Решение № 738 от 20.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Русе, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106375 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Етажната собственост на вх. В на *** в кв.

„Здравец“, гр. Русе, ******* срещу Р. И. П., в която се твърди, че ответницата е собственик на апартамент в етажната собственост, находящ се на І-ви етаж.

На проведено на 14.01.2025г. Общо събрание на Етажната собственост били взети няколко решения, в това число и за събиране на сумата от 15000 лв., необходима за ремонт на асансьора. Взетите решения влезли в сила и за отделните етажни собственици възникнали задължения да заплатят припадащата им се част от посочената сума. Сумата, която следвало да заплати ответницата била в размер на 752,40 лв. Плащането й следвало да бъде извършено с предоставянето й в брой на конкретно лице, посочено в решението, или управителя на Етажната собственост. Ответницата не изпълнила задължението си и не платила дължимата от нея сума.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответницата Р.

И. П. да бъде осъдена да заплати на Етажната собственост на вх. В, на ***, на ул. ****, кв. Здравец, гр. Русе сумата от 752,40 лева, дължима съгласно решението на Общото събрание на Етажната собственост, както и сумата 1

70,93 лв. лихва за забава за периода от 01.03.2025 г. до подаване на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че е възникнало задължение по сила на посоченото в исковата молба Общо събрание за плащане на сумата от 752,40 лв. Твърди се, че е направен опит за изпълнение на това задължение от ответната страна чрез изпращане на сумата с пощенски запис на „Български пощи“ ЕАД съответно на два транша, както следвало да бъде в изпълнение на решението на Общото събрание, а именно първо изпратена била сумата 376,20 лв. на 31.01.2025г. с пощенски запис № *** и сумата от 400 лв. на 28.02.2025г. с пощенски запис № ***, като във втората сума влизала и сумата от 23,80 лв. за дължими такси по чл. 51 от ЗУЕС. Това обстоятелство било известно на управителя на Етажната собственост, но с оглед влошените отношения между страните и настояването парите да се плащат по различен начин, нито касиера, нито управителя на Етажната собственост се явили да получат изпратените суми.

Излагат се подробно факти за отношенията между страните и въз основа на тях се счита, че поведение на управителя на Етажната собственост е умишлено и цели да навреди на ответната страна. Поради това следвало да се приеме, че ищецът като кредитор е изпаднал в забава, тъй като неоправдано не приемал предложеното му изпълнение. Поради това която и от двете хипотези на чл. 95 ЗЗД да намерела приложение, съгласно чл. 96, ал.1 ЗЗД исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор между страните, че ответницата е собственик на самостоятелен обект (жилище) в ЕС на жилищна сграда в гр. Русе, на вх. В на ***, по ул. ****, кв. „Здравец“ .

На 14.01.2025г. е проведено общо събрание на етажните собственици, като на същото са взети решения във връзка с необходим ремонт на асансьора на етажната собственост, набирането на средства за него, избор на изпълнител и др. Съгласно приетото по т.2.1 от решението, необходимата сума за ремонта на асансьора е определена на 15000лв., която следва да се събере на два транша от собствениците на жилища във входа определена съгласно процента 2 на съсобственост от общите части на входа. Посочено е, че сумите следва да се внасят/заплащат при г-жа П. Г. – ап.3 на 5 ет. Първият транш е със срок за внасяне до 31.01.2025г., а вторият със срок до 28.02.2025г. Съгласно изготвената в протокола таблица, за всеки собственик са посочени дължимите по двата транша суми.

Няма спор по делото, че към датата на която е образувано настоящото производство и до приключването му, ответницата не е заплатила дължима от нея по горепосоченото решение на общото събрание сума в размер на 752,40лв.

Съгласно представеното по делото удостовеР.е от „Български пощи“ ЕАД, с два обикновени парични превода от 31.01.2025г. и от 28.02.2025г., съответно за сумите от 376,20лв. и 400лв., Р. И. П. е изпратила сумите до получателя П.Й.Д., които не са потърсени от него в срок и са съответно върнати на изпращача.

Съгласно направените уточнения от страните в съдебно заседание, П.Й.Д. е касиер на етажната собственост, на който е възложено събирането на други, текущо дължими от собствениците суми за поддръжка на общите части.

Разпитана като свидетел, П. М. Г. установява, че във връзка с проведеното общо събрание, на което се взело решение за ремонт на асансьора, тя била определена за събиране на дължимите от етажните собственици суми. Пълномощникът на ответницата – И. П. отишъл при свидетелката и се интересувал на какъв етап е събирането на парите. Изразил желание да внесе парите, но поискал разписка. Свидетелката му обяснила, че не може да му издаде разписка, а плащането се отбелязва по списък. Обяснила му, че разписка може да му издаде домоуправителя и да отиде при нея. Той отказал като казал, че на нея пари на ръка няма да даде, че ще ги изпрати с пощенски запис. На свидетелката обаче не бил изпращал пощенски запис.

Всички собственици заплащали дължимите от тях суми в брой на свидетелката срещу подпис в списък. Така се събирали и други дължими суми за поддръжката на общите части.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е по делото, че въз основа на приетото и влязло в сила решение от общото събрание на собствениците на ищцовата етажна 3 собственост, за ответницата е възникнало задължение да заплати сумата от 752,40лв., дължима за ремонт на асансьор. Освен за размера на дължимите суми, общото събрание е взело решение и за начина по който те да бъдат плащани и на кое лице. Законността на това решение не би могла да бъде ревизирана в настоящото производство.

Безспорно се установява по делото, че ответницата не е заплатила дължимата от нея сума и същата не е постъпила в касата на етажната собственост. Спорно е между страните дали чрез изпращането на дължимата сума чрез пощенски записи на два пъти до П.Й.Д. и неприемането им от него, ищецът като кредитор е поставен в забава, поради неоказано съдействие на длъжника за плащане и дали това би могло да е основание за отхвърляне на иска, евентуално за недължимостта на разноски по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа обстановка, ответницата не е изпълнила влязлото в сила решение на общото събрание на ЕС, което включва не само задължението да бъде платена определена сума пари, а и начинът на плащане. След като ответницата не е оспорила законността на това решение на общото събрание, то тя следва да го изпълни. Плащане чрез пощенски запис и то на лице, което не е упълномощено да събира дължимите суми не може да бъде определено като точно изпълнение на задължението на ответницата. В случая пощенските записи не са адресирани дори и до представляващия етажната собственост.

Поради това не би могло да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл.

95 ЗЗД за изпадане на кредитора в забава поради неоказано съдействие на длъжника, без което той не би могъл да изпълни. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че останалите етажни собственици са заплатили дължимите от тях суми, без „допълнително съдействие от кредитора“, а единствено ответницата не го е направила.

По изложените съображения, предявеният иск следва да се приеме, че е изцяло доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.

Следва да бъде уважен и иска за обезщетение за забава, доколкото в процесното решението на общото събрание на етажните собственици е посочен и падеж на задължението, след настъпване на който ответницата е изпаднала в забава. Този акцесорен иск също не е оспорен по размер.

При този изход на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски за образуване и водене на 4 делото, които са в размер на 230,08 евро (400лв. адвокатско възнаграждение и 50лв. държавна таса). Следва да се отбележи, че по изложените по-горе съображения относно основателността на исковата претенция, няма основание да се приеме, че ответницата не е дала повод за образуване на настоящото производство. А също така съгласно чл. 78, ал.2 ГПК, за да бъде освободена от дължимостта на разноски, то тя следва не само да не дала повод за образуване на производството, а и да е признала иска, което формално не е направено, въпреки, че е признато задължението й да заплати процесната сума за покрИ.е на неотложен ремонт на общи части на етажната собственост.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. И. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *******, ***, вх.В да заплати на Етажната собственост на жилищна сграда находяща се в гр.

Русе, *******, ***, вх.В, представлявана от В. Н. Р. сумата от 384,70 евро (752,40лв.), дължима съгласно решение на Общото събрание на етажните собственици от 14.01.2025г., ведно със законната лихва върху нея считано от 04.11.2025г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 36,27 евро (70,93) обезщетение за забава за периода от 01.03.2025г. до 03.11.2025г.

ОСЪЖДА Р. И. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *******, ***, вх.В да заплати на Етажната собственост на жилищна сграда находяща се в гр.

Русе, *******, ***, вх.В, представлявана от В. Н. Р. сумата от 230,08 евро разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5