Решение № 5552 от 02.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5552 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100506939 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20114236 от 12.05.2021 г., постановено по гр. дело № 9256/2018 г. по описа на СРС, 73-ти състав, са били частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Н. А. и Й. Н. Б. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ, като е приднато за установено, че двамата дължат разделно на „Топлофикация София” ЕАД по 1/2 от следните суми: - на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 1241,04 лв. - представляваща 4/6 от цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия за обект, находящ се на адрес гр.София, ж.к.**** за периода за периода юни 2014 - май 2015 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №64067/17 г. на CPC, II ГО, 73-ти с-в - 14.9.2017г. до изплащането на сумата; - на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД,- 29,22 лв. - представляваща 4/6 от възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия за обект с адрес в гр.София, ж.к.**** з периода юни 2014 - май 2015 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №64067/17 г. н а CPC, II ГО, 73-ти с-в - 14.9.2017г. до изплащането на сумата, като главните искове са отхвърлени за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 3218,15 лв. и за периода май 2013 - юли 2014 г., както е отхвърлен частично иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата от уважената част до пълния предявен раземер от 55,74 лв. и за периода юни 2014 - юли 2014 г. и - изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 775,10 1 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2014 - 8.9.2017 г., и 14,77 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2014 - 8.9.2017 г.

Със същото решение А. Н. А. и Й. Н. Б. са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК разделно - по 1/2 от следните суми: 206,25 лв., представляваща обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 41,01 лв., - по заповедното ч.гр.д. №64067/17 г. на CPC, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са били частично уважени по отношение на А. Н. А., е постъпила въззивна жалба от ответника А. Н. А., чрез особения представител – адв. Б.Д., в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищецът не е установил, че е потребител на топлинна енергия. Сочи още, че ищецът не е установил наличието на облигационни правоотношения с него. При условията на евентуалност на оплакванията изтъква, че ищецът не бил установил при условията на пълно и главно доказване количеството доставена топлинна енергия, а изводите на първоинстанционния съд почивали на представени от ищеца частни документи. Нямал и законоустановено задължение за заплащане на дялово разпределение, още повече, че доставената топлинна енергия била непоискана услуга и съгласно чл. 62 ЗЗП не дължал нейното заплащане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло исковете.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД, в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са били частично отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Н. А. и Й. Н. Б. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Решението е влязло в сила и по отношение на уважените срещу Й. Н. Б. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ за главница и „дялово разпределение“.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Договор за продажба на държавен жилищен имот от 23.07.1968 г. /лист 150 по делото на СРС/, от който се установява, че същият е бил придобит от Н. А. Б. - бащата на ответниците. От 3 представената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че Н. А. Б. е починал на 30.11.2017 г., т.е. след издаването на заповед за изпълнение и постъпилото възражение по чл. 415 ГПК, а ответнците А. Н. А. и Й. Н. Б. са единствени негови наследници. Ето защо е обоснован извода, че ответниците са съсобственици на процесния имот, до който ищецът твърди да е доставил топлинна енергия. По отношение размера на притежаваните от същите идеални части следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства, че имотът е бил придобит в режим на СИО Н. А. Б. и неговата бивша съпруга Любка Б.а, но с оглед забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, предвид необжалването на решението от ищеца.

Следователно противно на поддържаното в жалбата именно жалбоподателят А. А. е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска до 1/2, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Ето защо нормативно задължен да заплаща стойността на доставената топлинна енергия е собственикът, респективно съсобствениците до размера на притежаваните идеални част – чл. 30, ал. 3 ЗС, т.е. до ½ ид.ч. в конкретния случай.

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приетакомплексна СТОЕ се установява реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота на ответника. Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.

От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТОЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки. Ето защо са неоснователни оплакванията в жалбата, тъй като изчисленията са извършени на въз основа на представените от ищеца фактури, а въз основа на установените на реалната стойност в измервателните устройства, отчитайки, че част от вземането на ищеца е погасено по давност.

Вземането за главница и дялово разпределение е изискуемо, тъй като съгласно чл.33,ал.1 от Общите условия на дружеството доставчик приети през 2016 г. цената на доставена топлинна енергия подлежи на заплащане в срок от 45 дни след изтичане на периода на доставката, поради което и оплакванията в жалбата в тази насока са 4 неоснователни.

По отношение на оплакването, касаещо присъждането на законна лихва следва да се отбележи, че същата е последица от уважаването на главния иск – за заплащане на цената на доставена топлинна енергия, като силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.