Решение № 90 от 19.03.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Карлово, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101966 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1, пр.

ІІІ-о от ЗЗД и чл. 22 от ЗЗП.

Ищцата С. Д. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес: град Б., община К., област П., улица *** твърди, че на 26.05.2022 г. между нея като кредитополучател и ответникът „С.К.“ ООД като кредитодател бил сключен договор за паричен заем К. № *** придружен от общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Съгласно чл. 3 договорът бил сключен при следните параметри:

3.1. Размер на отпуснатия заем: 800 лева;

3.2. Размер на погасителната вноска: 4 х 26.70 лв. и 14 х 72.46 лв.;

3.3. Ден на плащане: понеделник;

3.4. Вид вноска: месечна;

3.5. Годишен процент на разходите на заема: 48.02 %;

3.6 Брой вноски: 18;

3.7. Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %;

3.8. Дата на първо плащане: 27/06/2022 г.;

3.9. Дата на последно плащане: 27/11/2023 г.;

3.10. Обща сума за плащане: 1 121.24 лева

Отделно в чл. 6.2 във вр. с чл.6.1 от договора била посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 33 от Общите 1 условия) във вид на:

„1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната работни заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от ,,Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включваш от сключване на договора за заем до изтичане па 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.“

Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизал на 1 614.76 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

От анализа на договора се правел извода, че ищцата следва да върне сумата от 2.736.00 лева, която включвала: 1) 800.00 - главница; 2) 321.24 лева - лихва; 3) 1.614.76 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита бил 27.11.2023 г.

Нито в договора за потребителски кредит, нито в стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР.

Счита договора за нищожен на основанията, предвидени в член 26 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК.

Ищцата имала качеството потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Изискването, заложено в чл. 33 от общите условия договора за потребителски кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва било очевидно нищожно като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде, но не било включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11 т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР в договора за потребителски кредит.

2

Също така подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означавало, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11 т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти.

В процесния договор било нарушено това изисквано на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР. Налице било нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

В договора били поставени изключително високи изисквания към физическите лица - потенциални бъдещи поръчители, уредени в общите условия към договора за потребителски кредит, както и набора от документи, които поръчителите следвало да предоставят в срок до края на деня, следващ отпускането на сумата по кредита.

Очевидна била невъзможността на ищцата да осигури подобни обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможността на самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи, което се доказвало и от обстоятелството, че кредитодателят не изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включвала и сума, представляваща част от общия размер на описаната неустойка.

На второ място, подобна уговорена неустойка в общ размер от 1.614.76 лева била нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока.

Съдебната практика приемала, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и 3 изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 параграф 1 от Директива 2005/29/EО. Това от своя страна означавало, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на член 4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 800 лева (главницата). Ищцата заплатила към момента на предявяване на иска сумата от 1216 лева. Това означава, че при условие, че съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищцата е надплатила 416 лева. Съгласно чл. 55 ал.1 пр. І-о ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В случая ответното дружество получило недължимо сумата от 416 лева, доколкото тя се явявала дадено без правно основание по недействителен договор за кредит.

ДА ПРОГЛАСИ, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1, т.

9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД, нищожността на договор № *** за предоставяне на потребителски кредит, сключен между С. Д. Х. с ЕГН **********, в качеството й на кредитоиолучател и „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № ***, представлявано от Н. П. П. в качеството му на кредитодател.

ДА ОСЪДИ на основание чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД, „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № ***, представлявано от Н. П. П. да заплати на С. Д. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес: град Б., община К., област П., улица *** сумата от 416 (четиристотин и шестнадесет), ВЕДНО със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска – 07.11.2023 г. до окончателното й заплащане.

Претендира деловодни разноски.

4

Ответникът „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., улица „С.“ № ***, представлявано от Н. П. П., оспорва иска като неоснователен.

Оспорва претенциите на ищцата за обявяване недействителността на договор за заем № *** от 26.05.2022 г. поради нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и за връщане на сума в размер на 416 лева на основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

Действителността на договора за потребителски заем № *** от 26.05.2022 г. била обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 ал. 2 ЗПК.

Изпълнени били и всички изисквания на ЗПФУР по реда на който бил сключен процесния договор. Прилагам Лог файл по договор за паричен заем № *** който проследявал в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения му на 26.05.2022 г. на електронен адрес ****** стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на „С.К.“ ООД за заеми „К.“ били публично достъпни на ************, но също били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както било видно от лог файла.

Процесният договор за потребителски кредит бил действителен.

Дори и да се приемело, че клаузата за неустойка е нищожна, то това не би могло до доведе до нищожност на целия договор. Договорът за потребителски кредит можел да се прилага и без уговорената неустойка.