Акт от 26.09.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 26.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ІV граждански състав в открито заседание, на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1371 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът В.Г.Б. предявява иск срещу

***, с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2466лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 16.03.2016г. – 15.03.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът излага, че в процесния период е работил на длъжност ***. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.

Сочи, че от м.03.2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от ***и графици от ***за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба - 01.03.2016г. – 01.03.2019г., е положил нощни 12 часови дежурства, общо за 2016г. - 816ч. нощен труд, който преобразуван към дневен е 932.688 ч.; общо за 2017г.- 928 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 1060.704 часа; общо за 2018г.- 952 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 1088.136 часа; общо за 2019г. до датата на завеждане на исковата молба- 88 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 201.168 часа. Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 2872 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлизал на 3283 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 411 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 6,00 лв., следователно за посочения труд му се дължи сумата от 2466лв.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената от него длъжност. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР.

Излага, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187 ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. Счита, че при разглеждането на казуса следва да се вземе предвид писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарното изчисляване на работното време Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд.

Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер и моли съда да го отхвърли.

В о.с.з. на 10.09.2019г. е допуснато изменение на цената на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата от 2 618,71лв.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното :

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието е за безспорно по делото, обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения, и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е служител на ***и през периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г. е заемал длъжността ***.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. При извършената проверка експерта е констатирал разлика между отразените часове нощен труд в платежните ведомости на ОД на МВР, изготвени на база протоколи на нощен труд и седмични графици на РУ ***, като в графиците са били посочени повече нощни часове от данните на счетоводството, отразени въз основа тримесечните протоколи за обобщаване на положения от ищеца нощен труд.

Вещото лице е дало заключението си в два варианта : при съобразяване на графиците за дежурство и при съобразяване на данните по ведомости. Съдът възприема варианта, при който изчисленията на експерта са били направени въз основа на данните от ведомостта, т.к. същите се основават на протоколите, отчитащи реално положения нощен труд. Съобразно задачата, поставена от ищеца и при съобразяване на данните по ведомости, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, и коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.

Заключението на експертизата във възприемания от съда вариант, при съобразяване на данни от тримесечните протоколи за обобщаване на нощния труд, сочи, че за периода от 01.03.2016г. до 28.02.2019г., ищецът е положил общо 1632 часа нощен труд. Този нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час.

Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1865.376 часа, като за разликата 233.376 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1500.61лв., изчислено със средна ставка 6.43 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. Видно е от заключението, че за целия процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. Вещото лице е посочило, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1, при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той е платен.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: