Решение № 5004 от 16.05.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5004

Варна, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20247050700579 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна срещу Решение № 187/12.02.2024г. постановено по НАХД № 20233110202374/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 673748-F681874/04.11.2022г. издадено от на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП. Сочи, че въззивният съд не е съобразил относно датата на извършване на нарушението, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че задълженото лице е следвало да подаде Заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС не по-късно от 22.02.2022г. Счита, че в АУАН и в НП много точно бил посочен срокът, до който е продължило бездействието на лицето и нямало съмнение, че това е крайният момент на осъществяваното чрез бездействие нарушение. Сочи, че именно чрез това бездействие бил осъществен състава на нарушението. Не е съгласен с извода на съда, че в НП не било посочено мястото на извършване на нарушението. Сочи, че следвало да се вземат предвид разпоредбите на чл.278, ал.2 от ЗКПО, чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, доколкото седалището на дружеството, както и било посочено било в гр.Варна. Счита, че посочването на конкретното място на извършване на нарушението в разглеждания случай било несъставомерно до колкото това можело да се отнася за офис на дружество, офис на счетоводна кантора и др. място. Счита, че изискванията на закона били изпълнени и изводите на съда за допуснати процесуални нарушения били неправилни. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 187/12.02.2024г. постановено по НАХД № 20233110202374/2023г. по описа на ВРС. С оспореното решение е отменено НП № 673748-F681874/04.11.2022г. издадено от на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, с което на Д. П. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. на основание чл.178 от ЗДДС за нарушение по чл.97а, ал.4 от ЗДДС.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 01.02.2022г. Д. К. сключил договор за предоставяне на консултантски услуги с Clariness GmbH със седалище в Германия, Хамбург. Съгласно сключеният договор г-н К. е нает да предоставя услуги по изготвяне на техническа документация в полза на трети лица – клиенти на възложителя, срещу месечно възнаграждение в размер на 3614.63 евро (7069.99лв.). От датата на сключване на договора въз основа на подадено от г-н К. заявление, последният е регистриран като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия – консултант. До края на м.септември 2022г. г-н К. издал 7 бр. фактури към Clariness GmbH на обща стойност49 489.93лв. и поради предстоящото преминаване на стойността от 50 000.00лв. на възнагражденията по договора на 05.10.2022г. подал заявление за задължителна регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, към което приложил копия от договора и от издадените фактури.

При извършена проверка от служители на НАП Варна в информационните масиви на агенцията било установено, че г-н Кодгабашев има установена регистрация като данъчно задължено лице на територията на страната, че плащането на първата от представените от задълженото лице фактури е осъществено на 01.03.2022г. 2 за данъчното събитие, както и че мястото на изпълнение на предоставяните услуги е в Германия, където възложителят и получателят на услугите Clariness GmbH имал установена независима икономическа дейност и е регистриран за целите на ДДС. При тези констатации от проверката бил направен извод, че г-н К. като данъчно задължено лице, установено на територията на страната, предоставящо услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава – членка на ЕС, за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС съгласно чл.97а, ал.2 от ЗДДС, което по арг. от чл.97а, ал.4 от ЗДДС е следвало да се изпълни не по-късно от 22.02.2022г., в 7-дневен срок от която дата било осъществено първото плащане по договора (01.03.2022г.). Т.к. до 05.10.2022г. задълженото лице не било отправило искане за регистрация по ЗДДС е направен извод за осъществен състав на нарушение по чл.97а, ал.4 от ЗДДС и е съставен АУАН. В законния срок са постъпили възражения. АНО, преценил възраженията като неоснователни, възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел, че деянието е съставомерно, но че при издаването на НП са допуснати нарушения, като АУАН и НП не отговарят, съответно на изискванията на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на дата и място на извършване на нарушението и отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

За да се произнесе касационната инстанция съобрази разписаните в НПК задължения на въззивната инстанция относно установяването на фактите обуславящи съставомерност на деянието. Съгласно принципите на наказателното производство заложени в чл.14, ал.1 от НПК „Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.“ Цитираната разпоредба, предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, въвежда правилото, че в съдебното производство фактите описани в ЕФ (обективната истина от значение за налагането на съответното наказание), следва да се установят по реда и със средствата, предвидени в НПК (арг. и от чл.13, ал.2 от НПК). Този принцип е в корелация с друг, заложен в чл.13, ал.1 от НПК, съгласно който „Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.“, доразвит в разпоредбата на чл.107, ал.2 вр. ал.5 от НПК („Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.“) В този смисъл съдът съобрази и тълкуванията дадени в Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е. А., съгласно мотивите на което „Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му.“ и Решение № 110 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 472/2019 г., III н. о., НК, докладчик председателят К. М., съгласно мотивите на което „В случаите, когато намери, че за конкретни релевантни обстоятелства, в рамките на предмета на доказване, установен с чл. 102 НПК, първата инстанция не е събрала необходимите доказателства, въззивната е тази, която сама следва да го стори. Освен по правото, въззивната инстанция е и последна такава по фактите (извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) и именно поради това, законът изрично е регламентирал процедурата по допускане на доказателства (чл. 327 НПК) и за тяхното събиране в хода на въззивно съдебно следствие (чл. 332 НПК), уреждайки изрично възможността да бъдат ползвани всички способи по НПК за това. Съдът като орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза е задължен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, съгласно правилата на чл. 13 НПК. Съгласно чл. 304 НПК, подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположение.“ При проверката на НП, предвид правната същност на последното като правораздавателен акт (в този смисъл С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр.79: „7.2 Оттук следва да се разгледа и правната характеристика на наказателното постановление. То се издава при елементарно състезателно производство. С него се решава един правен спор. Наказателното постановление се издава при независимост и самостоятелност на органа и не подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган. То може да бъде контролирано само по съдебен ред. Законът е предвидил и това, че те влизат в сила и придобиват характерната за основните съдебни актове устойчивост. Наказателните постановления след влизане в сила имат силата на пресъдено нещо. Това е важна особеност на актовете, които са издадени в резултат на спорно производство.“), съставът на районния съд е въззивна инстанция. От разпоредбите на чл.315, чл.316 вр. чл.317 от НПК вр. чл.344 от НПК се налага извод, че въззивния съд има правомощията да извърши както проверка на първоинстанционния правораздавателен акт, така и да пререши спора по същество. В този смисъл проф.дюн М. Ч. и проф.дюн Г. М. в Чинова, М.; М., Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, Сиела Норма АД, София, стр.514 развиват следния анализ на дейността на въззивния съд при проверката на правораздавателния акт: „Той проверява присъдата, като същевременно извършва „качествено еднаква“ дейност с тази на първоинстанционния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата, по установяване на правилността на фактическите положения по делото и по обосноваността на направените изводи.“ От цитираните разпоредби, анализите и тълкуванията им, възпроизведени в цялост по-горе за яснота на изложението следва, че въззивната инстанция съгласно възложените й от НПК правомощия проверява доказателствения материал по първоинстанционния акт (решение, НП, ЕФ), като предвид принципите заложени в чл.13, ал.2 вр. чл.14, ал.1 от НПК има задължението по чл.315 от НПК да допусне и събере всички доказателства релевантни за съставомерността на деянието (разкриването на обективната истина) и при наличието на основания за това да установи нови фактически положения – арг. от чл.316 от НПК.

В решението предмет на настоящата проверка въззивният съд се е ограничил само до констатацията, че в НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението, като е отменил НП на процесуално основание. От съдържанието на НП се констатира, че мястото на осъществяване на деянието е гр.Варна, а датата на извършването му се извлича от данните за датата до която е следвало да бъде извършена регистрацията по ЗДДС по специалната разпоредба.

Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6dc9222-494c-4b95-bb72-72853a5372b2