Решение № 538 от 08.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5686/2022
- Вид
- Решение № 538
- Подписан
- 08.02.2023
- В сила
- 28.02.2023
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 538 гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330105686 по описа за 2022 година
Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 268, 85 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски № **** за обект с ИТН ***, находящ се гр.**, **, бл.**; сумата 38, 63 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 03.01.2020 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2022 г. до окончателното й изплащане , които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1409/28.02.2022 г., издадена по частно гр. дело № 2554/2022 г. по описа на ПРС - ІХ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител на ответника.
Ответникът В. Д. П. от гр. **, чрез особения си представител адв. Р. П., оспорва иска и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако приеме искът за допустим - да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в 1 писмена защита съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1409/28.02.2022 г., издадена по частно гр. дело № 2554/2022 г. по описа на ПРС - ІХ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 268, 85 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски №** за обект с ИТН **, находящ се гр. **, **, бл.**; сумата 38, 63 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 03.01.2020 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2022 г. до окончателното й изплащане , както и държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 04.01.2023 г. на вещото лице по СТЕ В. Ш., ответникът е собственик на жилището, до което е била доставяна топлинната енергия, чиято стойност е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение, като в имота на ответника няма монтирани отоплителни тела и не преминава отоплително тяло тип „щранг-лира“, но е консумирана топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, като начислените количества за ТЕ са правилно отчетени и съответстват на специалната методика от нормативните актове, като освен това средствата за измерване в имота са технически изправни - с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липсата на конкретизация какъв точно вид топлинна енергия е била ползвана от ищеца и поради неизправност на средствата за измерване.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 09.01.2023 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д. (съобразно направените уточнения от вещото лице в съдебното заседание по делото на 18.01.2023 г.), общо за периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 268, 85 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 38, 63 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява 2 доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 800 лева – платени ДТ, депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за СТЕ и ССЕ, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско дело и 100 лева за настоящето дело) – като с оглед уважаването на иска съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи, че в исковото производство съдът не следвало да се произнася по разноските в заповедното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 50 лева депозит за СТЕ.
На особения представител на ответника адв. Р. П. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева – като така определеният размер е минималният законоустановен, поради което и не следва да бъде намалян от съда и направеното от ищеца възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. П., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр.**, **, бл.**, представлявана от особения представител адвокат Р. Р. П., със служебен адрес: гр.**, бул. **, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 268, 85 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски № ** за обект с ИТН **, находящ се гр. **, **, бл.**; сумата 38, 63 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 03.01.2020 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2022 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1409/28.02.2022 г., издадена по частно гр. дело № 2554/2022 г. по описа на ПРС - ІХ гр. състав.
ОСЪЖДА В. Д. П., с посочените ЕГН, последен известен адрес, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото 3
– ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № 2554/2022 г. по описа на ПРС – ІХ гр. състав, В РАЗМЕР НА 800 лева И 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – депозит за СТЕ В РАЗМЕР НА 50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения представител на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІХ гр. състав частно гр. дело № 2554/2022 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Р. Р. П., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4