Решение № 524 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500854 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№12175/03.04.2026г., подадена от В. Й. Ж., в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20267190400536 по описа на частен съдебен изпълнител Станислава Янкова, с рег.№719, с район на действие – Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, обективирано в Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№13772/17.03.2026г., относно размера на начислените такси и разноски по изпълнителното дело.

В жалбата се сочи, че всички задължения към взискателя са надлежно заплатени. Твърди се, че начислените такси и разноски по изпълнителното дело са необосновано завишени, спрямо общия размер на дълга. Сочи се, че задълженията са платени доброволно, а взискателят не е връчвал на жалбоподателя никакви документи по реда на ДОПК.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено становище от страна на взискателя – Община Варна.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от частния съдебен изпълнител, в които се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди се, че са предприети всички действия и към настоящия момент, наложените обезпечителни мерки вече са вдигнати. Конкретизирано е, че плащането на задълженията е извършено по сметка на взискателя, но след образуване на изпълнителното производство, поради което и начислените в поканата за доброволно изпълнение такси и разноски са дължими от страна на длъжника. Сочи се, че същите са определени спрямо ТТРЗЧСИ.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено 1 следното:

Изпълнително дело №20267190400536 по описа на частен съдебен изпълнител Станислава Янкова, с рег.№719, с район на действие Окръжен съд - Варна е образувано на 10.03.2026г. по молба на Община Варна към която е приложен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №МДАУ-5838-1/07.10.2025г., издаден срещу В. Й. Ж. за дължими данъци, такси.

В хода на изпълнителното производство, била извършена пълна справка за имуществото състояние на длъжника. А след което бил наложен запор върху получаваната от него пенсия, както и запор на банкови сметки, открити в „Централна кооперативна банка“ АД, „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

На 01.04.2026г., на длъжника – В. Й. Ж. била връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.№13772/17.03.2026г., в която било посочено, че задължението му по изпълнително дело 20267190400536 възлиза в размер на 288,38 евро, от които: 36,72 евро – неолихвяема сума, 132,14 евро – главница, 0,48 евро – лихва, 9,18 евро – допълнителни разноски, 88,44 евро – разноски по изпълнителното дело, 21,42 евро – такса по т.26 ТТРЗЧСИ с ДДС.

На 01.04.2026г. длъжникът уведомил съдебния изпълнител, че дължимите към взискателя суми са заплатени.

На 03.04.2026г. съдебният изпълнител вдигнал запора наложен върху получаваната от длъжника пенсия.

На 06.04.2026г. взискателят отправил молба до съдебния изпълнител да бъде приключено изпълнителното производство, след като бъдат събрани дължимите от длъжника такси и разноски, тъй като същият е изплатил изцяло сумите по съставения му акт за установяване на задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело, поради което е допустима.

Длъжникът може да обжалва всяко действие на съдебния изпълнител, с което се определят дължимите разноски по изпълнителното дело. Без значение е как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, в поканата за доброволно изпълнение са приети претендираните от взискателя разноски и направените разноски по тарифата, дължими към частния съдебен изпълнител, като същата е получена от длъжника на 01.04.2026г., считано от която дата е започнал да тече и двуседмичният срок за подаване на жалба срещу обективираното в нея постановление за разноски по изпълнителното дело, в който срок е и подадена настоящата жалба.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Доколкото в конкретния случай, взискателят по изпълнителното производство на основание чл.81 2

ЗЧСИ е освободен от авансовото внасяне на дължимите по изпълнението такси, то следва същите да бъдат събрани от длъжника, съгласно чл.79, ал.2 ГПК.

В настоящия случай, макар и дългът да е заплатен в срока за доброволно изпълнение, то това плащане е реализирано след образуване на изпълнителното производство, поради което и отговорността на длъжника не отпада. Отделно в т.11 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г. е посочено, че съдебно-изпълнителната такса, дължима на частен съдебен изпълнител се определя като частно вземане за възнаграждение за положен труд. В случаите, в които изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и в хипотеза, в която той изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение. Същият дължи платените от взискателя авансови такси, разноски за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство, както и окончателната такса по т.26 от тарифата.

Поради което и съдът следва да провери единствено дали дължимите такси и разноски по изпълнението са надлежно определени и начислени от страна на частния съдебен изпълнител.

В мотивите към жалбата, съдебният изпълнител е конкретизирал, че начислените такси и разноски са разпределени, както следва: по т.1 ТТРЗЧСИ - 12,27 евро, по т.2 - 30,68 евро, по т.5 - 12,27 евро, по т.9 - 27,60 евро, по т.31, б. „б“ - 3,57 евро, по т.31, б. „к“ - 9,18 евро, справка в РБСС - 2,05 евро, по т.26 – 21,42 евро.

В Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ дължимите за всяко действие суми са посочени без ДДС и в тяхната левова равностойност.

Съгласно т.1 за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв., а съгласно т.2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лв. Така посочените такси са правилно начислени от съдебния изпълнител, както и правилно е начислена таксата в размер на 2,05 евро за извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове.

Съгласно т.5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и ал.3 ГПК се събира такса 20 лева. От изпълнителното дело е видно, че на 01.04.2026г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, поради което и дължимата от длъжника такса по т.5 е правилно определена от съдебния изпълнител.

Съгласно т.9 за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл.517, ал.1 ГПК се събира такса 15 лв.

Както е посочено и по-горе спрямо длъжника са наложени общо 3 запора, за които действия е начислена сумата общо в размер на 45 лева без ДДС или 27,60 евро с ДДС.

Пропорционална такса за изпълнение на парично задължение по т.26 от ТТР към ЗЧСИ се събира и при плащане в срока за доброволно изпълнение. В 3 случая пропорционалната такса следва да се определи по реда на т.26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ и на база сумите по изпълнителния лист без таксите и разноските по самото изпълнително дело. Това следва от забележка по т.4 към чл.26 ТТР към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

Дългът по акта по чл.107 ДОПК, възлиза в размер на 168,86 евро, от което съобразявайки и т.26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ, то следва, че дължимият размер на таксата по т.26 от тарифата е 21,42 евро с ДДС.

В т.31 от Тарифата са изброени разходите, които съставляват допълнителни разноски. Според Забележка 1 към т.31 допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. При това положение обжалваното постановление за разноските в частта му, с която в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнението в размер на 12,75 евро с ДДС, съставляващи сторени от ЧСИ разходи по т.31, следва да се отмени, доколкото не са налице документи, удостоверяващи тяхното извършване.

На следващо място, длъжникът сочи, че размерът на начислените такси по изпълнението, надвишава лимитите, определени в разпоредбата на чл.73а ГПК. Посочената разпоредба предвижда ограничение на общия сбор от дължимите такси по изпълнението за задължения под минималната работна заплата. Цитираният текст поставя лимит на таксите, но не и на допълнителните разноски в принудителното изпълнение, каквито са допълнителните разноски по т.31 от тарифата, за които обаче съдът посочи, че не се дължат от страна на длъжника.

Съгласно чл.73а ГПК сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава определен размер спрямо минималната работна заплата в страната, съпоставим с размера на дълга. Минималната работна заплата в страната за 2026г. е в размер на 620,23 евро, а дългът е в размер на 168,68 евро. От горното следва, че размерът на дълга спрямо минималната работна заплата е 27 %.

От горното следва, че в случая намира приложение чл.73а, ал.1, т.3 ГПК, доколкото се касае за задължение в размер от 20 до 50 на сто до една минималната работна заплата. Следователно дължимите разноски не следва да са повече от 50 % от минималната работна заплата – т.е. повече от 310,10 евро.

Тъй като установените по делото разноски за изпълнението са в размер на общо на 106,29 евро, то размерът им не подлежи на редукция, като останалите до 119,04 евро, се явяват недоказани по основание и размер.

С оглед изложеното съдът приема, че подадената жалба е частично основателна, като постановлението за разноски, следва да се отмени в посочената част, касаеща размера на дължимите от длъжника разноски по т.31 ТТРЗЧСИ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК по жалба с вх.

№12175/03.04.2026г., подадена от В. Й. Ж., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20267190400536 по описа на частен съдебен изпълнител Станислава Янкова, с рег.№719, с район на действие – Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, обективирано в Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№13772/17.03.2026г., в частта, в която са определени разноски по изпълнението: по т.31 ТТРЗЧСИ – за сумата от 12,75 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК жалба с вх.№12175/03.04.2026г., подадена от В. Й. Ж., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20267190400536 по описа на частен съдебен изпълнител Станислава Янкова, с рег.№719, с район на действие – Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, обективирано в Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№13772/17.03.2026г., в останалата част, в която са определени разноски по изпълнението по т.1 ТТРЗЧСИ - 12,27 евро, по т.2 - 30,68 евро, по т.5 - 12,27 евро, по т.9 - 27,60 евро, справка в РБСС - 2,05 евро, по т.26 – 21,42 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________