Решение № 540 от 01.06.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Варна , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20203110109705 по описа за 2020 година

В исковата си молба и уточняващата такава вх. № 124/11.01.2021г., ищецът „Кредитреформ България” ЕООД твърди, че между „4финанс“ ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № 9929169001/20.01.2016г. по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който на Т. е представена сумата от 200 лева, която същият се е задължил да върне в срок от 30 дни, с падеж 19.02.2016г. На падежа дължимата сума не е заплатена, а на 10.12.2020г., поради което и отправя до съда искане за осъждане на ответника да му заплати лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2020г. до датата на плащането.

Претендира присъждане и на сторените по делото разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Т. Т. депозира отговор на исковата молба, в който излага, че е заплатил на дружеството претендираната от него сума, представяйки доказателства за това.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Обезщетението се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал пъричен дълг, който не е погасен от длъжника.

В настоящия случай между страните е безспорно наличието на сключен договор за кредит № 9929169001/20.01.2016г., по силата на който на Т. е предоставена в заем сума в размер на 200 лева, че вземането е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания № 1

BGF-2018-033/23.11.2018г., както и че сумата от 200 лева е преведена и получена от ищеца на 10.12.2020г.

Съгласно уговореното в договора, Т. се е задължил да върне предоставения му кредитен ресурс в размер на 200 лева на 19.02.2016г. Между страните не се спори, че предоставеният кредитен ресурс от 200 лева, че е върнат на кредитора на 10.12.2020г. След като заетата сума е върната след падежа на задължението, то и ответникът дължи лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2020г. до погасяване на дълга – 10.12.2020г. Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ лихвата за забава върху главницата от 200 лева възлиза в размер на 6.61 лева.

Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна такса от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. В.*****, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Шандор Петьофи“, № 10, п.к. 1606, сумата от 6.61 лева (шест лева и шестдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 200 лева, за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020г. до погасяване на задължението 10.12.2020г.

ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. В.*****, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Шандор Петьофи“, № 10, п.к. 1606, сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляваща направените в производството разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2