Определение № 4233 от 16.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4233 гр. Варна, 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501947 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе в предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ”Янки“ ЕООД, с ЕИК 103873992, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Любен Каравелов“ №58, ет.5, ап.13, против Заповед №3636 от 24.06.2025г. по ч.гр.д.№7990/20245г. на РС Варна, в частта, с която в полза на заявителя са присъдени деловодни разноски.

В частната жалба, се поддържа, че след уведомяването за издадената заповед, жалбоподателят-длъжник доброволно е заплатил дълга. Моли се редуциране на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощник, е подал отговор, с който се поддържа становище за правилност на атакуваният съдебен акт. Оспорва се искането за редуциране на присъденият адвокатският хонорар, като се поддържа, че същия съответства на нормативно заложената рамка и не следва неговият размер да бъде намаляван под минимума по наредбата приета от ВАдвС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е частично основателна, като съображенията за това, са следните:

След предприетата законодателна промяна, изразяваща се в създаването на чл.414а от ГПК, който урежда възможността за подаване на възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение, в производствата развиващи се по реда на чл.413, ал.1 от ГПК, на обсъждане подлежат единствено оплакванията за недължимост на разноски, поради липса на направено от заявителя искане присъждане на такива или защото не са ангажирани доказателства, че разноски действително са направени, както и възражения за прекомерност на адвокатския хонорар.

1

Служебно известен и удостоверен от приложеният по делото договор за правна помощ и съдействие, факт е, че заявителя “А1 България” ЕАД, с ЕИК 131468980, представляван от адвокатите Йотов и Р. е инициирал множество /20/ на брой съдебни производства с предмет аналогичен с този на настоящото дело.

В този смисъл е налице ниска правна и фактическа сложност на спора, съответно основание за редукция на адвокатският хонорар при условията на чл.78, ал.5 от ГПК и при съобразяване с решението по дело C-438/22 на СЕС. Не без значение е и факта, че материалният интерес е нисък /под 200лв./

По изложените съображения размера на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение, следва да се намали от 400лв. на 200лв.

В заключение съставът на въззивният съд намира, че обжалваната заповед за изпълнение, следва да бъде отменена в частта за разноските, в горепосоченият смисъл.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №3636 от 24.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№7990/2025г. на РС Варна, в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на заявителя “А1 България” ЕАД адвокатско възнаграждение за разликата над 200лв. до присъдените 400лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2