Определение № 45218 от 06.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45218 гр. София, 06.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110121764 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С. срещу „Макроадванс“ АД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е заплатил неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 66,06 лв. по сключен между ищеца и ответника договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от 14.02.2023 г. Излагат се съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от 14.02.2023 г., съгласно който кредитодателят „Макроадванс“ АД се задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 450 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 38,95%, при ГПР от 49,65%, срещу задължението на 1 кредитополучателя В. С. да върне 6 дни след предоставяне на кредита сума в общ размер от 452,92 лв. Твърди се, че в договора е уговорена неустойка с обезщетителен характер в размер на 33,93 лв. и 2,380% от усвоения размер на кредита за всеки ден, през който кредитополучателят не е осигурил поръчител съгласно реда и условията на договора. Въз основа на посочената договорна клауза на ищеца е начислена неустойка в размер на 66,06 лв. Излага подробни съображения, че договорената неустойка е нищожна поради противоречие на добрите нрави, поради заобикаляне на императивно посочения максималния размер на ГПР, поради противоречие с императивните разпореди на чл. 33, ал.

1 ЗПК, забраняващи начисляване и заплащане на други неустойки и обезщетения за забава, надвишаващи размера на законната лихва за забава върху неплатената сума по договора, поради излизане на неустойката от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а е договорена с цел единствено обогатяване на заемодателя за сметка на кредитополучателя, а също така и като неравноправна клауза в потребителски договор. Посочва, че включването в договора на клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение води до нищожност на целия договор поради това, че неустойката следва да се включи в ГПР, а реално не е включена при изчисляване на ГПР по договора, поради което неправилно посочения ГПР по договора е различен от реално приложимия. Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че клаузата на чл. 13 от договор за паричен заем № ******, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне в 30дневен срок на поне едно от посочените в договора обезпечения, е нищожна, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск от общо 66,06 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ****** от 14.02.2023 г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба – 15.4.2024 г. до окончателно заплащане на сумата.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове за основателни.

Посочва, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и моли за присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери, че ответникът следва да заплати разноски, моли съдът да намали адвокатското възнаграждение на ищцовата 2 страна, както и да не присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Оспорва исковата молба като нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка, по която да се заплати присъдената сума.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3, вр. с ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 146 ЗЗП за установяване спрямо ответника „Макроадванс“ АД, че клаузата на чл. 13 по договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от 14.02.2023 г. е нищожна поради противоречие на закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и в частност – неустойка, излизаща извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като неравноправна клауза в потребителски договор, съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск от общо 66,06 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ****** от 14.02.2023 г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба – 15.4.2024 г. до окончателно заплащане на сумата.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск за нищожност на договорна клауза:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор между страните, в който е уговорена посочената клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и посочените основания за нищожност – противоречие на императивна разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, заобикаляне на закона, противоречие на добрите нрави и в частност – излизане на неустойката извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а по посоченото основание за нищожност като неравноправна клауза в потребителски договор – да докаже, че посочения договор ищецът е потребител, а ответникът – търговец, както и неравноправния характер на договорната клауза.

Ответникът следва да докаже, че клаузата не е нищожна на посочените 3 основания, а по посоченото основание за нищожност като неравноправна клауза в потребителски договор – да докаже, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена.

По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 5 лв., без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, за което не сочи доказателства.

С оглед твърденията на ищеца и признанието на предявения иск и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а именно: наличие на договорно правоотношение между ищеца В. С. С. и „Макроадванс“ АД, по договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от 14.02.2023 г., в който е включена клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че в изпълнение на клаузата ищецът е заплатил на ответника сума от 5 лв., която е платена без основание, а посочената договорна клауза е нищожна на посочените от ищеца основания.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.

УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, да посочи изрично в срок до първото открито съдебно заседание по делото, дали съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание по делото, да посочи банкова сметка – задължителен реквизит на ИМ, съобр. чл.

127, ал. 4 ГПК. При неизпълнение – исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със 4 спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г., от 14,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5