Решение № 2079 от 11.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2079 гр. Бургас, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. Д. като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120100755 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалбата на В. П. Ж., ЕГН: ********** и И. М. К., ЕГН: **********, чрез пълномощниците адв. А. П. и К. Р. - БАК, с която се обжалва Решение №...................г. на ОСЗ-.С. Иска се да бъде отменен обжалваният административен акт, поради твърдяна незаконосъобразност, като са изложени подробни съображения в жалбата.

Ответникът по жалбата не е изразил становище.

Жалбата е с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание ответната ОСЗ Созопол не се представлява.

Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона, намери следното:

Жалбата е допустима. Жалбоподателите са наследници на И. Р. И.ов, т.е. са адресати на обжалвания административен акт, поради което имат правен интерес от оспорването. Спазен е и 14-дневният срок за обжалване на решението.

По същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

В приложената по делото преписка от ОСЗ - С..се съдържа Решение № 1

...... г. на Поземлена комисия ..., с което се признава правото на собственост на наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, описани в решението, възстановява се правото на собственост на наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на други имоти, отказва се възстановяване на правото н собственост на наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на други имоти, отказва се да се признае правото на собственост на наследниците на И. Р. И.ов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти.

Със съдебно Решение № 8/09.06.2016 г. по адм.д. № 2/2016 г., по описа на БРС е прогласена нищожността на Решение № 2789/01.03.1993 г., постановено от ПК-..../сега ОСЗ – .../, по преписка по заявление №..../18.02.1992 г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне с надлежен акт.

Въз основа на влязлото в сила решение по адм.д.№ 2/2016 г. на БРС е издадено Решение №2789/18.05.2017 г., с което е признато право на възстановяване на земеделски земи в една част и е постановен отказ да се признае право на възстановяване в съществуващи стари реални граници на имоти с площ от общо 19,450 дка, идентични с посочените в отмененото Решение № 2789/01.03.1993 г. на ПК-....

При така установените факти, съдът приема, че издаденият административен акт страда от порок, засягащ валидността му.

В мотивната част на обжалваното решение е посочено, че то е постановено въз основа на решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ /за определяне на правото на обезщетение/ № 2789 от 06.01.2000г. и решение по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ /за определяне на начина на обезщетяване/ № 6С от 17.01.2005г. Такива решения в приложената административна преписка не се съдържат.

Обезщетителното производство по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ съставлява сложен фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни административни акта. Всеки следващ акт се постановява въз основа на изпълнение на част от предвидената процедура и респективно влязъл в сила и валиден предходен административен акт. В случая, първото решение по преписката - от 01.03.1993 г. на ПК-......, е прогласено за нищожно, т.е. отпаднали са неговите правни последици. С оглед дадените указания по приложението на закона с тълкувателно решение № 3/ 16.04.2013 г. на ВАС, след като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения, поради което е налице за адресата правна възможност да иска от остА.лите участници в административното правоотношение да се съобразят с това. Атакувания понастоящем акт се твърди да е издаден въз основа на последващи прогласеното за нищожно решение от 1993г. - Решение № 2789/06.01.2000г. и Решение №5Ч/17.01.2005 г., /които обаче не се съдържат в преписката/, поради 2 което в случая е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси на жалбоподателите. Това обуславя и правния им интерес от прогласяване на нищожността на Решение № 2600 от 10.01.2023г., като последица от отпадане последиците на акта, въз основа на който е бил издаден.

Отпадането на правните последици на този нищожен акт лишава от основание следващите актове в административното производство, сред които е и атакуваният в настоящото производство.

При този изход на спора право на присъждане на разноски в тяхна полза имат жалбоподателите, но предвид липсата на искане в този смисъл, както и липсата на доказателства за реално извършване на разноските, съдът не следва да се произнася за присъждане на такива.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №...-..../10.01.2024г., за обезщетяване на наследниците на И. Р. И.ов, чрез предоставяне в собственост на 3,533 дка земеделски земи на обща стойност 2491 лв., съгласно плА. за обезщетяване в землището на село ..., община ......

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3