Решение № 214 от 24.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Казанлък, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510101830 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез пълномощника адв. Е.И., с адрес:

**********, против „Лендиво” ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от С.Н.Т.. Твърди, че на 09.05.2024 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 300,00 лева. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията в договора, същият дължал неустойка, визирана в договора в размер на 335,00 лева, като начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащания за неустойка. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Твърди, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата й 1 обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Дори да се приеме, че кредиторът реално имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Явно било, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Сочи, че преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и 2 наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С565/12 на четвърти състав на СЕС. От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за кредит от 09.05.2024 г., сключен с „ЛЕНДИВО” ООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формирал същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.” В чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично били посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,90% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42,58%, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните 3 и от закона, ставало ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. В случая ищецът не се възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно било, че същият договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Сочи, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя. Изискванията за поръчител били: да е лице над 21 г. възраст, с действащо трудово правоотношение през последните 12 месеца, осигурителния му доход да е 1500 лева, да не е поръчител на други лица и за него да не са налице вписани в ЦКР просрочия по договори за кредит. Моли съдът да отхвърли предявените от С. Н. Т., ЕГН **********, претенции като неоснователни. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран насрещен иск от „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК 203811241 срещу С. Н. Т., ЕГН **********, с която моли С. Н. Т., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК 203811241, сумата от 200 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ********** от 09.05.2024 г. г. в общ размер на 300 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Кредитополучателят направил следните плащания по договора, както следва: на 01.08.2024 г. в размер на 50,00 лева и на 06.08.2024 г. - 50,00 лева.

Едновременно с това договорът бил изцяло падежирал на 08.06.2024 г.

Твърди, че общото задължение по договора към момента е в общ размер на 793,83 лева, от които: 300 лева главница, 9,00 лева възнаградителна лихва, 81,00 лева неустойка по договора, 403,83 лева други разходи. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да осъди С. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК 203811241, сумата от 200 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № **********/09.05.2024 г. г. в общ размер на 300 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, моли на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК да осъди С. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК 203811241, ЕИК 207024290, сумата от 200 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № **********/09.05.2024 г., ведно със законна лихва 4 от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

Претендира разноски в производството. На осн. чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка: Титуляр: „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК 203811241 Банка:

**********.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на насрещния иск.

Заявява, че счита предявените насрещни искове за неоснователни и за недоказани. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Счита, че „ЛЕНДИВО” ООД е надвземало неправомерно възнаградителна лихва в размер на 538,00 лева, неустойка в размер на 1216,00 лева и такса удължаване в размер на 480,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 2234,00 лева и ги е получавало без основание.