Решение № 32 от 13.06.2022, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Силистра, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Теодора В. Василева

Ана Аврамова при участието на секретаря Данаила Т. Г.а в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223400600034 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 51 от 14.10.2021г. постановена по НОХД №598/2020г., Силистренски районен съд е признал подс.Т. К. А. за виновен в това, че на 06.08.2019г. в гр.Силистра е управлявал МПС-лек автомобил „Ауди А4“ с рег.

№ 190М333 след употреба на наркотични вещества-метамфетамин, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.343б, ал.4 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да започне при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 1000 лева.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от постановената присъда е останал подс.Т. К. А., който я счита за неправилна, постановена в нарушение на закона. Според жалбоподателя присъдата в осъдителната й част не кореспондира със събраните по делото доказателства, и в хода на процеса не е установено кое наркотично вещество е употребил подсъдимия, а това го е затруднило да разбере в какво е обвинен. Предвид на това, той иска от въззивната инстанция да отмени присъдата и постанови нова, с която да го признае за невиновен по предявеното обвинение. Алтернативно, иска да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

1

Редовно призован, подс.А. се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв.Б., който заявява, че поддържат жалбата и преповтаря възраженията посочени в нея.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че обжалваната присъда не страда от пороците сочени във въззивната жалба.

Според прокурора са безспорно установени съставомерността и авторството на деянието, поради което иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционната присъда.

В правото му на последната дума подсъдимия изразява желание да бъде оправдан.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид изложените в жалбата доводи, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 06.08.2019г. при изпълнение на служебните си задължения със служебен автомобил, на свидетелите Дончев и Т. направило впечатление, че подс.А. управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ 190М333, криволичейки по ул.“Седми септември“ в гр.Силистра. Св.Дончев подал звуков и светлинен сигнал, с цел да спре подсъдимия. Той обаче продължил да управлява автомобила си и спрял едва пред дом №11 на бул.“Велико Търново“. Свидетелите Дончев и Т. извършили проверка на документите на подсъдимия и установили неговата самоличност. След това поискали съдействие от сектор ПП, и на място пристигнал св.Власов. Той изпробвал подсъдимия с техническо средство за алкохол, като такъв не бил установен. След това извършил и тест за наличието на наркотични и упойващи вещества с техническо средство, като уредът отчел наличието на амфетамин и метамфетамин. Тогава св.Власов съставил АУАН на подсъдимия за това, че управлява автомобила под въздействието на наркотични вещества, който подсъдимия подписал без възражения. Издаден бил и талон за медицинско изследване №0060760, като подсъдимия бил съпроводен до ЦСМП-Силистра, където дал кръвна проба и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване. Изготвената експертиза установила наличието на метамфетамин.

Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, което е дало възможност на първоинстанционния съд да установи всички факти и обстоятелства, свързани с механизма на деянието и авторството на подсъдимия, които от своя страна имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност.

С оглед на това, въззивната инстанция счита жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Оплакването за необоснованост /каквото реално се излага в жалбата/ се опровергава от данните по делото, разкриващи процесуалната дейност на СсРС по установяване и оценка на обстоятелствата, предмет на доказване съгласно чл.102 НПК, и които стоят в основата за решаване с присъдата, 2 съобразно изискванията на чл.301 НПК. В тази връзка решаващият съд не е подходил едностранчиво и тенденциозно към проверката на доказателствената съвкупност, а е извършил обстоен анализ на достоверността на отделните доказателствени източници.

Лишени от основания са възраженията на жалбоподателя, че не е установен вида на наркотичното вещество, което е довело до затруднението на подсъдимия да разбере в какво точно се обвинява. И в предявеното на подсъдимия обвинение по реда на чл.219 НПК, и в обвинителния акт, категорично и недвусмислено е посочено, че подс.А. е управлявал МПС след употреба на метамфетамин. Този извод е приет въз основа на изготвената химикотоксикологична експертиза, която именно е установила вида на наркотичното вещество. Действително, експертизата е посочила, че е установено наличието на амфетамин и метамфетамин, но също така достатъчно категорично е прието, че „В изследваните биологични проби преобладаващото е съдържанието на метамфетамина спрямо амфетамина, което дава основание да се приеме за употребено вещество метамфетамин.

Амфетамин може да бъде съпътстващо метамфетамина вещество /примес, онечистване/ или негов метаболитен продукт. В настоящият случай е установена и доказана употреба на наркотично вещество метамфетамин от изследваното лице“.

В хода на досъдебното производство и в съдебното следствие, подсъдимия сочи различни лекарствени препарати, като източник на установеното в кръвта му наркотично вещество, но тези твърдения категорично са опровергани от изготвените две съдебномедицински и фармацефтични експертизи – №1564/2020г. и №1679/2021..

В ОА при излагане на субективната страна на деянието действително е отразено, че е установено наличието на марихуана, но това е очевидна техническа грешка, която не е констатирана в разпоредително заседание. В същото, адв.Б. изрично е посочил, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Освен това несъответствие, в обстоятелствената част и диспозитива на ОА, както и в първоинстанционния съдебен акт, недвусмислено е изяснено, какво е установеното и прието от органите на ДП и съда инкриминирано наркотично вещество.

Ето защо според въззивната инстанция, възраженията, че подсъдимия не е разбрал в какво точно се обвинява, след като е бил запознат с цялата доказателствена съвкупност, са голословни и несъстоятелни.

В първоинстанционният съдебен акт се наблюдават известни несъответствия /като отразяване на глобата ведно с наказанието лишаване от право на управление на МПС, и оценено от съда в мотивите/, които обаче не са нарушения от категорията на съществените и не компрометират фатално присъдата.

Ето защо въззивната инстанция намира, че при правилно установената фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционния съд е достигнал до обосновани и 3 законосъобразни правни изводи, досежно съставомерността на поведението на подс.А., което от обективна и субективна страна покрива признаците именно на престъплението по чл.343б, ал.4 НК.

Определената санкция е напълно справедлива и е съобразена с необходимите за това предпоставки.

По никакъв начин не може да бъде пренебрегнато впечатляващото съдебно минало на подсъдимия, което включва многобройни влезли в сила присъди, голяма част от които за извършени престъпления по чл.343б и чл.343в НК. Данните характеризиращи подс.А. като водач на МПС се допълват и от справката за наложените му административни наказания по ЗДП. Всички тези данни несъмнено характеризират подс.А. като личност с висока степен на обществена опасност и независимо, че осъщественото от него деяние е формално и от него не са настъпили общественоопасни последици, с поведението си подсъдимият реално е представлявал заплаха за останалите участници в движението.

От изложеното става ясно, че деянието на подсъдимия, а и той самият като деец и водач на МПС, се отличават с една по-висока обществена опасност за подобен род деяния, което налага за постигане както на личната, така и на генералната превенция да се наложи такова наказание, което да постигне максимално превантивен и възпиращ ефект. Ето защо и въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд относно вида, размера и начина на изтърпяване на наложеното на подс.А. наказание, което ще е единствено целесъобразното и общественооправдано.

При извършената служебна проверка и на основание чл.313 и чл.314 НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отменяването или изменяването му.

Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №51 от 14.10.2021г., постановена по НОХД №598/2020г. на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4