Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11817 от 17.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54661/2023
Вид
Решение № 11817
Подписан
17.06.2024
В сила
30.07.2024
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 137, ал.1 · Търговски закон
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 11817 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110154661 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, представлявано от Ярослав Янакиев срещу ответника Б. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 4283168/11.10.2021 г. с „Изи Асет мениджмънт“ АД: 800,00 лв. - главница, ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 69,40 лв. за периода от 18.10.2021 г. до 07.03.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 44,85 лв. за периода от 08.03.2022 г. до 21.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 11457/2023 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД извежда съдебно предявените права при твърдения, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата Б. Л. Ц. бил сключен Договор за паричен заем № 4283168/11.10.2021 г.

Посочва, че по силата на посочения договор за заем на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 800 лева, а същата следвала да върне общо сумата от 869,40 лв. с уговорената договорна лихва на 21 погасителни вноски, всяка в размер на 41,40 лв. За обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за заем, между „Файненшъл България“ ЕООД и ответникът бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4283168/11.10.2021 г., по силата на който гарантът се задължил да сключи договор за предоставяне на гаранция с кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за всички задължения, възникнали във връзка с договора за заем. Твърди, че ответникът не е върнал предоставения заем, поради което кредитодателят е отправил покана до гаранта - „Файненшъл България“ ЕООД за 1 погасяване на задължението, като последното заплатило на кредитодателя сумата от 957,29 лв. на 02.06.2022 г. Поддържа, че гаранта „Файненшъл България“ ЕООД има регресно вземане срещу ответника за платената от него сума в размер на 957,29 лв. по процесния договор за заем, което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 от 02.06.2022 г. Твърди, че въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил уведомление за извършената цесия, като писмото е върнато като непотърсено. При тези твърдения подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 11457/2023 г. по описа на СРС, 157 св., заповедта по която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. За това предявя настоящия иск за установяване на вземане в размер на 800 лв. главница, 69,40 лв. за периода от 18.10.2021 г. до 07.03.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 44,85 лв. за периода от 08.03.2022 г. до 21.02.2023 г. Претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Л. Ц., чрез назначения особен представител, с който оспорва предявените искове при възражения, че не е предоставена процесната сума, както и, че представителят на кредитодателя, подписал договора за заем не е управител на дружеството и съответно липсва доказателства за представителната власт. Излага съображения за недопустимост на цесията поради липса на решение на едноличния собственик на капитала, а при условията на евентуалност твърди, че не е надлежно уведомен за цесията. Оспорва гарантът да е заплатил сумата от 957,29 лв. в пола на първоначалния кредитор, както и размера на претендираните суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 11457/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.

По делото е представен Договор за паричен заем № 4283168, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника за сумата 800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40 %, ГПР 49,10 %, срок за връщане на сумата на 21 седмични погасителни вноски, с последна вноска с падеж 07.03.2022 г.

В чл. 4 от договора е уговорено задължение на заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора, или 3) одобрено от заемателя дружество – поръчител, което представя гаранционна сделка.

2

По делото е представен и Договор за предоставяне на гаранция № 4283168/11.10.2021 г., сключен между „Файненшъл България“ и ответника, с който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане на всички задължения по договора за паричен заем със сума, покриваща задължението за главница в размер на 800 лв., задължението за възнаградителна лихва, законна лихва и разноски.

В чл.3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция е уговорено същият да бъде възмезден, като заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 411,60 лв., платимо на 21 седмични вноски заедно с погасителните вноски по договора за заем.

Приложен е погасителен план, с посочен падеж на седмичната вноска, общ размер на вноската 61 лв., включваща главница, договорна лихва и по 19,60 лв. вноска за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

По делото е представено актуално искане за плащане от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД до гаранта „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с Рамков договор за предоставяне на гаранция, според което е отправено искане към гаранта за заплащане на сумата от 957,29 лв. по процесния договор за паричен заем, включваща 800 лв. главница, 69,40 лв. договорна лихва, 60 лв. разходи за събиране на вземането и 27,89 лв. лихва за забава, въз основа на което гарантът „Файненшъл България“ ЕООД е превел по сметка на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 957,29 лв., видно от приложеното на л. 28 преводно нареждане, с посочено основание за плащане кредит № 4283168.

С рамков договор за цесия, сключен на 02.03.2020 г. и Приложение № 1 от 02.06.2022 г., дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на ищеца в настоящото производство вземанията си срещу ответника за платените от него, в качеството му на гарант суми за погасяване на задължението по процесния договор за паричен заем, както следва: главница 800 лв., договорна лихва 69,40 лв., такси за извънсъдебно събиране 60 лв., лихва за забава 27,89 лв., 411,60 лв. възнаграждение по договор за гаранция.

Цедентът „Файненшъл България“ ЕООД е потвърдил сключването на цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, видно от приложеното потвърждение на л. 24 от делото.

Приложено е и уведомление за извършената цесия от цесионера до ответника, за което първият е изрично упълномощен с приложено на л. 30 делото пълномощно.

По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца и документите, намиращи се в кориците на делото и предоставените от ищеца, е установило, че на 11.10.2021г. ответникът е усвоил сумата 800 лв., от които 622,19 лв. в брой при подписване на договора, а остатъкът до 800 лв. и съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за заем е отнесена за погасяване на друг Договор за паричен заем № 4230402 в размер на 177,81 лв. По договора за заем не са извършвани никакви погасявания от страна на кредитополучателя, като единственото плащане е към „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД на дата 18.08.2022 г. в размер на 50 лв. Вещото лице е установило, че кредита е погасен изцяло от „Файненшъл България“ ЕООД на 02.06.2022 г. с плащането на сумата от 957,29 лв. Размерът на непогасеното задължение на ответника по договора за заем преди погасяването от гаранта е в общ размер на 869,40 лв., от които 800 лв. главница и 69,40 лв. договорна лихва, като се дължи и мораторна лихва за забава в размер на 44,85 лв. С внесената на 18.08.2022г. от ответника сума в размер на 50,00 лв.

(7,83+42,17=50,00) са погасени задължения по процесния кредит, както следва: договорна лихва в размер на 7,83 лева, мораторна лихва (лихва за забава) в размер на 42,17 лв. След извършените погасявания, непогасените задължения на ответника са в размер на 909,88 лв., както следва: главница 800,00 лв., договорна лихва 61,57 лв. и законна лихва 44,85 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, 3 за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 4283168/11.10.2021 г., съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който на ответника е предоставена претендираната главница и е била уговорена претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва; че между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника от една страна, и между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4283168/11.10.2021 г. за обезпечаване задълженията по договора за заем, както и че „Файненшъл България“ ЕООД като солидарен длъжник е заплатил в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 957,29 лв. В тежест на ищеца е докаже и сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца договор за цесия, въз основа на която е прехвърлено процесното вземане, както и уведомяване на ответника за цесията.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Уведомлението за цесията, както и пълномощното, с което цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника са приложени като доказателства към исковата молба и същите са надлежно връчени на ответника.