Решение № 1392 от 26.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110202359 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на П. Н. С., срещу електронен фиш серия Г № 0040054, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 483,ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.

638,ал.4, вр. чл. 638,ал.1 вр чл. 461 т.1 от КЗ.

В жалбата се формулира се искане за цялостна отмяна на електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че от 2011г. въззивницата С. е преотстъпила автомобила на друго лице, след което същият се управлявал от неустановено лице. През 2022г. установила, че регистрационните номера от нейният автомобил са поставени на друг автомобил, управляван от неизвестно лице, за което сезирала РП-Варна и ОД МВР-Варна, като моли за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ. Претендира разноски, които да му бъдат присъдени по реда и на основание чл. 38 ЗА.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. В писмено становище по жалбата, моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Пледира за присъждане и на разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2022г. около 09.10 часа, автомобил „Опел” с поставен рег. № В3617СМ, бил управляван от гр. Варна, по гл.път I-9 в посока „Зл.пясъци“ до спирка „Ал.Стамболийски“, без наличие на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Управлението на автомобила в съответния пътен участък било констатирано с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол– TFR1 –M 513, монтирана на процесното място.

При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС с този регистрационен номер е собственост на П. Н. С..

Към 2011г. възз.С. притежавала л.а. „Опел Астра“ с рег. № В 3617 СМ.

През 2011г. без оформяне на надлежни документи, същата преотстъпила автомобила на друго лице, след смъртта на което същият се управлявал от неустановено лице.

Тъй като продължавала да плаща дължимите данъци за автомобила сезирала органите на МВР и прокуратурата.

С постановление от 24.10.2016г. прокурор при РП-Варна постановил отказ от образуване на наказателно производство по жалбите на С. във връзка с установяване на автомобила, като приел, че в случая не става въпрос за престъппно деяние, а за неуредени граждански отношения.

Съответно л.а. „Опел Астра“ с рег. № В3617СМ продължил документално да се води собственост на възз. С., въпреки че същата не разполагала с фактическата власт върху него от години.

След установяване на собственика на автомобила, съобразно справката в ПП ОДМВР Варна, който документално все още бил възз. С., срещу нея бил издаден електронен фиш серия Г № 0040054, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 483,ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1 вр чл.

461 т.1 от КЗ.

Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков 2 материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане от одобрен тип да извършва контрол на правилата за движение по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.

Доколкото отразеното в ЕФ място на извършване на нарушението е в гр. Варна, същият е издаден компетентната териториална структура на МВР – ОД МВР Варна.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на оспорения

Въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 КЗ: глоба от 250 лв. за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Според разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, когато с автоматизирано 3 техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.

Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и ал.6 КЗ като чл.189, ал.5 ЗДвП не се прилага. Горните разпоредби сочат, че принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН , възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП .

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Процесният електронен фиш съдържа реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. всички предвидени

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, 4 регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.

В конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна. Посочено е, че е било установено управление на МПС, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Поради това съдът намира, че процесния ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, респективно отговаря на изискванията н а чл.189, ал.4 ЗДвП, към който препраща чл.647, ал.3 КЗ. По този начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е извършено от него.

Установено е по делото от, че АТСС, с което е заснет, е одобрен тип средство за измерване от така наречения тип пътна радарна система тип TFR1 –M 513 за контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане и автоматично разпознаване на регистрационни номера.

Правилното тълкуване на нормата на чл.647, ал.3 КЗ и на волята на законодателя е, да се ангажира административно-наказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, същата общодостъпна за всички. Ето защо в случая не е приложим общия ред за съставяне на АУАН и 5

НП.

Съобразно чл.638, ал.4 КЗ, административно-наказателно отговорно лице за съответното нарушение е собственикът на превозното средство. Безспорен факт по административнонаказателната преписка е, че автомобилът, с който е извършено нарушението е във фактическа власт на трето лице, различно от въззивницата С..

В тази насока по делото са приложени: Постановление от 24.10.2016г. на РП-Варна за отказ от образуване на наказателно производство по жалбите на С. във връзка с установяване на автомобила, жалба от възз.С. до 03 РУП-Варна, че регистрационните табели на л.а. „Опел Астра“ са поставени върху друг неустановен автомобил марка „Опел“ и др. Действително, въззивницата е следвало да дерегистрира по надлежният ред автомобила „Опел Астра“ с рег. № В3617СМ предвид настъпилата промяна в собствеността, а не само да сезира с жалби МВР и ВРП за неправомерното му ползване и в частност на регистрационните табели, но независимо, че не е сторила горното, въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява, че спрямо нея не може да бъде реализирана административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

При констатацията, че въззивницата не притежава фактическата власт върху процесното превозно средство към датата на нарушението, съдът намира, че в противоречие с логиката на закона би било същата да се явява административно-наказателно отговорно лице за процесното нарушение, което от своя страна налага извод за материално-правна неправилност и незаконосъобразност на оспорения ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице основание за присъждане на обезщетение за разноски, има съответно искане за това и са представени доказателства за сторени разноски на осн. чл. 38, т. 3 от Закона за адвокатурата, поради което и следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител в размер на 400 лв. –определен като минимален такъв в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения