Решение № 6 от 08.01.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Добрич, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500493 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№2101/29.04.2025г.на М. Б., с ЛНЧ ***, гражданин на В., с постоянен адрес с.Ц., общ.Б., ул.*** действащ в лично качество и в качеството си на законен представител /баща/ на детето И. - Д. Л. Т., родена на **********г. във В., с постоянен адрес с.Ц., общ.Б., ул.***, и двамата чрез адв.

П. К. П. от АК-В., срещу решение №62/12.03.2025г. по гр.д.№161/2020г.на РСБалчик, с което се ОТХВЪРЛЯ иск с пр.осн.чл.125,ал.3 от ТЗ, с който се иска да бъдат осъдени дружествата „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД с ЕИК103828446 със седалище и адрес на управление с.Църква, общ.Б., ул.***, представлявано от управителя Д. Е. Х. и “Т. АДВАЙЗЪРС“ЕООД с ЕИК207182698 със седалище и адрес на управление с.Църква, общ.Б., ул.*** представлявано от управителя М. Д. Т.,да им заплатят общо сумата от 2000,00лева частичен иск от 18000,00лева,представляваща стойността на ликвидационен дял на наследодателя Е. Е. Т., като неоснователен; ОТХВЪРЛЯ се предявеният иск с пр.осн.чл.86 от ЗЗД , с който се иска да бъде осъдено дружеството „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД и “Т. АДВАЙЗЪРС“ЕООД да заплатят на М. Б. и И. Д. Л. Т. сумата в размер на 1250,00лева частичен иск от иск с обща стойност от 1795,00 лева,представляваща лихва за забава върху претендираната главница,считано от 29.03.2022г. до датата на предявяване на иска 22.03.2023г.,както и да бъде заплатена законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението; ОТХВЪРЛЯ се и предявеният иск с пр.осн.чл.135 1 от ЗЗД за признаване по отношение на ищците М. Б. и И. - Д. Л. Т. за относително недействителна ,извършената от „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД с ЕИК103828446 със седалище и адрес на управление с.Църква,общ.Б.,ул.***,представлявано от управителя Д. Е. Х., продажба на недвижим имот,съгл. Нотариален акт № ***г.,за покупко- продажба на имот ,изготвено от нотариус С. И.,а именно правото на собственост върху ПИ с площ от 928 кв.м.находящ се в с.Ц. с КИ *** по КККР на с.Ц. и двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 135кв.м.представляваща сграда с идентификатор №*** по КККР на с.Ц. ,общ.Б., одобрени със Заповед на №300-5-83/03.10.2003г. на ИД на АГКК,с аадм.адрес с.Ц.,общ.Б., ул.***, вид територия Урбанизирана, НТП, незастроен имот за жилищни нужди,площ 928кв.м.,стар номер 170,квартал 21,парцел 1 и на двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 135 кв.м.,представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на с.Ц.,одобрени със Заповед на№300-5-1583/03.10.2003Г. НА ИД на АГКК, адрес на имота в с.Ц.,общ.Б.,ул.***,както и двуетажна пристройка със застроена площ 237 кв.м.представляваща друг вид сграда за обитаване с КИ *** по КККР на с.Ц.,общ.Б., както и с правото на строеж, които сгради са построени в имот с идентификатор *** по КККР на с.Ц., с купувач „Т. АДВАЙЗЪРС“ ЕООД с ЕИК 207182698 със седалище и адрес на управление с.Църква, общ.Б., ул.*** представлявано от управителя М. Д.

Т.,като неоснователен и недоказан, и са осъдени за разноски.

Въззивниците намират обжалваното решение за недопустимо, материално незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалния закон, с доказателствата по делото, при формалистично разглеждане на спора и реална липса на мотиви. Конкретното им оплакване е , че Районния съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, въпреки, че въз основа на тях е квалифицирал иска като такъв по чл.125, ал.3 от ТЗ, като какъвто са го възприели ответниците, и който иск е насочен само срещу ответника „Д. е н д Шарън“ЕООД. Подлагат на обсъждане изложените от самите тях обстоятелства в исковата молба и заявения петитум, обосноват наличието на известна терминологична неточност като извеждат и извод, че въпреки нея спорът е правилно очертан, а решението не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за защита, че е разгледан иск на непредявено основание, в разрез с диспозитивното начало, не е разгледал предявения иск, при което решението като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото изпратено на първоинстанционния съд за да разгледа предявения иск. Ако въззивната инстанция не приеме аргументите им за недопустимост и не обезсили решението, искат да го отмени като необосновано, материално незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалния закон, и да постанови ново за уважаване на претенциите им.

Искът за заплащане на стойността на наследения дружествен дял бил доказан със събраните в хода на процеса експертни данни, с уважаване на главния иск 2 следвало да бъде уважен и акцесорния по чл.86 от ЗЗД, които искове били предявени само срещу ответника „Д. енд Шарън“ЕООД. При наличие на валидно вземане от този ответник следвало да се разгледа по същество и искът по чл.135 от ЗЗД ,предявен срещу двамата ответници и да се уважи.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в подаден писмен отговор насрещната страна- ответниците „Д. енд Шарън“ЕООД и „Т. Адвайзърс“ЕООД, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат постановяването на отхвърлителен диспозитив по главния иск и срещу „Т. Адвайзърс“ЕООД за фактическа грешка, която може да бъде поправена от въззивния съд, както и, че не ставало въпрос за терминологична неточност относно предмета на спора. Заради твърденията на ищците за настъпило прекратяване на членството на наследодателя им в „Д. енд Шарън“ЕООД, налагащо уреждане на имуществените последици, съдът квалифицирал иска по чл.125, ал.3 от ТЗ, но ищците със всички средства се стремели да докажат не размера на дружествения дял на починалия съдружник, а паричната равностойност на ликвидационния дял. Искът бил отхвърлен защото ищците нямали право да получат паричната стойност на ликвидационния дал на прекратилия участието си съдружник. Излагат се доводи относно метода на изчисление на дружествения дял и на ликвидационния дал, обсъжда се експертното изследване, извежда се извод, че с подмяната на термина „дружествен дял“ с термина „ликвидационен дял“, ищците се опитали да убедят съда да приложи метод на изчисление, при който да получат стойност, равняваща се на ликвидационен, а не дружествен дял. Дори и съдът неправилно да бил отхвърлил иска заради неточна терминология, не било налице основание за отмяна на решението поради установяването, че няма дружествен дял за разпределение, защото чистите активи са отрицателна величина според последния вариант на ССЕ. При това положение неоснователен се явявал и искът по чл.135 от ЗЗД. Искат потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 15.04.2025г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 29.04.2025г., от лица с правен интерес да обжалват неизгодния за тях акт, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, но същото е недопустимо по следните съображения:

3

Предмет на гр.д.№161/2023г.на РС-Балчик са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за парични вземания и конститутивни искове по чл.135 от ЗЗД.

Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения, че двамата ищци М. Б. и И. Д. Л. Т. са наследници/първият съпруг, втората дъщеря/ на починалата на ***г. Е. Е. Т., която е била съдружник в „Д. енд Шарън“ ООД, сега ЕООД . На 29.03.2022г. било прието решение от другият съдружник Д. Е. Х. за заличаване на починалата като съдружник,за не приемане на наследниците и като съдружници и за изплащане на наследниците на дружествен дял съгласно разпоредбите на чл.125, ал.3 от ТЗ.

Заявено е и, че изплащането на дружествения дял на наследодателят им и до сега не е осъществено, както и, че правото им да получат ликвидационния дял е възникнало за тях най-късно на 29.03.2022г.-датата на вземане на решение от дружеството, от която дата следвало да се начисли и лихва за забава.

Обстоятелствената част на исковата молба съдържа и доктринарни съждения относно правото на прекратилия членството в ООД съдружник да получи дружествения дял, неговата уредба с нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ и неговата наследимост, как следва да се определи делът според съдебната практика-по нарочен баланс към последния ден на месеца , в който е настъпило прекратяването и според историческата цена на активите/цена на придобиване/.

Заявено е общо осъдително искане срещу ответника „Д. енд Шарън“ЕООД за част от парично вземане/частичен иск/- за сумата от 2000лева, част от сумата 18 000лева, представляваща стойност на ликвидационния дял на наследодателя им, както и общо искане за сумата от 1250лева, част от сумата 1795лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главното вземане, определено по размер на законната лихва за периода 29.03.2022г.-22.03.2023г.

Заявено срещу двамата ответника- „Д. енд Шарън“ЕООД и „Т.

Адвайзърс“ЕООД, е и искане по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищците на сделките, обективирани в нот.акт акт № ***г. на нотариус С. И. - сключени между „Д. енд Шарън“ЕООД като продавач и „Т.

Адвайзърс“ЕООД като купувач договор за продажбата на незастроен ПИ с КИ *** по КККР на с.Ц., общ.Б. и договор за продажба на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** и пристройка с КИ *** по КККР на с.Ц.,общ.Б., построени в имот с идентификатор *** по КККР на с.Ц..

Искането си за обявяване относителната недействителност на сделките ищците са обосновали с качеството си на кредитори с вземане за стойността на дружествения дял на общата им наследодателка, чието участие в дружеството е прекратено със смъртта и, придобито по силата на наследствено правоприемство. Конкретно излагат, че дружественият дял им се дължал от момента на прекратяване на членството на починалия съдружник, 4 техен наследодател, а размерът му следвало да се определи към 28.02.2022г.края на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника-наследодател на ищците. Към този момент и към 29.03.2022г., когато било взето решението за изплащане на дружествен дял, дружеството било собственик на незастроен ПИ с КИ *** по КККР на с.Ц., общ.Б. и на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** и пристройка с КИ *** по КККР на с.Ц.,общ.Б., построени в имот с идентификатор *** по КККР на с.Ц./подробно описани в исковата молба/. Въпреки, че не изплатило ликвидационния дял, дружеството намалило активите си като на 15.12.2022г. продало имотите на „Т. Адвайзърс“ЕООД при знание за увреждането, което причиняват на ищците, тъй като собствениците на капитала на двете дружества били пастрок/Д. Е. Х./ и доведен син/М. Д. Т./, които макар и да нямат кръвна връзка са били част от едно домакинство. М. Д.

Т. и покойната Е. Е. Т. били брат и сестра, деца на Ш. Л. Т., партньор и съдружник на Д. Е. Х. до 2011г. И след продажбата Д. Е. Х. продължавал да живее в имота и да го полза както преди, а М. Д. Т. живеел във В. и не ползвал имота, реално владението не било предадено на купувача, цената по сделките реално не била заплатена, дружеството продавач не е осчетоводило продажбата, както и дружеството купувач не е осчетоводило придобиването на актива.