Решение № 260015 от 27.05.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260015/27.05.2022г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Юлия Калчева като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гр. дело № 250/2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Л.Л.Д. против решение № 8/03.01.2020г. на ОС

– Варна, постановено по гр.д. № 2689/2017г.

С жалба вх. № 4210/06.02.2020г., подадена лично от страната се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивницата искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД против Б.Б.Б. и Д.П.Б. за разваляне на сключен по нот.акт № 127/2016г. на нотариус с рег. № 382 договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кк „Чайка“, м.“Оброклук“ и съставляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 493 кв.м., поради неплащане на продажната цена от купувачите; 2/ иск с правно основание чл.31 ЗЗД, предявен против Б.Б. за унищожаване на извършено от въззивницата упълномощаване, съгласно пълномощно с рег. № 5976 за заверка на подписа и с рег. № 5977 за заверка на съдържание от 22.07.2016г., поради това, че към датата на упълномощаването упълномощителката не е можела да разбира и ръководи действията си и 3/ иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен против Б.Б.Б. и Д.П.Б. за прогласяване за недействителен по отношение на въззивницата договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот.акт № 1/2016г. на нотариус с рег. № 316.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в така обжалваната му част, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения при очертаване предмета на спора и недопускане на поискани от страната доказателства, довело до разрешаване на правния спор при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на обжалвания акт и уважаване на предявените искове.

С депозирана в срока за обжалване от процесуалния представител на въззивницата жалба с вх. №

4519/10.02.2020г., предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени описаните по-горе искове с правно основание чл.31 ЗЗД и чл.42 ЗЗД, както и в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на въззивницата, предявени против Д.П.Б. за солидарното й осъждане с ответника Б.Б. за заплащане на сумата от

3 000 лева, претендирана като дължима по договор за заем от 27.04.2016г., на основание чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2017г., както и за сумата от 290 лева, претендирана законна лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2017г. – 14.12.2017г.

Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил обективно и в цялост събраните по делото доказателства, с доклада си по чл.146 ГПК не е разпределил доказателствената тежест и не е дал указания за ангажиране на доказателства за релевантни за спора обстоятелства, относими към фактическия състав на предявените искове /в частност иска по чл.42 ЗЗД/, не се е съобразил с твърденията, изложени в исковата молба, неправилно е кредитирал само показанията на ангажираните от ответниците гласни доказателства и оспореното заключение на СМЕ. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до съда искане е за отмяна на обжалваното решение в тези му части и уважаване на исковете.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който и двете въззивни жалби се оспорват като неоснователни.

Наред с въззивните жалби е постъпила и частна жалба от въззиваемите Б.Б. и Д.Б., които обжалват постановеното от окръжния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 1223/24.04.2020г., с което е оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските чрез присъждане на такива в пълния претендиран от тях размер за адвокатско възнаграждение. По подробно изложени доводи за неправилност на това определение се иска неговата отмяна и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.

В частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявения от въззивницата иск по чл.240 ЗЗД срещу въззиваемия Б.Б. в предявения размер от 3 000 лева, ведно с обезщетение за забава, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от Л.Л.Д. искова молба против Б.Б.Б. и Д.П.Б., в която са изложени твърдения, че през м.март 2016г., с нот.акт № 127, том І, д. 48/2016г. е прехвърлила на ответниците – съпрузи свой недвижим имот, находящ се в гр.Варна, КК „Чайка“, съставляващ ПИ *** с площ от 493 кв.м. за сумата от 9 000 лева, която продажна цена, независимо от вписаното в нотариалния акт не й е била платена. Твърди също така, че в началото на м.април 2016г. поканила Б.Б. и семейството му да живеят в собствения й апартамент № 9 на ул.“Кавала“ № 3 в гр.Варна, с идеята, че по този начин те ще са в близост до нея и при нужда ще има на кого да разчита. Тъй като този апартамент бил необзаведен на 27.04.2016г. предоставила на Б. в заем сумата от 3 000 лева, с които да закупи мебели за жилището. Срокът за връщане на заетата сума бил 01.01.2017г., което задължение до настоящия момент не е изпълнено. Междувременно, в първата половина на м.юли 2016г. получила мозъчен инсулт, по повод на което била в болница до 21.07.2016г. Б.Б. й помогнал за прибирането вкъщи, а впоследствие наел и жена, която да се грижи за нея. Разходите за това и за необходимото й лечение той покривал от получаван наем от друг неин недвижим имот в същата сграда – апартамент № 11. Твърди се, че през есента на същата година отношенията й с ответниците се влошили, установила, че Б.Б. е взел от дома й документи, за които я уверил, че го е направил, за да ги съхранява на по-сигурно място, впоследствие разбрала и че въз основа на подписано от нея пълномощно от 22.07.2016г. в полза на Б., на 27.07.2016г. той е продал на себе си притежаваните от нея три апартамента, находящи се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Кавала“ № 3, ведно с 15.66 кв.м. ид.ч. от ПИ, в който е изградена сградата за сумата общо от 200 000 лева. Наведени са твърдения, че липсва плащане и на тази цена. Едновременно с това се твърди, че към датата на упълномощителната сделка поради претърпения инсулт и провежданото медикаментозно лечение въззивницата не е била в състояние да разбира свойството и значението на действията си и не е имала действителна воля да се разпорежда по този начин с имуществото си. С оглед на тези твърдения и съобразно направените по реда на чл.129 ГПК уточнения /молби от 01.02.2018г. и от 13.02.2018г./ е предявила следните искове: 1/ иск против двамата ответници за разваляне на сключения по нот.акт

№ 127/2016г. договор относно ПИ *** поради неплащане на уговорената продажна цена, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД; 2/ иск срещу Б.Б. за унищожаване на упълномощителната сделка от

22.07.2016г. поради това, че към датата на упълномощаването ищцата не е можела да разбира и ръководи действията си, на основание чл.31 ЗЗД; 3/ иск срещу двамата ответници за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба по нот. акт № 1/2016г. като сключен от лице без представителна власт, на основание чл.42 ЗЗД и 4/ иск за солидарното осъждане на ответниците да й заплатят сумата от 3 000 лева, дължима по договор за заем от 27.04.2016г., на основание чл.240 ЗЗД, ведно със сумата от 290 лева, обезщетение за забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 14.12.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК въззиваемите

Б.Б. и Д.Б. са оспорили така предявените искове с възражения за тяхната неоснователност. Твърдят, че плащането на цената по първата от оспорваните сделки е удостоверено в самия договор, както и че твърденията за обратното са житейски нелогични, предвид отправената към тях покана от ищцата да живеят в неин имот. Оспорват твърденията, че към 22.07.2016г. Л.Д. не е можела да разбира и ръководи действията си като сочат, че психическото й състояние е обследвано и установено от извършено на 21.07.2016г. от д-р Б психиатрично освидетелстване, нито получения инсулт, нито приеманите лекарства са повлияли на способността й да разбира смисъла и значението на действията си. Сочат, че в процесното пълномощно изрично е отразена волята й да се разпореди с конкретните имоти, в това число и в полза на въззиваемия, което отразява нейното желание отпреди да се разболее. Твърдят още, че самото нотариално производство по заверка на пълномощното също гарантира защита на правата й. Предвид валидността на упълномощителната сделка и изрично дадената власт за договаряне сам със себе си, твърдят, че сключеният договор за покупко-продажба на посочените в пълномощното недвижими имоти е действителен. Оспорват твърденията за неплащане на цената по тази сделка. По отношение искът по чл.240 ЗЗД не оспорват получаването на сумата от 3 000 лева от въззиваемия Б., но оспорват, че същата е била предназначена за закупуване на мебели за жилището, в което те са се нанесли да живеят. Твърдят, че същата е дадена от въззивницата и използвана от тях за обзавеждане на другия неин апартамент, а именно апартамент № 11, който по нейно желание се е отдавал под наем. Със средствата от наема покривали част от издръжката и лечението й, а след влошаване на отношенията им всички закупени от тях мебели са останали в собственост на въззивницата.

С отговора на исковата молба и при условията на евентуалност спрямо исковете по чл.31 ЗЗД и чл.42 ЗЗД, в случай, че същите бъдат уважени, са предявени насрещни искове за заплащане на направените от тях разходи по поръчка на въззивницата за заплащане на консумативи, издръжка, ремонт и обзавеждане на имотите й, а именно: сумата от 1 353.62 лева, претендирана като направени разходи, в изпълнение на възлагане от въззивницата за заплащане на консумативи /ток, вода, телефон и телевизия/ за апартамент № 10 и апартамент № 11; сумата от 623.65 лева, претендирана като направени разходи за закупуване на лекарства; сумата от 1 500 лева, претендирана като част от 6 135 лева, съставляващи направени разходи за рехабилитацията й; 886.64 лева, направени разходи за храна, облекло и други нейни нужди; сумата от 1 500 лева, претендирана като част от 3 994 лева, направени разходи за ремонт по апартамент № 9, апартамент № 10 и апартамент № 11 в периода м.август 2016г. – м.декември 2016г.; сумата от 1 500 лева, претендирана като част от сумата от 2 659.97 лева, съставляваща разходи за закупуване на мебели и бяла техника за апартамент № 10 и апартамент № 11 в периода м.юли 2016г. – м.януари 2017г. и сумата от 1 500 лева, представляваща част от заплатени от тях нотариални такси в размер на 12 400 лева по процесните два договора за покупко-продажба.

Въззивницата Л.Л.Д. е починала на 30.11.2020г., в хода на настоящото въззивно производство. С оглед на това и на основание чл.227

ГПК, с определение № 260029/18.01.2021г. като страна, в качеството на нейни правоприемници в процеса са конституирани наследниците й по закон - И.М.И., ЕГН **********, Д.М.И., ЕГН ********** и И.П.В., ЕГН **********. По искане на П.М.Ц., ЕГН **********, легитимираща се като наследник по завещение на починалата съгласно представеното саморъчно завещание от 10.11.2020г. и протокол за обявяването му на нотариус с рег. № 012, с определение № 260142/08.04.2021г. същата е конституирана като страна, наред с призованите към наследяване по закон.

Последните са оспорили претендираното от П.Ц. качество на наследник, оспорвайки завещанието с възражения, че същото не е написано и подписано от наследодателката им. По повод на това оспорване и с цел разрешаване на преюдициалния за спора въпрос относно правоприемството на починалата страна по делото са приети заключения на единична и тричленна СГЕ. Заключенията на експертите и по двете експертизи, непротиворечиво и компетентно сочат, че текстът на оспореното завещание и подписът в него са на Л.Л.Д.. Изводите си вещите лица са направили въз основа на безспорен сравнителен материал и обоснован анализ на частните и общи признаци на почерка, темпа и движението на изписване, при отчитане възможната вариантност с оглед времевата разлика между процесното завещание и сравнителния материал, здравословно състояние на автора и обстоятелства при създаване на изследваните образци.