Определение № 521 от 21.08.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Пловдив, 21.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Частно наказателно дело № 20245330204138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от Т. С. Д. от **** чрез адв. Р. Р. от АК *** против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.07.2024 г. на Районна прокуратура Пловдив по досъдебно производство №89/2023 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив, пр.пр.11942/2022 г. по описа на РП Пловдив.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление и се моли същото да бъде отменено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.243, ал. 4 от НПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Досъдебно производство № 89/2023 г. по описа на 04 РУ на МВР Пловдив е образувано за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, извършено в гр.

Пловдив в периода месец септември 2022 г. до месец октомври 2022 г., включително.

По досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

В обжалваното постановление прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка :

В периода от 2002 г. до 2010 г. св. М.И.К. живял, учил и работил в ***.

През есента на 2009 г. решил да закупи апартамент в гр. Пловдив, като избрал ателие, находящо се в новопостроена сграда на ***. Тъй като нямал налична цялата необходима парична сума, майка му св. Т. С. Д. му предложила да се договорят, да се включи в закупуването на имота и да станат съсобственици.

1

В този момент и тя живеела в ***. Така след като се разбрали, с нотариален акт от 22.01.2010 г. двамата придобили по ½ идеална част от горепосочения имот. При закупуването имотът бил на шпакловка и замазка. Постепенно, докато все още бил в САЩ, св. М.К. започнал да ремонтира и обзавежда имота със свои лични спестени парични средства, като с майка си коментирали единствено какви майстори да се ползват, какъв да е стила на обзавеждането и прочие. През 2013 г. св. М.К. започнал да обитава постоянно жилището. През 2016 г. сключил граждански брак с Е.А.. През 2018 г. отношенията им се влошили и св. М.К. подал молба за развод. Оттогава се влошили и отношенията му със св. Т. Д., тъй като тя взела страната на бившата му съпруга и дори свидетелствала срещу него в бракоразводното дело. Тогава св. М.К. решил да продаде жилището и споделил за това свое намерение на майка си, но тя не била съгласна, под предлог, че искала да съхрани семейното жилище с бившата му съпруга. Св. М.К. обаче бил решен, че иска да се освободи от това жилище и от влошените отношения с майка си и бившата си съпруга, поради което завел дело за делба на имота. След това, на 10.07.2019 г. чрез дарение прехвърлил своя дял от имота на приятеля си св.

П.М.Т., който встъпил като страна по делото за делба. Преди да бъде изповядана сделката пред нотариус, св. М.К. започнал постепенно да разпродава имуществото, което се намирало в жилището, а някои неща даже изхвърлил. Св. П.Т. получил апартамента, като в него били останали ролетни щори, щори на канандурите, един шкаф, монтиран над вратата на банята, рамка за легло без матрак, диван, огледала, преградна врата, в банята имало бойлер, мивка, санитария. От кухненското обзавеждане св. М.К. бил изкъртил мивката, печката с котлоните, аспиратора, както и плота, като оставил няколко шкафа от кухненското обзавеждане. Кухнята си бил правил по поръчка и при предаването на имота на св. П.Т. вече си я бил разглобил и изнесъл. След като встъпил във владение, св. П.Т. започнал да обзавежда жилището, предимно със стари вещи, втора употреба - монтирал климатик, поставил керамичен котлон, малък хладилник, пералня, аспиратор, малка холна масичка за кафе.

Отдавал апартамента под наем, вкл. и на св. Т.А.П.

След влизане в сила на решението на Районен съд Пловдив, с което била установена делбата на процесния имот, находящ се в *** - ателие, бил издаден и изпълнителен лист от 21.06.2022г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20229110400478 от 23.06.2022г. при ЧСИ П.Н.. След образуване на изпълнителното дело била наложена възбрана върху имота и насрочен опис на същия, който се състоял на 05.07.2022г. и обективиран в протокол от същата дата. За пазач на имота бил назначен св. Т.А.П.. В протокола за опис на имота била насрочена публична продан от 15.07.2022г. до 15.08.2022г., като обявяването по чл.492 от ТПК било на 16.08.2022г. от 10:00 часа в сградата на Районен съд Пловдив. Въз основа на Протокол за обявяване от 16.08.2022 г. на постъпили наддавателни предложения за купувач на процесния имот била обявена св. Т. Д.. Издадено било постановление за възлагане на имота на св. Т. Д., вписано под акт номер 37, том 101, входящ 2 номер 34811/11.10.2022г. и влязло в сила на 28.09.2022 г., като същата заплатила сумата за имота на 23.08.2022г. Съгласно Съобщение от 14.09.2022г., връчено на същата дата на св. П.Т., му е съобщено, че имотът е възложен на купувача от публичната продан - св. Т. Д.. Със съобщение от 24.10.2022 г., връчено с протокол за уведомяване по телефона, св. П.Т. е бил уведомен за насрочения въвод на дата 02.11.2022 г., като до тази дата е имал срок да изнесе вещите си от имота. За въвеждането в процесния имот бил изготвен нарочен протокол от дата 02.11.2022 г. в присъствието на св. Т. Д. и нейния адв. Р. Р., а св. П.Т. доброволно предал ключовете и заявил, че няма претенции срещу извършването на въвода. Св. П.Т. заявил, че е изнесъл движимите си вещи от апартамента. Направил още и изявление, че е премахнал входната врата към банята, както и мивката и бойлера от същото помещение, премахнал е кухненските шкафове, уреди и мивка от кухненския бокс. Св. М.К. бил казал на св. П.Т., че всичко, което му е оставил в жилището е негово, защото го е купувал със свои средства и той може да го вземе.

Поради това св. П.Т. преди извършване на въвода взел всички вещи, които той бил оставил и монтирал в апартамента, както и тези на св. М.К., за които имат позволение да вземе. Св. П.Т. оставил в жилището малка маса и шкаф за обувки. За демонтирането на вещите и изнасянето им от имота му помогнали свидетелите С.Х.К., В.Х.Т. и С. Д. Д. От своя страна в протокола за въвод от 02.11.2022г. св. Т. Д. направила възражение, че в имота са извършени съществени нарушения на уреди и помещения, всичко е изпочупено и изкъртено, а в момента на описа на имота, същият не е бил в това състояние.

Недоволна от така развилите се събития, св. Т. Д. подала жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив, въз основа на която била образувана проверка, а в последствие и досъдебното производство.

Съдът намира за правилно установено от прокурора, че процесното жилище, находящо се в *** –ателие е било съсобствено на св. М.И.К. и св. Т.

С. Д., като доказателство за това са дадените от тези свидетели показания и писмени документи – нотариални актове за право на собственост. От показанията на св. К. и Д . се установява също, че с годините отношенията между тях се влошили, като доказателство за това са и писмените доказателства по делото – нотариален акт, съгласно който имота бил прехвърлен с договор за дарение на св. П.М.Т., а впоследствие било образувано и гражданско дело за делба, приключило с обявяване на имота за неделим и изнасянето му на публична продан. В тази връзка са приложените материали по гражданско дело №19723/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, както и изпълнително дело №478/2022 г.

От показанията на свидетелите П.М.Т. , М.К. се установява, че след като Т. получил владението на имота от К., започнал да го обзавежда с мебели , предимно стари. Впоследствие Т. отдал имота за ползване на св.Т.А.П.. В същия смисъл са и показанията на св. Т.П..

От материалите по изпълнителното дело се установява, че имотът , в режим на съсобственост между жалбоподателката и св.К. първоначално, а 3 впоследствие между жалбоподателката и Т., бил обявен на публична продан като за тази цел върху имота била наложена възбрана, бил извършен опис, а за пазач бил назначен св. Т.П., в чието владение се намирал имотът и преди това при предоставянето му за ползване от св. Т.. Като доказателство за това са и материалите по изпълнителното дело - протокол за опис на недвижим имот. От тях се установява, че б ила насрочена публична продан от 15.07.2022 г. до 15.08.2022 г. на имота, а обявяването на купувача било на 16.08.2022 г. За купувач на имота била обявена св. Т. Д.. След заплащане на определената сума св . Д . била обявена и за собственик на имота, след което имотът бил възложен на св. Д., като доказателство за това е постановление за възлагане на имот вписано под акт № 37, том 101, вх.№ 34811/11.10.2022 г. С постановлението за възлагане св. Димитрова станала единствен собственик на имота.

От приложените към изп.дело материали се установява също, че след възлагане на имота, било насрочено следващото изпълнително действие – въвод във владение на имота. В тази връзка на св. П. Т. било изпратено съобщение и му бил определен срок да изнесе вещите, които счита за негови от имота. В деня на въвода св. Т. предал ключовете на имота и заявил, че е изнесъл вещите от имота, които счита за свои.

От съдържанието на съставения протокол, а и от показанията на св .

Д.Д.Н., Г.С.С. –служители от кантората на съдебния изпълнител, при когото било образувано изпълнителното дело, се установява, че имотът, предмет на публична продан бил установен в състояние, различно от това, в което бил оставен на отговорно пазене на св. П., който всъщност преди го обитавал, през времето, докато траела публичната продан.

В показанията си св. Д. съобщава, че искала доброволно да уреди отношенията си със св. Т., тъй като извършването на въвод изисквало заплащане на допълнителна такса на Ч СИ и същата искала да избегне допълнителни разходи. Въпреки това двамата свидетели не могли да стигнат до решение за доброволно уреждане о на въпроса, свързан с предаване владението на имота, тъй като св. Д. съобщава, че св. Т. й искал сумата от 3500 лв.

Според показанията на св. Д. вещите, които били в имота и не били нейни или на св. М. К. били малка стъклена холна маса за кафе, 1 бр. малък кафяв хладилник , а останалите вещи, които останали в имота и били в жилището по време на описа, не били негови. Според показанията на св. М. К. той се заел да обзавежда апартамента, като към датата на предаване на имота на св. Т. вече имало санитария, щори на прозорци , огледала, преградна врата, навеси на терасата. Според св. Т. апартаментът му бил предаден от св. К. почти празен - в банята имало бойлер, мивка, санитария нямало климатик, кухненско обзавеждане , нито уреди, в коридора имало един шкаф.

Установява се също от показанията на свидетелите Т., Т.А. П., С.Х.К., В.Х.Т., че св. Т. изнесъл вещите, които счита за свои преди предстоящия 4 въвод. Такива били бойлер, диван, маса, аспиратор, кухненски уреди - печка, спалня, шкафове. В тази връзка съдът намира показанията на свидетелите за взаимнодопълващи се, последователни и логични.

По отношение на вещите, във връзка с които в жалбата се излагат собственически претенции от св. Д. , съдът намира за правилен извода на прокурора, че св. Т. е действал със съзнание, че тези вещи са негови, тъй като дори и да се приеме, че някои от тях да не са закупени от не го самия, същият действал със знание, че те са му били предадени от св. М.К.. По делото са дадени показания на св. Д., както и на св. К. относно вещите, които били в апартамента преди прехвърлянето на апартамента на св.Т.. Следва да се отчете, че в тях се съдържат данни за довършителни работи и обзавеждане като по отношение на обзавеждането на имота в периода, когато е бил съсобствен между св. К. и св. Д. в показанията си св. Д. посочва, че всички довършителни работи били направили поравно със св. К.. Св. К. посочва, че ремонтът и обзавеждането били изцяло с негови лични средства, а със св. Д. обсъждали стила на обзавеждане като и двамата свидетели не представят документи за закупуване на вещи. При това положение и при тази доказателствена наличност следва да се приеме, че претенциите върху вещите от страна на жалбоподателката, свързани с обзавеждането и довършителните работи в имота могат да бъдат предмет единствено на облигационно-правни спорове, а св. Т. не може да бъде подведен под наказателна отговорност за извършено от него престъпление за изнасяне на вещите, които жалбоподателката счита за свои поради изложеното, че са му били дадени от св. К., който в показанията си, също потвърждава, че били негови. Тези вещи не са вписани в протокола за опис, изготвен от ЧСИ, не са оценени поотделно от експерта, върху тях не е наложен запор и не са били посочени в обявлението за публична продан, съдържащо само описание на недвижимият имот. Следователно, действията на св. Т. по отношение на тези вещи по изнасянето им от жилището, следва да се приема за правомерно.