Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1009 от 17.07.2009, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1315/2007
Вид
Решение № 1009
Подписан
17.07.2009
Състав
МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.179 · Закон за устройство на територията
  • чл.179, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.195, ал.5 · Закон за устройство на територията

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№

1009 гр. Пловдив, 17 юли 2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и деветата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията М.МИХАЙЛОВА административно дело № 1315 по описа за 2007 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети,

Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .

Образувано е по повод жалба на Д.К.С. ЕГН ********** *** против Заповед № 777 от 09.07.2007г. на Кмета на Община – Карлово, с която му е наредено възстановяване целостта на ограждението на южна бетонова тераса, демонтиране на дъсчен под и премахване на метална конструкция, касаеща удължението на масивната тераса, издадена на основание чл.179, ал.2 от ЗУТ/отм.Д.в, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007г./.

Обективираните в жалбата възражения за незаконосъобразност на административния акт се свеждат до твърденията, че правно основание за издаването на оспорената заповед е отменен нормативен текст, чиято отмяна е е осъществена преди влизането на заповедта в законна сила. Поддържа се също така, че заповедта не е надлежно мотивирана с фактически основания, попадащи в хипотезата на чл.179, ал.2 от ЗУТ/отм./. Иска се отмяна на оспорения административен акт от Съда, като се присъдят и сторените разноски по производството.

Ответникът по жалбата – Община Карлово, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни П.С.С. и И.С.С. считат жалбата за неоснователна, като молят за оставяне в сила на оспорената заповед.

Заинтересованите страни Т.П.С., Т.К.С., Н.Г., редовно призовани, не са се явили и не са изразили становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в законоустановения срок. Във връзка със срочността на жалбата, следва да се отбележи, че на препратената до съда жалба няма поставен входящ номер на подаването й в Община Карлово, но видно от жалбата, същата е съставена на 01.08.2007г., като е изпратена на административния съд съгласно писмо изх.№ 94-Д-174 от 06.08.2007г., заедно с цялата административна преписка, т.е. същата е подадена в 14 – дневния срок – самата заповед е връчена на жалбоподателите на 23.07.2007г., видно от представената разписка към административната преписка – л.6 от делото/. Предвид изложеното жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Образувано е административно производство по чл.179 от ЗУТ във връзка с постъпили в Община Карлово жалби с вх.№ 94-П-159/05.10.2006г. и вх.№

94-П-159/12.02.2007г. от П.С.С., живущ ***, подадени до Кмета на Общината, касаещи извършени “незаконни действия” в съсобствен парцел, пречещи на свободното му преминаване. В жалбите е поискано да бъдат предприети необходимите законови мерки за преустановяването на действията и премахване на “незаконната“ конструкция, изградена от другия собственик – Д.К.С..

Във връзка с подадената от С. жалба с вх.№ 94-П-159/05.10.2006г. служители на Общината са направили проверка и са констатирали, че в парцела има монтирана метална конструкция с дъсчена обшивка и обособен излаз от терасата на жилището върху нея, за която не са представяни в Община Карлово конструктивни становища и не е издавано разрешение за строеж.

Във връзка с тези констатации с писмо с изх.№ 94-П-159/13.11.2006г. на Кмета на Община Карлово, е дадено предписание на Д.К.С. за премахване на цитираната конструкция в 15 - дневен срок от получаването му. Лицата са надлежно уведомени за даденото предписание, видно от приложените на л.81 и л.82 от делото разписки за връчване на цитираното писмо.

По повод даденото предписание с писмо изх.№ 94 - П- 159 от 13.11.2006г. и с предвид повторно подадена жалба от П.С.С.

***, е направен оглед на място от комисия в следния състав : инж.Матьо Писачев – директор на “ТСУ и А”, техн.Димо Ст.Топчийски

– ст.специалист “СиК” и инж. Соня Др.Ангелова – ст.експерт “СиК”. Съставен е Констативен протокол от 28.05.2007г. на комисията, в който са направени следните констатации – за металната конструкция, разположена на височина 2,55 м от терена на двора, която се ползва чрез обособен излаз на юг от терасата, като нейно продължение по дължина на около 8, 00 м. от апартамента на Д.С., разполжен на първия етаж в жилищната кооперация, не са издавани строителни книжа и документи и разрешителни; съоръжението е поставено в двора на жилищната кооперация, без съгласието на останалите съсобственици, няма конструктивно становище и разрешение за поставяне, грозящо е.

Във връзка с тези констатации, комисията е предложила на Кмета на Общината да задължи Д.К.С. в определен срок и за своя сметка да премахне металната конструкция, която се ползва като удължение на терасата му.

Вземайки под внимание този констативен протокол и констатираните в него обстоятелства, и по повод подадените жалби вх.№ 94-П-159/05.10.2006г. и № 94 – П - 159/12.02.2007г., Кметът на Община Карлово, на основание чл.179, ал.2 от ЗУТ/отм./ е издал процесната Заповед № 777/09.07.2007г. Със същата е наредил на Д.К.С., в качеството му на собственик и обитател на апартамент на първия етаж в жилищна кооперация с административен адрес гр.Карлово, ул.”Иван Лазаров” № 13 следното :

1. Да възстанови цялостта на ограждението на южната бетонова тераса, за да се ограничи възможността за излаз и неправомерно ползване на незаконното удължение на същата тераса под формата на метална конструкция с дъсчен под към съществуващ асмалък.

2.Да демонтира дъсчения под и премахне металната конструкция, касаеща само удължението на масивната тераса към апартамента, без да засяга асмалъка.

Приобщена като доказателство по делото е административната преписка по издаване на оспорената заповед, приета в с.з. на 04.12.2007г.

В хода на съдебното производство бе назначена и съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.Пламен Иванов Кривошапков, чието заключение, придружено със съответния снимков материал, е прието без заявени резерви от страните в с.з на 28.11.2008г. Видно от представеното заключение на вещото лице, основаващо се на материалите по делото, извършен оглед на място и проверка на устройствените планове и налични документи във връзка с процесния обект в Община Карлово и казаното от него при разпита му в съдебно заседание, в УПИ VІІІ -2101, 2097 от кв.55 по плана на град Карлово има метална конструкция пред част от фасадата на съществуващата жилищна сграда в имота.Тази метална конструкция оформя пространство за развитие на трайно насаждение – лозница. В горната си част конструкциата е с дървена обшивка, оформяща открито пространство, като по характер същата представлява подобрение в имота. Според вещото лице има изменение на част от фасадата на втория етаж, при което е премахнат парапета на терасата, за да се осигури пряк достъп от терасата към така оформената с дървена обшивка площ на металната конструкция. Вещото лице е направило извод, че описаната метална конструкция не е възможно да бъде отнесена към категорията “строеж”, съобразно легалното определение на това понятие, дадено в ЗУТ, като този закон и изискващите се според него актове и действия, са неприложими, според вещото лице за процесната конструкция. На вещото лице не са били предоставени строителни книжа за процесния обект, като според него такива не са необходими за този тип конструкции, независимо от материалите, от които са изградени. Вещото лице е дало заключение, че съществуващата конструкция не пречи на ползването на обектите в сградата и не затруднява достъпа до гаражите на първия етаж. Според вещото лице, техническата служба на общината и другите административни органи не са приели процесната конструкция за незаконен строеж, защото било направено предписание, съгласно писмо изх.№ 94-П-159 /13.11.2006г. на Кмета, а не били предприети процедури по ЗУТ, като според експерта приложения констативен протокол от 28.05.2007г. на комисията към общината не е такъв за незаконно строителство. Вещото лице е направило извод, че в технически аспект изпълнената метална конструкция няма вредно влияние на сигурността, безопасността, хигиената и естетиката, чистотата и спокойствието на обитателите на сградата.

При така установеното от фактическа страна, след преценка на изложеното в жалбата, и като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата на страните, съдът прие следното от правна страна :

Оспореният административен акт страда от порока материална незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Същият не съдържа мотиви относно наличието на някоя от хипотезите, регламентирани в правната норма на чл.179, ал.2 от ЗУТ/отм./, обуславящи разпоредения с диспозитива на административния акт правен резултат. В тази насока, следва да се отбележи, че на Кмета на общината са предоставени два отделни типа правомощия по чл.179, ал.2 от ЗУТ/отм./ – да нареди да се премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местоположение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, или пък да нареди да се извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката и т.н. Законодателят е предоставил на административния орган, в условията на оперативна самостоятелност, да прецени коя от възведените в чл. 179, ал.2 от ЗУТ/отм./ мерки – премахване, преобразуване, ремонтиране или извършване на друга необходима работа, ще е необходима и достатъчна за да се постигне целта на закона – възстановяване на правомерното развитие на обществените отношения по териториално и селищно устройство, свързани с осигуряване на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. За целта е следвало в заповедта да се изложат конкретни фактически основания, обосноваващи приложението на една или друга от предвидените в законовата норма на чл.179, ал.2 от ЗУТ/отм./ хипотези, което обаче не е сторено.

Съгласно посочената разпоредба Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците или лицата, които стопанисват обекти по ал. 1 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В настоящия случай, Кметът на Община Карлово не е посочил конкретната приложима хипотеза на правната норма, като не е изложил мотиви, нито в констативния протокол, нито в заповедта, дали и защо процесното съоръжение е неподходящо по местонахождение или разположение, вид и материали, нито кое налага извършването на предписаните в дипсозитива на административния акт възстановителни и пр. дейности, респ. дали и защо същите са в интерес на сигурността, безопасността на движението, хигиената, естетиката и прочее, като липсват каквито и да е данни по делото в тази насока. В констативния протокол от 28.05.2007г., послужил като основание за издаване на процесната заповед е посочено, че процесното съоръжение е грозящо, което само по себе си е крайно недостатъчно, за да се субсумира в някоя от хипотезите на чл.179, ал.2 от ЗУТ/отм/, най

- малко, поради липса на конкретни мотиви защо и с какво съоръжението се счита за грозящо.

Фактическите основания за издаването на административния акт, обективиран в писмена форма, са част от законоустановеното му съдържание по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и наред с правните основания за издаването му съставляват мотивите на акта, чиято липса е основание за неговата отмяна.