Определение № 611 от 10.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. София, 10.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002103901 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД, против решение № 608 от 06 юни 2024 г. по гр. дело № 503/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение с уважен от „Калипсо ДВ“ ЕООД против дружеството иск по чл. 108 ЗС.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с разглеждане на ненаведени от ищцовото дружество твърдения за невнасяне на цена, необсъждане на всички доводи и събрани доказателства за липсата на предпоставките на исковата претенция поради несамостоятелния характер на процесната сграда за енергопроизводство и владението на последната, необоснованост на изводите относно характера на същата, за която неправилно е приложено разрешението на ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС при постановлението за възлагане и е нарушен материалният закон (чл. 92 ЗС). Иска отмяна на въззивното решение. Претендира разноски.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да се произнесе по иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК, при положение, че ищецът не е предявявал такъв иск и не е навеждал твърдение за невнасяне на цената, посочена в постановлението за възлагане, като изрично е заявил, че не оспорва публичната продан на което и да е от основанията, посочени в чл. 496, ал. 3 ГПК. Поддържа постановяването на 1 посоченото решение в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50007 от 09.02.2023 г. по гр. дело № 2263/2022 г. на ВКС, IV г.о., определение № 60308 от 08.07.2021 г. по гр. дело № 1564/2021 г. на ВКС, и решение № 31 от 04.03.2021 г. по гр. дело № 1919/2020 г. на ВКС, I г.о.; 2.

Подлежи ли на съдебен контрол фактът на плащане на посочената в постановлението за възлагане цена и нейния размер, при положение, че заинтересуваното лице – ищец, не е оспорило плащането, не е въвело твърдения за неплащане и по делото липсва спор относно недействителността на постановлението за възлагане на това основание. Разрешаване на този въпрос се излага, че е направено от въззивния съд в противоречие с решение № 190 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 2085/2016 г. на ВКС, III г.о., и ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 3. Допустимо ли е съдът, сезиран с иск по 108 ЗС и чл.

496, ал. 3, пр. 1 ГПК, да се произнесе с решение, с което се обявява недействителността на изпълнителното дело и допуснати грешки при извършване на публичната продан, вместо да се произнесе по недействителността само на постановлението по възлагане на недвижим имот. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1317/2013 г. по описа на ВКС, II г.о.; решение № 92 от 18.08.2010 г. по т. дело № 645/2009 г. на ВКС, II т.о., и решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. дело № 17/2012 г. на ВКС, I г.о.; 4. Допустимо ли е съдът да се произнесе дали една конкретна сграда за енергопроизводство представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а не приращение към поземления имот, върху който е построена, без да е събрал достатъчно данни за функционалното й предназначение, характеристики и данни за това какво е било предназначението й към момента на построяването. Посочва, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 45 от 01.04.2021 г. по гр. дело № 2151/2020 г. на ВКС, I г.о., и решение № 32 от 10.03.2021 г. по гр. дело № 2443/2020 г. на ВКС; 5. Въводът във владение като правно-техническо средство за установяване правомерността и противопоставимостта на владението върху недвижим имот на купувач по публична продан достатъчно доказателство ли е за изискуемия по чл. 108 ЗС факт на установено владение или държане върху имота и липсата на правно основание за същото, и 6. Допустимо ли е нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК и по-конкретно хипотезата „неплащане на цената“ да се тълкува разширително и да се разпростре върху случаите, когато купувачът по публична продан е изпълнил точно задължението за плащане, посочено в постановлението за възлагане, но размерът на покупната цена е определен погрешно поради незаконосъобразни действия или бездействия от страна на съдебния изпълнител. Последните два въпроса касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Калипсо ДВ“ ООД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, в който е изложил съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената касационна жалба.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, поддържани в изложението към нея, констатира следното:

2

Обжалваното въззивно решение е постановено по исково производство, образувано по предявен от „Калипсо ДВ“ ООД против „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД (сега касатор) ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за установяване право на собственост на 3/4 ид. ч. от сграда за енергопроизводство с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес гр.

Варна, общ. Варна, район „Владислав Варненчик“, „Западна промишлена зона“, бул.

"Владислав Варненчик" № 281 и за осъждане на ответника да предаде владението им.

Искането е обосновано с твърдения, наведени в исковата молба и уточняващи молби, за придобиване на собствеността върху спорните идеални части от сградата по приращение и покупко-продажба, която представлява самостоятелен обект на право на собственост и като такъв не е предмет на осъществената от частния съдебен изпълнител публична продан по принудителното изпълнение, тъй като по отношение на сградата не е извършен опис и оценка, не е включена в обявлението за проданта, не фигурира в наддавателното предложение на купувача и в протокола за отваряне на наддавателните предложения и обявяване на купувача, респ. за нея не е определяна и заплащана цена от купувача, поради което дружеството „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД (купувач) не е придобило собствеността върху процесните 3/4 ид. ч. от същата, в които е въведен във владение въз основа на постановлението за възлагане, в което сградата е описана за пръв път. При липсата на вещно-прехвърлително действие на постановлението за възлагане относно процесната сграда, която не е била предмет на проведената публична продан, липсва основание за владението й от ответника.

В отговора по чл. 131 ГПК ответникът „Феникс – ЗПЗ“ ЕООД е навел възражения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, а при евентуалност за неоснователността на същия с възражения, че процесната сграда – трафопост, не представлява самостоятелен обект на собственост, а обект на допълващо застрояване в поземления имот, респ. подобрение и приращение на имота, имащо обслужващо предназначение, поради което той е единствен собственик, включително и въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, а и понастоящем не упражнява фактическа власт върху същата.

С обжалваното въззивно решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Варненски РС, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109 от 29.03.2006 г. „Калипсо ДВ“ ЕООД, „Одисейстрой" ООД, „Одисейстил“ ООД и „Одисейтранс“ ООД са закупили при равни квоти или по 1/4 ид. ч. от недвижим имот в гр. Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на града, с площ от 16 636 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, и с номер по предходен план – кв. 16, парцел XXVI1725. Тези дружества е установено, че са учредили в полза на „Юробанк България“ АД договорни ипотеки с нотариални актове № 13 от 14.03.2008 г., № 180 от 23.07.2008 г. и № 181 от 23.07.2008 г. върху поземления имот, заедно с правото на строеж за битова 3 административна сграда на два етажа с РЗП 276 кв.м, склад за метални изделия с РЗП 934.80 кв.м и склад за строителни материали с РЗП 934.80 кв.м., за обезпечаване вземания на банката по договори за кредит от 11.03.2008 г. и 22.07.2008 г. Установено е също и че въз основа на издадено разрешение за строеж № 48/ГИ от 28.02.2008 г. същите са изградили в поземления имот процесната сграда за енергопроизводство - трафопост тип БКТП (бетоннокомплексна трансформаторна подстанция) 2х800 КVA, 20/0.4 кV, от която всеки съсобственик е придобил 1/4 ид. ч. и която с разрешение за ползване № ДК-07-292 от 20.08.2009 г. е въведена в експлоатация, като с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51 от 15.10.2010 г., „Одисейстил“ ООД и „Одисейтранс“ ООД са прехвърлили на „Калипсо ДВ“ ЕООД своите идеални части от правото на собственост върху сградата за енергопроизводство – 2/4 ид. ч., и така последното дружество е придобило общо 3/4 ид. ч. от сградата.

Прието е за установено, че по искане на взискателя З. Д. е образувано изпълнително производство по изп. дело № 569/2016 г. по описа на ЧСИ Н. Д. срещу длъжника „Одисейстил“ ООД, вземането срещу което взискателят е цедирал на „Кейрос“ ЕООД. По молба последното дружество при същия съдебен изпълнител е образувано и друго изпълнително производство по изп. дело № 340/2017 г. срещу „Калипсо ДВ“ ЕООД.

Установено е от въззивния съд, че по последното изпълнително производство на 28.12.2017 г. взискателят е отправил искане за извършване на опис, оценка и публична продан на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** – собственост на длъжника „Калипсо ДВ“ ЕООД, заедно с всички подобрения и приращения в имота, включващи и построените в имота сгради, при съответната за всяка сграда степен на завършеност – 1/2 ид. ч. от склад за строителни материали със застроен площ от 934.80 кв.м, 1/2 ид. ч. от склад за метални изделия със застроена площ от 934.80 кв.м, 1/2 ид. ч. от административно-деловодна сграда с идентификатор №*** с площ 144 кв.м на два етажа и 1/2 ид. ч. от открит склад за инертни материали (с изграден само подобект бетонов възел). Междувременно, на 20.12.2017 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот синдикът на „Одисейстрой“ ООД - в несъстоятелност е продал по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ на „Феникс ЗПЗ“ ЕООД 1/4 ид. ч. от поземления имот с идентификатор ***, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

Тези две изпълнителни производство въззивният съд е приел за установено, че са съединени въз основа на разпореждане от 15.01.2018 г. на съдебния изпълнител, който е пристъпил към изпълнение чрез опис и оценка на притежаваните общо от „Одисейстил“ ООД и „Калипсо ДВ“ ООД 3/4 идеални части от ПИ с идентификатор ***, заедно с построените в имота сгради при степен на завършеност: „груб строеж“ - 3/4 ид. ч. от склад за строителни материали, 3/4 ид.ч. от склад за метални изделия, 3/4 ид. ч. от административно-деловодна сграда на 2 етажа и 3/4 ид.ч. от открит склад за инертни материали с изграден само подобект – бетонов възел, и всички трайно изградени подобрения и приращения в имота. За тях с протокол по чл. 485, ал. 2 ГПК от 05.02.2018 г., въз основа на изготвени от вещите лица четири броя оценки, е определена средна пазарна цена от 1 156 460 лева и начална цена на публична продан от 925 168 лева, за който въззивният съд е посочил, че не са описвани 4 подобрения и приращения, отделно от посочените сгради, и липсва оценка на сграда за енергопроизводство, за които е вписана възбраната на 06.02.2018 г. и изготвено обявлението за провеждането на публичната продан от 07.02.2018 г. до 07.03.2018 г. След отваряне на наддавателни предложения и изготвяне на протокол от 08.03.2018 г. за купувач е обявен „Феникс - ЗПЗ“ ООД, който по договор с взискателя „Кейрос“ ЕООД е закупил вземанията му от длъжника „Одисейстил“ ООД. Изложено е от въззивния съд, че на взискателя „Феникс - ЗПЗ“ ООД, обявен за купувач на публичната продан при тръжна цена от 928 000 лева срещу вземане, на основание чл. 496 във вр. с чл. 495 ГПК, така посочените имоти са му възложени от съдебния изпълнител с постановление от 11.09.2020 г., в което се появява описана и процесната сграда за енергопроизводство. При вписването на постановлението за възлагане процесната сграда не е описана в писмото до АВп, но към него заедно с приложените скица на поземления имот и схема административно-битовата сграда с идентификатор *** е приложена и схема за процесната сграда за енергопроизводство с идентификатор ***. Прието е за установено от въззивния съд, че въводът във владение на имота, включително и на процесната сграда, е извършен от съдебния изпълнител на основание на чл. 498 ГПК на 20.07.2022 г.