Определение № 797 от 18.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500299 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 805/30.01.2026г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев- Изп. директор чрез юрк.

Боряна Димова,против Разпореждане № 78/23.01.2026г. по ч.гр.д.№ 76/2026г. на РС-Айтос.

В частната жалба се заявяват твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, като законът не поставял изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор. В тази насока сочи определение № 187/16.04.2025г. по в.гр.д.№ 491/2025г. на БОС и определение № 1542/21.-05.2025г. по в.ч.гр.д.№ 1331/2025г. на ОСПловдив.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество, при което БОС установи следната фактическа и правна обстановка.

Производството пред РС-Айтос е образувано по заявление по чл.410 на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с искане за издаване на 1

Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. К. К. с ЕГН ********** , с която да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД парично вземане както следва: 977,72 евро главница; договорна лихва 34,57 евро за периода от 13.10.2023г. до 26.06.2025г. и мораторна лихва в размер 100,35 евро за периода от 27.06.2025г. до 18.01.2026г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Заявителят твърди, че е цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Юробанк България АД, като с подписването на 27.06.2025г. на Приложение № 1 на договора, вземането на Юробанк България АД срещу Б. К. К. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-******** от дата 13.10.2023 г., било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви на дружеството кредитор. Твърди, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на Юробанк България АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-******** от дата 23.07.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента Тъй като въпросният договор за цесия между Юробанк България АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не бил приложен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,както и не било представено платежно нареждане за платена по сметка на АРС държавна такса, заявлението било оставено без движение с Разпореждане № 98/20.01.2026г. на АРС с указания за представяне на доказателства за внесена д.т. от 18,92 евро и договора за цесия, от който заявителя черпи правата си.

Заявителят изпълнил единствено указанието на АРС за представяне на платежно нареждане за платена държавна такса, като не е изпълнил указанието на районния съд за представяне на договора за цесия, като с нарочни молби от 22.02.2026г. и от 23.01.2026г. е изложил съображения за това, че указанията на съда относно представяне на договора за цесия не следва да бъдат изпълнени.С определение № 78/23.01.2026г. АРС е прекратил производството по делото поради неизпълнение на дадените от съда указания за представяне на договора за цесия.

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата, визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БОС, не променят дължимото от районния съд 2 произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 от ГПК няма препращане към чл. 129, ал. 3 от ГПК , разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

С оглед на изложеното липсват процесуални представки за произнасяне от АРС с обжалваното определение / неправилно посочено от жалбоподателя като „разпореждане“/ , с което определение производството по делото е прекратено; същото определение по изложените съображения се явява процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото се върне на районния съд за произнасяне по същество по заявлението по чл.410 ГПК съгласно мотивната част на настоящето определение.

Мотивиран от изложеното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 78/23.01.2026г. за прекратяване на производството по ч.гр.д.№ 78/2026г. по описа на РС-Айтос .

ВРЪЩА ч.гр.д.№ 78/2026г. на РС-Айтос за произнасяне по същество по подаденото заявление по чл.410 ГПК съгласно мотивната част на настоящето определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3