Решение № 4231 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4231 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20231110206660 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Нова Форма БГ“ ЕООД, ЕИК 131074487, чрез адв. С. Ц. – АК Стара Загора, срещу наказателно постановление (НП) № 23-2300088 от 30.03.2023 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и неправилно установена фактическа обстановка. Към съда се отправя искане за цялостна отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Н., която моли съда за потвърждаване на наказателното постановление, като оспорва жалбата. Поддържа законосъобразност и правилност на процесното НП. Претендира юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2023 г., около 11 ч., била извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда“ – София по спазване на трудовото законодателство в обект – магазин за промишлени стоки – „Teodor”, находящ се в гр. София, кв. „Враждебна“, район Кремиковци /Джъмбо плаза, бул. „Ботевградско шосе“/, в който били извършвани СМР от „Нова Форма БГ“ ЕООД, ЕИК 131074487. В резултат от проверката е установено, че „Нова 1

Форма БГ“ ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, на 24.01.2023 г. около 11:00 ч. е допуснал на работа лицето Т.С.Б. като „шпакловчик“ на горепосочения обект с определено работно време, с почивки през работната седмица „събота и неделя“, почивки през работния ден „два часа“ и трудово възнаграждение в размер на 3 лв. на кв.м. на изработка, без сключен писмен трудов договор с горепосочения работодател. Лицето било заварено да престира труда си като „шпакловчик“ в горепосочения обект.

С призовка от работодателя били изискани трудовите досиета на работниците и служителите заварени на 24.01.2023 г. на работа в обекта. В хода на проверката е представен граждански договор от 24.01.2023 г. с лицето Т.С.Б., като до приключване на проверката до 08.02.2023 г. от страна на работодателя „Нова Форма БГ“ ЕООД не бил представен трудов договор с лицето Т.С.Б.. За констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка изх. № ПР2303409/24.01.2023 г.

Въз основа на установеното, И.Г.Г., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София, в присъствието на един свидетел и на управителя на „Нова Форма БГ“ ЕООД, ЕИК 131074487, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2300088/08.02.2023 г.

Актосъставителят преценил, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него и бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към Главна Дирекция Инспектиране на труда издал обжалваното наказателно постановление № 23-2300088 от 30.03.2023 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ наложил „Нова Форма БГ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Видно от известие за доставяне атакуваното НП било връчено на дружеството – жалбоподател на 27.04.2023 г., а жалбата срещу него постъпила при наказващия орган на 10.05.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля П.Д.Г., АУАН, НП, известие за доставяне на НП, протокол за извършена проверка, копие на призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, идентификационна карта, копие на граждански договор от 24.01.2023 г. между „Нова Форма БГ“ ЕООД и Т.С.Б., копия на декларации от заварените на обекта лица, копие на договор за възлагане на дейности на подизпълнителя, копие на Приложение № 1 към Договор за възлагане на дейности на подизпълнителя, копие от споразумение за осигуряване на ЗБУТ, копие от книга за инструктаж, копие от правилник, копие от писмено възражение с вх. № 23015703/15.02.2023 г., копия от заповеди за компетентност и длъжностни характеристики, както и от останалите материали по делото.

От показанията на свидетелят П.Д.Г., дадени в съдебно заседание, както и от писмените доказателства по делото, се установява, че Т.С.Б. е полагал труд при дружествотожалбоподател, без да е имал сключен трудов договор в писмена форма, като не само той, но и редица други лица, са извършвали строителноремонтни дейности на обекта, на който е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. Обсъдените доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Съдът прецени писмените доказателства като относими, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения при установяването на административното нарушение и издаването на наказателното постановление, водещи до отмяната му. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – София, съгласно изискването на чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ. Атакуваното НП е издадено от компетентен орган – директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което е изпълнено правилото на чл. 416, ал. 5 от КТ, тъй като същият е оправомощено от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ длъжностно лице и съгласно т.

5 от приложената по делото Заповед № З-0864 от 17.10.2022 г. е компетентен да издава наказателни постановления за нарушенията установени от инспектори при съответната дирекция. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът служебно констатира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. Нарушението е ясно описано, като са посочени датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, дадена му е и съответната правна квалификация. Не е налице противоречие между словесното описание на фактите и дадената правна квалификация.

Съставът на съда намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието на свидетел, както и на управителя на дружеството – жалбоподател. Актът е подписан от последните и от актосъставителя, като е връчен на управителя на дружеството – жалбоподател, който в пълна степен е реализирал правото си на защита, като е подал и писмени възражения срещу акта. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно извършена.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено в качеството му на работодател нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Легална дефиниция на понятието „работодател“ е дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ и това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Безспорно се установи, че жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и като такъв е адресат на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Съобразно императивната разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ, работодателят „Нова Форма БГ“ ЕООД, ЕИК 131074487, е следвало да сключи с лицето Т.С.Б. трудов договор в писмена форма. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на това задължение от жалбоподателя, като същият не оспорва обстоятелството, че не е сключил трудов договор с посоченото лице. Ето защо, правилно е прието, че е осъществен състав на административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в случая не било 3 налице трудово правоотношение и затова не следвало да се сключва трудов договор, а гражданският такъв бил достатъчен. На първо място, е необходимо да се отбележи, че в случая работникът е предоставил своята работна сила на своя работодател, като този извод следва от установените по делото факти и приложените доказателства. Така например, в декларацията работникът е посочил, че е имал работно време, което е напълно достатъчно за да квалифицира правоотношението като трудово. Всичко това категорично изключва гражданско-правния характер на правоотношението и квалифицира същото като трудово. И това е така, защото изпълнителят не е трябвало да престира определен резултат, а е следвало престира своя труд в рамките на определеното от работодателя работно време и място – това се установи по несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса, обсъдена погоре.

С оглед изложеното се установява, че жалбоподателят е възложил изпълнението на работа на длъжност „шпакловчик“ с конкретно работно място и време на Т.С.Б., което характеризира отношенията между жалбоподателя и Б. като трудови. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В качеството си на работодател „Нова Форма БГ“ ЕООД е следвало да сключи с Б. трудов договор в писмена форма, като по делото безспорно е установено, че към 24.01.2023 г. това не е било сторено.

В контекста на изложеното е видно, че изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на нарушението, е свързано с приемане на работа на работник без наличие на сключен трудов договор в писмена форма. Извършването на нарушението се явява безспорно доказано.

Предвид на обстоятелството, че административното нарушение е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.

Нарушението на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ е формално, на просто извършване, същото не предвижда настъпването на съставомерни вредни последици извън самия факт на осъществяването му. Съдът намира, че не разполага с правомощие да квалифицира нарушението като „маловажно“ по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, при приложимост в случая на ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, и правилно не е намерила приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, основно от гледна точка на естеството на самото нарушение, застрашаващо обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила и правата на работника.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6dfa9c3-5275-4ae0-b937-0183fa4a3dd8