Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 05.03.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 68/2024
Вид
Решение № 45
Подписан
05.03.2024
В сила
05.03.2024
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Шумен, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500068 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила жалба от Я. Д. В. с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си – адв. С. И. от ШАК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 258/2018 г. по описа на ЧСИ Я.Д. рег. № 774, с район на действие ОС - Шумен, срещу изпълнителни действия на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор на банкова сметка на длъжника открита в ОББ, върху несеквестируемо вземане на длъжника за трудово възнаграждение. Жалбоподателя излага, че процесното изпълнително дело било образувано с взискател „Банка ДСК“ ЕАД за вземане в размер на 24 800.00 лева – главница, договорна лихва в размер на 786.78 лева за периода от 28.11.2017г. до 28.03.2018г., 22.01 лева – обезщетение за забава за периода 29.12.2017г. – 28.03.2018г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 29.03.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Сочи, че за събиране на вземанията ЧСИ за пореден път насочва принудителното изпълнение върху несеквестируемо вземане на трудовото му възнаграждение. Твърди, че върху трудовото му възнаграждение при работодателя „Фикосота“ ООД, били наложени още три запора, като работодателят му удържал от възнаграждението му суми по общо четири запора при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК. След направените удръжки от работодателя, трудовото му възнаграждение било превеждано по сметка в „ОББ“ АД, като този остатък представлявал несеквестируем доход. Въпреки това обаче, ЧСИ Я.Д. получавала суми и от този остатък от наложен запор на банковата сметка.

Така, от трудовото му възнаграждение за м. ноември 2023г., след удръжките по запори в общ размер на 1108.00 лева, работодателят превел на 19.12.2023г. по банковата сметка сума в размер на 1114.97 лева, като салдото в края на периода било 340.19лева. За м. декември 1

2023г. след удръжки по наложени запори в общ размер на 404.00 лева, работодателя е превел на 19.01.2024г. - 812.00 лева. След изтеглянето на сумата от 810 лв. по сметката останали налични към 19.01.2024г. - 345.99 лева. Тази сума, не се превеждала по сметката на ЧСИ, а оставала блокирана по наложения от ЧСИ – запор. Сочи, че тези средства не са „спестявания“, доколкото титуляра не може да се разпорежда с тях. На 22.01.2024г. ОББ, като трето задължено лице, превело по сметката на ЧСИ сумата в размер на 339.00лева и така по сметката му останали налични 0.69 лева. Твърди, че сумата представлява средства от трудови възнаграждения, с които е нямал възможност да се разпореди поради блокирането им от наложения запор и тези средства не били спестявания, тъй като титуляря е бил възпрепятстван да се разпорежда с тях в рамките на 1 месец.

Счита, че посоченото действие нарушава несеквестируемостта по смисъла на чл. 446 от ГПК. Блокираните над размера на МРЗ средства биха били станали секвестируемо вземане след изтичането на 1м. от внасянето им по банковата сметка или до превеждане на следващото трудово възнаграждение, ако в този срок сумата не бъде изтеглена, поради което счита че сумата в размер на 399.00лева преведена на 22.01.2024г. по сметката на ЧСИ е несеквестируема. Предвид изложеното, моли атакуваното от него действие да бъде отменено, както й да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 215.00 лева за д.т. и адв. възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Банка ДСК“ ЕАД, не е депозирал писмено възражение по жалбата и не е изразил становище по нея.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по реда на чл.

436, ал. 3 от ГПК, намирайки жалбата за недопустима, като подадена след срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, а по същество я счита за неоснователна, тъй като длъжникът не се е разпореждал със средствата по банковата сметка за м. ноември и м. декември 2023г. т.е. по сметката са налице спестявания.

С оглед представеното с жалбата извлечение от сметка, издадено от Банката на 22.01.2024г. за движението по сметката жалбоподателя, на която дата е преведена и сумата от 339.00лева по сметка на ЧСИ, съдът заключава, че това е датата на която жалбоподателя е бил уведомен, за насочването на изпълнението върху несеквестируемата част от трудовото му възнаграждение за м. ноември и м. декември 2023г., поради което така подадената на 25.01.2024г. жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 436, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо качеството длъжник в изпълнителното производство и срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител - насочване на принудителното изпълнение, спрямо имущество на длъжника, което той смята за несеквестируемо, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което й, следва да я разгледа по същество.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следното:

Производството по изп. дело № 258/2018 г. по описа на ЧСИ Я.Д. рег. № 774 на КЧСИ, с район на действие ШОС, е образувано по молба от 09.08.2018 г., депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД гр. София въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.04.2018 г. по ч. гр. д. № 291/2018 г. на ВПРС. По силата на същия, длъжникът Я. Д. В. бил осъден да заплати на банката-кредитор сума в размер на 24800,49 лв. – главница, договорна лихва в размер на 786,78 лв. за периода 28.11.2017 г. – 28.03.2018 г., обезщетение за забава от 22,01 2 лв. за периода 29.12.2017 г. – 28.03.2018 г., 120,00 лв. – такси и разноски, законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които 514,59 лв. държавна такса и 150,00 лв. юрисконсулско възнаграждение. На 17.10.2018 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която той е уведомен, че задължението му по изпълнителното дело възлиза общо на сумата от 30 493,31 лв. към 23.10.2018 г., както и че му е наложен запор на банковите сметки в „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ АД, „ЦКБ“ АД и „Юробанк България“ АД, както и и запор на трудовото възнаграждение при работодателя. Видно от приложеното по делото запорно съобщение до „ОББ“ АД е, че ЧСИ е посочил, че налага запор на всички банкови сметки открити след налагането му като същият има действие за всички бъдещи вземания на взискателя до окончателното плащане на цялото задължение. В съобщението е посочено че съгласно чл. 446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора. Посочено е още, че когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Запорното съобщение е получено на 11.10.2018 г. На 18.10.2018 г. ЧСИ е получил отговор от банката, че признава вземането върху което е наложен запор за основателно, поради което сметките са блокирани, няма наложени запори по други изпълнителни листове, НАП, НОИ, и че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари. На 22.10.2018 г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че по банковата му сметка в „ОББ“ АД постъпват суми от работна заплата. В хода на изпълнителното производство, въз основа на депозирана жалба от Я. В., с решение № 47/01.03.2019 г. по в.гр.д. № 51/2019 г. по описа на ОС – Шумен, съдът отменил действието на ЧСИ, изразяващо се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо вземане на длъжника за трудово възнаграждение, която сума била преведена от трето задължено лице – „ОББ“ АД по сметката на съдебния изпълнител. С молби от 29.05.2023г., 14.08.2023 г. и от 30.10.2023 г. длъжникът отново е отправял искания до ЧСИ да преразгледа общата блокировка на единствената му банкова сметка в „ОББ“ АД, тъй като банката превеждала на съдебния изпълнител останалите средства от трудовите му възнаграждения, след като работодателят вече извършвал плащания по делото, след направените удръжки от трудовото му възнаграждение. От „ОББ“ АД е представен отговор, в който заявява, че банката стриктно изпълнявала указанията, дадени от ЧСИ и била длъжна да изпълнява наложените запори. На 05.12.2023г. от банката била преведена по сметка на ЧСИ, сумата в размер на 646.00 лева, за която сума жалбоподателя отново е депозирал жалба пред ОС – Шумен, с твърдението за несеквестируемост на същата и по която жалба съдът, с решение № 19/12.02.2024г. по в.гр.д.

№ 36/2024г. по описа на ОС – Шумен, е отменил насочването на принудително изпълнение върху нея.

От представената извадка от банкова сметка на Я. Д. В. № ............. и приложените към жалбата фишове за работна заплата се установява, че на 22.01.2024г. от Банката е преведена по сметка на ЧСИ, сумата в размер на 339.00 лева, представляваща остатък от трудовото възнаграждение за м. ноември и м. декември, постъпили по банковата сметка на длъжника на 19.12.2023г. и 19.01.2023г.. Сумата е постъпила, след като работодателят на длъжника – „Фикосота“ ООД, надлежно е извършил удръжки на секвестируемия размер на трудовото възнаграждение, съобразно наложените запори. Жалбоподателя твърди, че така преведената сума на 22.01.2024г. е несеквестируемия остатък от трудовото му възнаграждение и същият не може да се разпорежда с нея поради блокирането й от банката.

Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т.2 от ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение, когато длъжникът получава месечно възнаграждение в 3 размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния и размер /в процесния случай възнаграждението за м.Ноември е в тези размери/, може да се удържа 1/2 част, ако е без деца и една трета ако е с деца, които издържа, а съобразно т.1 на горната норма, ако получава между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата /за м.Декември/, може да се удържа само 1/3, ако същият е без деца, които издържа. Настоящият случай е именно такъв, като запор върху това вземане е наложен от ЧСИ при работодателя на длъжника В. – „Фикосота“ ООД, както и върху банковата му сметка в „ОББ“ АД, чрез която получава трудовото си възнаграждение.

Установява се, че за месеците ноември и декември от трудовото възнаграждение на жалбоподателя, работодателят е удържал суми по четири запора /като при получаване на обичайното си възнаграждение всеки от тях е бил в размер на по 101 лева, а за ноември, когато е получил по - високо възнаграждение - в размер на по 277 лева по всеки от четирите запора/, а остатъкът превеждал по сметката на длъжника в „ОББ“ АД. От своя страна, банката в качеството си на трето задължено лице блокирала част от тези постъпления, като натрупалата се сума в края на двумесечието в размер на 339,00 лв. била преведена по сметка на ЧСИ Я. Д. на 22.01.2024 г. В нормата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК е предвидено, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК се запазва и когато сумата е постъпила по банкова сметка, не по-рано от 1 месец преди налагане на запора. В т. 13 от ТР № 2/2015 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестирумата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсия за съответния месец.

Когато по сметката на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други /секвестируеми/ вземания, изпълнението върху наличността върху такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите /секвестируеми/ постъпления за конкретния период. Трудовото възнаграждение е частично секвестируемо вземане. Наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Длъжникът може да се позове на несеквестируемостта на съответна част от тях, която съставлява несеквестируемата част от трудово възнаграждение, или друго възнаграждение за труд, пенсия за текущия месец, издръжка за текущия месец или друго социално плащане. Тази част от намерените в имуществото на длъжника пари в брой е несеквестируема. Когато длъжникът получава трудовото си възнаграждение по банкова сметка, не прави тези постъпления изцяло секвестируеми.