Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1118 от 29.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1547/2026
Вид
Решение № 1118
Подписан
29.09.2026
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20261000501547 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по въззивна жалба от С. Б.

Г., чрез адв.Г. В. от САК, насочена против Решение 2971/04.05.2026 г., постановено по гр.д.

№ 269/2026 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Н.

Й. Г., представляван от неговата майка и законен представител Ю. И. Ш., иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 146, т.I, рег. № 4197, дело № 137/2018 г. по описа на нотариус В. Я., с район на действие – СРС, вписан в СлВП с вх.рег. № 79647/27.11.2018 г., акт № 194, т.XIII, дело № 58047/2018 г.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон – чл.26, ал.1 ЗЗД, както и за необоснованост.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от въззивната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт изцяло и постанови уважаване на предявения иск.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение не се оспорват.

ДСП Лозенец, отдел Закрила на детето, чрез Директора си, е депозирала социален доклад, в който застъпва становище, че съдебното решение следва да бъде взето в интерес на 1 детето.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост така, както се атакува от ищеца в производството, прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е страна ищец в първоинстанционното производство, останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

След самостоятелен анализ на приобщените доказателства по първоинстанционното дело въззивната инстанция приема, че същото е неправилно, като постановено при преправилно приложение на относимия материален закон, както и необосновано, по следните съображения:

СГС е бил сезиран с предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД от С. Б. Г. против Н. Й. Г., чрез неговата майка и законен представител Ю. И.

Ш..

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че с нот.акт. № 146, т.I, peг.

№ 4197, дело № 137 от 2018 г. на нотариус с peг. № *** от РНК, вписан в СлВп с вх. peг. № 79647 от 27.11.2018 г., акт № 194, том XIII, дело 58047 от 2018 г. ищецът дарил неговия малолетен син и ответник по делото Н. Й. Г. с недвижим имот, представляващ:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 135,12 м2, съгласно схема № 15-87389123.11.2018г. изд. от СГКК - гр. София, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор ***, като далителя си запазил безвъзмездно, пожизнено право на ползване на дарения имот.

Твърдяло се е, че към момента на дарението ищецът бил с други собствено и бащино име - Й. Е. /Г./, вкл. че при изповядване на сделката той представлявал надарения, в качеството си на негов баща и законен представител.

Сключена по описания начин при сделката за дарение имало противоречия между интереса на бащата и този на детето, по която причина е поискано да се прогласи нейната нищожност, поради противоречие със закона.

В отговора на исковата молба малолетният ответник, чрез неговата майка и законен представител и упълномощения от нея адвокат признават иска.

Страните не са спорили по релеватните за предмета на спора факти, установими и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: 1/ ищецът е баща на малолетни ответник /удостоверение за раждане на дете на Столична община – р-н Средец/; 2/ С Решение № № 179 от 25.11.2025 г., постановено по гр.д. № 781/2025 г. по описа на РС Брезник и утвърдено споразумение между въззивникът и майката на малолетния въззиваем по реда на чл.127 СК, с което родителите на Н. Г. са се споразумели да упражняват споделено и съвместно родителски права по отношение на същия, а въззивникът се 2 задължил да издържа и материално осигуряване детето, като извърши един от следните два ангажимента, в срок до 9 (девет) години от подписване на споразумение, а именно – да осъществи дарение в полза на детето, като му прехвърли пълното право на собственост по отношение на собствения му имот, предмет на процесния договор за дарение или – да изплати на майката и по нейна банкова сметка комулирана издръжка за периода от раждане на детето до навършване на 9 (девет) годишна възраст в общ размер на сумата от 900 000 лв. Определената издръжка по спогодбата, утвърдена от съда, на осн. чл. 127, ал. 1 от СК, е 10 000 лева; 3/ с нот.акт № 146, т.I, peг. № 4197, дело № 137 от 2018 г. по описа на нотариус с peг. № *** от РНК, вписан в СлВп с вх. peг. № 79647 от 27.11.2018 г., акт № 194, т.XIII, дело 58047/2018 г. въззивникът надарил въззиваемия със собствения си недвижим имот, подробно индивидуализиран, представляващ жилище е с площ от 135,72 м2, намиращо се на бул. „В.

Левски“ в гр.София, като дарителят си запазил правото на ползване по отношение на дарения имот; 4/ Установимо е от съдържанието на нот.акт, че при сключването на сделката непълнолетния Н. Г. е бил представляван от баща си – въззивникът Й. /С./ Г.; 5/ Въз основа на одобреното с необжалваемото съдебно решение споразумение майката на въззиваемия се снабдила с изп.лист за сумата от 900 000 лв.

Гореустановени факти предпоставят основателност на оплакванията във въззивната жалба за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.129, ал.2 СК.

За да породи желаното от страните действие е необходимо сделката /вкл. за дарение/ да отговаря на изискванията на закона като начин на сключване и съдържание. Твърдяната нищожност на една сделка предполага обременеността й от най- тежък порок по начин такъв, че същата да е правно недействителна.

В казуса се твърди, че такъв порок е представляването при сключване на договора за дарение малолетно дете Н. Г., което към момента на сключване на сделката е било недееспособно, от неговия законен представител баща, т.к. последния се явява и дарител по същия договор – т.е. налице е противоречие в интересите на двете страни по сделката.

Въззивната инстанция намира това твърдение за състоятелно.

С оглед правната природа на договора за дарение се налага интересите на страните по него – дарител и надарен, да са противоречиви, т.к. първият се явява длъжник по договора, а втория – кредитор.

След като по делото се установи, че процесният договор за дарение е сключен между родител, като дарител и малолетното му дете, като надарен, представлявано при сключване на договора от същия родител-дарител безсъмнено е, че въззивникът е участвал при сключването на сделката в различно качество и на двете страни - лично и като представител на малолетното си дете. Следователно и същият е договорял сам със себе си, определяйки условията и параметрите на сделката.

Съдебната практика приема и решаващият състав се присъединява изцяло към това разбиране, че в такава хипотеза по арг. от чл.129, ал.2 СК е необходимо участието на особен представител, с оглед защита интересите на детето, които могат да се окажат накърнени, дори при безвъзмезден договор, какъвто е договорът за дарение / Решение № 106/19.10.2016 г. по гр.д. № 1403/2016 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о./.

В случая не се спори, а и е установимо от съдържанието на процесния договор за дарение, че при сключването му такъв особен представител на малолетното дете по нотариалното производство не е бил назначен.

Последното е в категорично несъответствие с изискването на чл.129, ал.2 СК и чл.572 ГПК е чл.25 ЗННД, доколкото нотариусът е бил длъжен да съобрази факта относно договарянето сам със себе си от страна на дарителя и да опази правата и интересите на малолетния Н. Г., като му назначи особен представител за нотариалното производство, който 3 да охранява интересите на малолетния, с оглед опасността вкл. законният му представител да пожертва и увреди интересите на мололаатното дете в свои интерес.

Сключена в нарушение на посочените материално-правни норми процесната сделка се явява сключена в нарушение на закона, което е основание за прогласяването й за нищожна.

Решаващият състав е запознат, но не споделя практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 296/31.03.1992 г. по гр. д. № 98/91 г., I г. о., на която е основал крайния си извод първоинстанционния съд и според която законният представител може да договаря сам със себе си, когато това е в интерес на малолетното дете. Застъпеното в това решение разбиране е в отклонение на възприетото в ТР № 5/ 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, което има задължителен за настоящата инстанция характер.

За прецизност на изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи още, че не счита за релевантно при преценка действителността на процесната сделка обсъждането и на въпроса относно действителността на одобреното от РС Бразник споразумение между родителите и законни представители на малолетния Н. Г. в частта му относно издръжката, вкл. – размерът на последната.

Този въпрос няма отношение към предмета на настоящето производство, ограничаващ се до преценка действителността на процесната сделка за дарение.

Що се отнася до изложениете доводи относно симулативността на процеса намира, че в случая такова е изключено, вкл. при съобразяване процесуалното поведение на страните /това на въззивника, както и на законния му представител – неговата майка/.

Правната сигурност, както и интересите на малолетния Н. Г. изискват материалните му права /в т.ч. на собственост/ да са възникнали и респ. – да са охранени, съобразно императивните изисквания на материалния и процесуалния закон.

В случая обстоятелството, че е придобил право на собственост по отношение на надвижим имот при нарушение на материалния закон, което е най-тежката форма на недействиетелност, а именно - нищожност, предпоставя несигурност в правната му сфера, доколкото всяко трето заинтересовано лице, а не само дарителят - негов баща, би могло да се позове на тази нищожност и да иска прогласяването й от съда темпорално неограничено.

В този смисъл интересите на детето налагат гражданският процес да предизвика правните последици на определеност и безспорност в правната му сфера, вкл. и чрез прогласяване на договора за дарение за недействителен /нищожен/.

Горният извод се налага и с оглед наличните данни относно вече приключили съдебни производства, в които процесната сделка за дарение е обявена за относително недействителна по отношение кредитор с парично вземане на дарителя-въззивник и същият е започнал принудително изпълнения спрямо дарения имот /приложенията към становището на процесуалния представител на въззиваемия не са приобщени като доказателства по делото поради липса на искане в тази насока, а и поради евентуалното му преклюдиране/.