Решение № 916 от 11.07.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 916

Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, след открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Виолета Шипоклиева

Членове: Фаня Рабчева

Светослав Узунов и при участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 1040 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Д-р К.

С. –А. - Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“, с ЕИК *********, представляван от К. Н. С. – А., адрес: гр. Пловдив,ул.

„***, действаща чрез процесуалните си представители адв. М.А. – АК София, адв. В.К.

***, съдебен адрес:***.

Въззивната жалба е против Решение № 885/06.03.2019г. на РС-Пловдив, ХVІІ гр. състав, постановено по гр.дело № 5461/2018г. В ЧАСТТА, с която съдът уважава иска с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД и осъжда ответника да заплати сума в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва за забава върху главницата. Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част, както и на негово място да бъде постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят съдебно деловодни разноски.

Заявява се, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост на фактическите изводи на съда.

Сочи се, че ищецът в исковата и уточняващата си молби не твърдял, че при извършената манипулация от лекуващия стаматолог е изпитал болка, която да е свързана с изпускането. По този въпрос при постановяване на решението първоинстанционният съд не е отразил най-прякото доказателство – при проведения разпит вещото лице давало своята експертна оценка, че при така установената фактическа обстановка няма нарушение на медицинския стандарт, т.е. вещото лице потвърждавало, че не е налице твърдяната от ищеца в първоинстанционното производство противоправност, поради което правилният правен извод следвало да бъде, че не е изпълнен сложният фактически състав на непозволеното увреждане. В тази насока се твърди, че преценката на съда, че изпускането на нервекстрактора се дължи на неправилно държане от страна на лекуващия стоматолог, е напълно необоснована и хипотетична, тъй като по делото не било установено каквото и да е конкретно обстоятелство, което да може да се идентифицира с неправилно боравене или държане на инструмента от лекаря или с проявена от последния стоматологична небрежност.

В тази насока се твърди, че при формиране на мотивите си районният съд извършил непълен и неточен анализ на събраните доказателства и незаконосъобразно допуснал разместване на доказателствената тежест за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Наред с това, решението съдържало невярно и неправилно интерпретиране на обстоятелства, които не са навеждани в процеса и за които нямало доказателства, изобщо, да са настъпвали.

През цялото съдебно следствие ответникът възразявал, че изпускането на дребния ръчен инструмент не е в резултат на неправилно професионално поведение, а е предизвикано от внезапното поведение на пациента – рязко и неочаквано отдръпване на главата, за което обективно причина не е съществувала.

В тази насока, се сочи, че нито ищецът, нито ответникът са твърдели в първоинстанционното производство, че извъртането на главата на пациента е настъпило поради наличието на болезненост при работата с нервекстрактора. Точно обратното било вярното – именно, защото не е имало болка, която в действителност и нямало как да бъде изпитана при извадени нерви, отдръпването на главата е и съвсем неочаквано, поради което и стоматологът не можел да го предотврати. Изпуснал е инструмента вследствие на внезапното поведение на ищеца, а поради последвалото веднага рефлекторно поглъщане е нямало как да го извади. Затова твърди, че настъпилото събитие е в рамките на професионалния риск и не е могло да бъде предотвратено от лекуващия лекар. В тази насока било и становището на вещото лице по време на проведения разпит при приемане на депозираната експертиза – експертът посочвал, че стоматологът в този случай трябва да предвиди възможното движение на главата на пациента, но при това поведение стоматологът нямало как да предотврати изпускането и респективно поглъщането на нервекстрактора.

В решението е отделено значително място на въпроса в конкретния случай изпитал ли е болка пациентът, която да е причината за рязкото и неочаквано движение на главата му, довело до изпускането на дребния инструмент. Никоя от страните не била навеждала такова обстоятелство.

Сочи се, че фактическото положение, което би трябвало да бъде установено от съда чрез представените от ищеца по делото доказателства, е, че той е отдръпнал главата си не поради болка, а „за да повърне“. Счита се, че доколкото предмет на спора и на установяване е на какво се дължи изпускането на нервекстрактора от стоматолога, би могло да се приеме за допустимо „служебното“ изследване на този въпрос в обжалвания акт. От принципно правилното му разрешаване, /съдът е изключил като причина за подобно поведение на пациента наличието на болка/, и ако се следвало по-нататъшната логика в разсъжденията, закономерният краен извод би трябвало да е съвсем друг.

Сочи се, че е вярно, че стоматологът е длъжен да предвиди евентуална болезненост и да я ограничи с оглед недопускане рефлекторни движения, които да попречат на правилното осъществяване на манипулацията. Но е вярно и, че когато мястото, където ще се работи с нервекстратора не е болезнено и лекарят се е убедил в това, то рефлекторното движение на пациента ще се яви напълно неочаквано и неоправдано. В настоящия казус, се случило, именно, така и съдът го е констатирал – внезапното движение на главата на ищеца не е причинено от почувствана болка, която да е била неправомерно допусната и останала непредвидена от стоматолога.

По делото е установено, както и решаващият състав е приел, че рязкото отдръпване, освен, че не се дължи на неизпълнено обезболяване от страна на лекаря, не произтича и от каквото и да е друго неспазване от него на разписани стъпки от терапевтичния протокол при лечението.

При поставената правилна диагноза стоматологът предприел необходимото и адекватно лечение, включващо задължително използването на нервекстрактор. Д-р А. е процедирал като държейки и боравейки с инструмента в момента, когато в резултат от изненадващото отдръпване на главата, ръката му е била отблъсната и нервекстракторът е изпаднал от пръстите му; те са били сухи, мястото е било сухо и инструментът не е бил без контрол.

Данни, твърдения и доказателства за нещо различно нямало, както и няма такива за различно от описаното служене с нервекстрактора. Следователно, изпускането му е предизвикано, единствено, от рязкото движение на пациента и не е могло да бъде предвидено и предотвратено. Не се касаело до непрофесионално, немарливо или аморално поведение на денталния лекар. Той не е нарушил професионалните си задължения в нито един етап, не е проявил небрежност в работата си и изпадането на инструмента в конкретния казус не е вследствие на лекарска грешка при държането му.

Вместо до това заключение, закономерно обусловено от изяснената и възприета фактическа обстановка, районният съд в отклонение от нея и от собствените си съображения формулирал коренно противоположния извод, че „изпускането било резултат от грешка поради неправилното държане на нервекстрактора“. Съдът игнорирал логиката, следвана от вещото лице, дългогодишен стоматолог и преподавател по ендодонтско лечение в Стоматологичния факултет на МУ-гр. Пловдив, че: не е налице нарушение на медицинския стандарт, съответно,не е налице противоправното деяние, твърдяно от ищеца в първоинстанционното производство; изпускането може да се дължи на внезапното движение на главата на пациента – каквото, безспорно, е установено по делото; стоматологът трябва да предвиди възможното движение на пациента, но в този случай не можел да предотврати изпускането и поглъщането на нервекстрактора.

Изводът на съда е необоснован, тъй като не се опира на съвкупно и задълбочено обсъждане на доказателствата. От приетата СМЕ са извлечени отделни и непълни констатации, които са тълкувани извън контекста на самото заключение и противно на изложеното от вещото лице мнение за неналичие на лекарска грешка при конкретната манипулация. Д-р В. не определяла изпускането на нервекстрактора да се дължи, само, и винаги на неправилно професионално поведение, изразяващо се в неправилното му държане или в необезболяване на пациента, каквото е единственото разгледано от съда. Вещото лице посочвало още, че и единствено поведението на пациента може да доведе до изпускането на инструмента, без да е обвързано и продиктувано от професионалните знания и умения на стоматолога и неизпълнение на задълженията му, респ. от неправилно държане или необезболеност. Затова, в тази хипотеза инцидентът се възприемал като усложнение на лечението, което настъпва при невъзможност за противодействие и предотвратяване. Лекарят, евентуално, би могъл да предвиди подобно усложнение, но не би могъл да се противопостави ефективно на настъпването му, извън всички действия, които е предприел и извършил. Посоченото от експерта се идентифицира с установеното по настоящия случай, но не е намерило отражение в мотивите, не довело съда до правилни и обосновани правни изводи.

Обстоятелството, че проведеното лечение е усложнено, не означавало,че това лечение не е било професионално и/или е в отклонение на добрата стоматологична практика. Поглъщането на нервекстрактора, само по себе си, не е достатъчно за всеки един случай на усложнено лечение да се приеме, че е налице основание за претендиране на деликтна отговорност.

Такава отговорност щяла да възникне, само, когато принципът в хуманната медицина „да не се вреди“, намерил проявление и в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, е нарушен поради противоправни действия или бездействие на лекар и наличие на причинна връзка на действието или бездействието и настъпването на вредата.

Тъй като, подобно нарушение в настоящия казус не се установявало, районният съд неправилно и в противоречие със закона е постановил основателност на иска в уважената част.

При условията на евентуалност, ако въззивният съд счете, че първоинстанционното решение е правилно, се моли, да се има предвид – да се намали присъденото обезщетение и да се присъди справедливо такова, по правилата на чл. 52 от ЗЗД. Претендират се съдебно деловодни разноски. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от страна на ищеца И.М.А..

Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от адв. Д.Й., пълномощник на И.М.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 2, против Решение № 885/06.03.2019г. постановено по гр.дело № 5461/2018г. по описа на ПдРС,ХVІІ гр.с., В ЧАСТТА, с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1000 лева до пълния претендиран размер от 5100 лева.

Счита се, че решението в отхвърлителната му част е неправилно по следните съображения: Размерът на определеното обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на претърпяното непозволено увреждане не отговаря на събраните по делото доказателства и е в противоречие на обществените норми за справедливост. Счита се, че претендираното обезщетение в размер на 5100 лв е справедливо и ще обезщети пълен размер претърпените от пострадалия И.А. неимуществени вреди.

Заявява се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива факти са характерът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, морални страдания, продължителост на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и др. В настоящия случай, в резултат на увреждането ищецът е търпял на първо място физически болки и страдания, свързани с поглъщането на медицинския инструмент. Това са болки и страдания, търпени непосредствено след инцидента и в периода на лечение, такива, свързани с неудобствата от търпените болки при свиване на корема, както и страдания, свързани със страха от допълнителни фатални усложнения. Следва да се съобрази и факта, че поради болничния си престой и страха от неизвестното съпругата и непълнолетното му дете са били лишени от неговото присъствие и грижа.