Решение № 15796 от 02.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15796 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110156605 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.

П. Г., действаща чрез попечителя Д. Н. Г., с която са предявени следните осъдителни искове: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на вземане за сумата 792.26 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл. ..., аб. № ..., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., както и на сумата 31.64 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 19.10.2022г., до окончателното изплащане;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на вземане за сумата 113.02 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 16.09.2022г., както и на сумата 6.35 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 01.10.2019г. – 16.09.2022г.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на наследник на П. И. М. – клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот, е задължен да заплати стойността на потребената топлоенергия за сочения период, което не е сторил. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

1

Ответникът в законния срок депозира писмен отговор на исковата молба, в който не оспорва иска по основание. Релевира само и единствено възражение за погасяване на вземането по давност. Поради признанието възразява по допускане на исканите експертизи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 25.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „ПМУ-София 98“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан /л.3839/. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация София” ЕАД и „ПМУ Инженеринг“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните сметки не се оспорва в процеса.

Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ответника „ПМУ Инженеринг“ ООД не изразява становище по спора.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на 2 публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Видно от представените по делото доказателства, ответника С. П. Г. в рамките на исковия период е собственик на топлоснабдения имот – апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл..., вх. , ет....., аб. № ..., по силата на наследяване /л.23-24, л.21, л. 57/.

Обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. ..., ет...., аб. № ... в качеството на негов собственик, се признава от ответника и е обявено за безспорно между страните.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника в рамките на исковия период е съсобственик на процесния имот. Като собственик на имота той се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника.

По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла погасителна давност. За пълнота, ответникът признава, че е ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е 792.26 лева – главница за потребена топлоенергия, 113.02 лева – мораторна лихва върху нея, 34.93 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 16.47 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.

Отговорено е, че сумите, чиято изискуемост е настъпила след 18.10.2019г., са 648.54 лева – главница за потребена топлоенергия, 83.83 лева – мораторна лихва върху нея, 33.44 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 16.06 лева - мораторна лихва върху нея.

Заключението се приема като обективно и компетентно дадено. В него е допусната техническа грешка по отношение на едната дата в отговора на въпроса, поставен от съда, но при съблюдаване на изчислението в табличен вид, грешки при изчисление на сумите не са налични.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно.

Съобразявайки размера на погасените по давност вземания и при зачитане на изложените по-горе мотиви, обосноваващи качеството на ответника на потребител като собственик на топлоснабдения имот, предявените искове се явява основателни и доказани по основание и размер, като по отношение на сумите за главница за дялово разпределение и лихва върху нея съдът е обвързан от рамките на заявеното и следва да уважи исковете до 3 размера, търсен с исковата молба.

По разноските

При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.

Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 400.00 лева, от които 100.00 лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на 326.67 лева.

С оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат и на ответника, но такива не са претендирани, няма и данни да са направени, поради което не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Н.“, бл....., вх. ...., ет.... ап.

..., действаща чрез своя попечител Д. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми: на основание чл.150 ЗЕ – сумата 648.54 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл.

...., вх. ..., ет....., аб. № ...., за периода 01.09.2019г. – 30.04.2021г., както и на сумата 31.64 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба19.10.2022г., до окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия над присъдената сума до пълния искан размер от 792.26 лева и за периода 01.05.2019г.-31.08.2019г. като погасен по давност. основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) сумата 83.83 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 16.09.2022г., както и на сумата 6.35 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 01.10.2019г. – 16.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия над присъдената сума до пълния искан размер от 113.02 лева и за периода 01.10.2019г.-14.09.2020г. като погасен по давност

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Н.“, бл. ..., вх. .., ет. ..., ап. ..., действаща чрез своя попечител Д. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .. сумата 326.67 лева – разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД, ЕИК ...., като 4 трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5