Акт от 24.11.2020, Районен съд - Силистра

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260547 гр.С., 24.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, в открито заседание на двадесет и седми октомври през 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.СТОИЛКОВА

СЕКРЕТАР: Н.Г. като разгледа гр.д. №258 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

ИЩЕЦЪТ “АГЕНЦИЯ ЗА

СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”П.Д.”№., офис сграда „Л.“,ет..,офис № ., с ЕИК …, представляван от Д.Б., чрез упълномощения юрисконсулт М.С., моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

500 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3103840/14.12.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение-09.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

59.92 лева- договорна лихва, дължима за периода

13.01.2018г.- 12.06.2018г.;

Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство, направени в настоящото производство, както и тези направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1929/2019г. по описа на СРС.

Твърди, че цитирания по-горе договор за кредит е сключен между “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Т. Г.Г.. Заемателят се е задължила да върне сумата в срок до 12.06.2018г. но и към настоящия момент не е изпълнил изцяло задълженията си.

С подписването на Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., кредиторът е прехвърлил вземането си на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, която е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1929/2019г. по описа на СРС и съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4066/11.12.2019г. Тъй като заповедта не е връчена реално на длъжника, съдът е уведомил кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ Т.Г.Г., с

ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, не е подала отговор.

Като съобрази изложеното по-горе и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, във вр.с чл.79 от ЗЗД.

В първото съдебно заседание е постъпила молба от ищеца, в която се съдържа искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвидени в чл.239 от ГПК, а именно- на ответника са указани последиците от неподаване на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства, съдът счита предявените искове,за основателни и ги уважава.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по производството, които са в размер на 175 лева- 25лева заплатена ДТ и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът дължи и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1929/2019г. по описа на СРС- 55 лева, посочени в заповедта.

По тези съображения, С. районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че Т.Г.Г., с ЕГН **********, дължи на“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, с ЕИК …,следните суми:

500 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3103840/14.12.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение-09.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

59.92 лева- договорна лихва, дължима за периода

13.01.2018г.- 12.06.2018г.;

ОСЪЖДА Т.Г.Г., с

ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, с ЕИК …, следните суми:

175(сто седемдесет и пет ) лева- разноски по гр.д.№258/2020г. по описа на СРС;

55(петдесет и пет) лева- разноски по ч.гр.д.№ 1929/2019г. по описа на СРС;

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Л.Стоилкова/