените документи съдът цени като доказателство за правилно установена пасивна легитимация на наказания субект.

Всъщност извършването на нарушението, със съставомерните белези посочени в ЕФ, и авторството на деянието не са и оспорени с въззивната жалба.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА

АТСС.

При извършен служебен контрол, съдът констатира, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на 2 мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CELERITAS MVD 2020 с мобилен монтаж, представляващо АТСС, временно разположено на участък от пътя;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, като срокът за валидност за одобряване на типа е безсрочен;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под № В-70, видно от приложеното по делото писмо за удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити;

-приложена е снимка за временното разполагане на АТСС на участък от пътя.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ.

Основателни са възраженията, че неправилно жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено в условията на повторност.

Съгласно дадената в т.33 от ДР на ЗДвП легална дефиниция:

"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В ЕФ повторността се обосновава с ЕФ серия К, № 9146217. Ноторно 3 известно е, че влизането в сила на НП/ЕФ се предпоставя от редовното им връчване. В тази връзка с разпореждането за насрочване на делото са изискани доказателства от въззиваемата страна за връчване на посочения електронен фиш.

В отговор е постъпило писмо, от което е видно, че доказателства за връчване на ЕФ серия К, № 9146217 не са налични, доколкото обратна разписка не е върната.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика при административно обвинение за повторност, ако връчването на първия ЕФ е оспорено (какъвто е процесният случай), за доказване на повторността не е достатъчно само позоваване на справка от МВР (доколкото тези справки АИС-АНД или справка за нарушител/водач имат вторичен, производен характер), а следва да се съберат първични доказателства за връчванеторазписка.

При липса на подобни доказателства (върната разписка ), не може да се приеме, че ЕФ серия К, № 9146217 е влязъл в сила към момента на извършване на процесното деяние, поради което повторност не е налице.

Така решения по КАНД № 20257180700331/2025, КАНД № 20257180700154/2025, КНАХД № 20237180703133/202г., КАНД №

20247180701079 / 2024 всички на Административен съд-Пловдив.

Както правилно е изтъкнато в жалбата, посоченото не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ, предвид разкритите в ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения.

Точно такъв е процесния случай, тъй като приетите за установени в ЕФ факти сочат на извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо нарушение по чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП, доколкото превишение от 27 км/час в населено място попада именно в приложното поле на тази норма, като предвижданата санкция е във фиксиран размер 100 лева.

По изложените съображения, съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021г. на ВАС като:

-изменени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал.4 ЗДвП в чл.

182, ал.1, т.3 ЗДвП;

-намали размера на наложената глоба от 200 на 100 лева.

4

В този изричен смисъл Решение №1135/16.06.2022 год. на Административен съд - Пловдив, ХIХ състав к.н.а.х.д. № 957 по описа на съда за 2022 год., Решение № 1651/13.10.2023г. на Административен съд Пловдив, ХХVІ състав, КАНД № 1543 по описа на съда за 2023 г.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, в обичайния случай, на основание чл. 63Д ЗАНН право на разноски биха имали и двете страни.

Особеност на процесния случай обаче е, че жалбоподателят не е поискал цялостна отмяна на ЕФ, а само неговото изменяне с преквалификация на деянието и приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение, респективно намаляване на глобата от 200 до 100 лева.

Видно от произнасянето по същество, претенцията на жалбоподателя е уважена изцяло, поради което само той има право на присъждане на разноски в процесния случай.

Да се приеме противното би било равнозначно на това, под страх от понасяне на отговорността за разноски, да бъде отречена възможността на жалбоподателя да атакува НП/ЕФ само в частта за размера на наложената санкция (когато той е незаконосъобразен, какъвто е процесния случай), без по същество да оспорва извършването на нарушението.

Подобно процедиране обаче, би влязло в противоречие с правото ефективен достъп до съд съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС.

Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Уговореният и заплатен размер от 400 лева отговаря изцяло на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ: