Решение № 464 от 31.05.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Русе, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520200357 по описа за 2022 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П.С. против Наказателно постановление /НП/ № 38-0000107 от 13.01.2022 г., издадено от Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация“ /РД „АА“/ - Русе, с което на жалбоподателя основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.

В жалбата се ангажират съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и се моли последното да се отмени. В условията на алтернативност се прави искане обжалваното наказателно постановление да се измени като размерът на наложеното наказание се намали, тъй като същият се явява явно несправедлив.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като вместо него се явява адв. А.К., който поддържа изложеното в жалбата от фактическа и правна страна и го доразвива в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се измени като наложеното наказание се намали в рамките на предвидения от законодателя минимум, като се мотивира с доходите от трудова 1 дейност, които получава жалбоподателя, и здравословното му състояние.

Административнонаказващият орган, редовно представител и не взема становище по въпроса. призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 31.01.2022 г., а жалбата е подадена на 14.01.2022 г., видно от приложеното по делото п.к., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 13.12.2021 г. свидетелят И.И. и П.С. – служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, извършвали проверка на преминаващите МПС-та за нарушения на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на път гр. Русе – гр.

Кубрат, на отбивката пред бензиностанция „Ф+С Агро“ с. Ново село.

В тази връзка, около 11:10 часа, служителите на РД „Автомобилна администрация“ – Русе спрели за проверка МПС – товарен автомобил Ивеко АД 410 т 45, с рег. номер Е2734МР, от категория N3G, управляваното от жалбоподателя ПЛ. Г.

СТ., с което последният извършвал обществен превоз на товари с пътен лист серия А № 210566 ОТ 13.12.2021 г. от с. Тетово до Долапите, общ. Русе, на фракция тип 0/60. В хода на извършената проверка и след като се запознал с товарителница № 98411/13.12.2021 г. свидетелят И.И. установил, че управляваната от жалбоподателя С. композиция от МПС от категория N3G с четири оси, две от които управляеми, е с обща маса от 47120 кг. при разрешена норма съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г. Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, тоест налице е надвишаване на нормата с 15 120 кг.

Жалбоподателят С. не представил на свидетеля Цанев валидно разрешение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (разрешително или квитанция за платена пътна такса) за осъществяване на превоз на ППС с маса, надвишаваща предвидените норми, установени с Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят И.И. приел, че жалбоподателят С. е 2 осъществил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б.

„в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ за това, че на 13.12.2021 г., в обл. Русе, на път гр. Русе – гр. Кубрат, извършва обществен превоз с МПС – товарен автомобил с четири оси, с обща маса от 47120 кг., която маса надвишава нормите, установени с Наредба № 11/03.07.2001 г. Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ от 32 тона с 15120 кг. и му съставил АУАН № 297853 от 13.12.2021 г. Така съставения АУАН бил подписан без възражения от жалбоподателя С., като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО издадал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в в АУАН-а, като за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ на жалбоподателя П.С. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.

От представените епикризи се установява, че към 11.09.2020 г. жалбоподателят С. е страдал от исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония II степен, дислипидемия, захарен диабет II-ри тип и дуоденална язва.

От представения трудов договор се установява, че считано от 10.05.2021 г., жалбоподателят С. получава трудово възнаграждение в размер на 650 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 297853 от 13.12.2021 г., НП № № 38-0000107 от 13.01.2022 г., кантарна бележка № 98411/13.12.2021 г., справка за нарушения, епикризи и трудов договор, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И. – актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

Съдът не констатира противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат излагани подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно горепосочените доказателствени източници да бъдат подробно анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр. второ от НПК.

От правна страна:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника. Посочени са мястото и датата на извършване на нарушените законови норми.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

На следващо място съдът приема, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че жалбоподателят П.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, 4 установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 6, ал.

1, т. 3, б „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с четири оси, две от които управляеми, е 32 т.

По делото по безспорен начин се установи, че на посочената в наказателното постановление дата – 13.12.2021 г., около 11:10 часа, и място – в обл. Русе, на път гр.

Русе – гр. Кубрат, на отбивката пред бензиностанция „Ф+С Агро“ с. Ново село, жалбоподателят С. е упралвявал МПС – товарен автомобил, с четири оси, две от които управляеми. Видно от кантарна бележка № 98411/13.12.2021 г. масата на горепосоченото композиция към 10:51 часа е била 47120 кг, тоест налице е надвишаване на въведената от законодателя норма с 15120 кг.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение, а именно, че същият управлява ППС с четири оси, две от които управляеми, с товар, надвишаваш предвидената норма, както и че не разполага с валидно разрешение за това.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Напротив конкретното деяние с оглед размерите на превишението на масата на превозното средство, изключва възможността да се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Съдът счита, че правилно е издирена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП, предвиждаща нказание „Глоба“ в размер от 500 до 3000 лева. Доколкото, обаче, в оспореното наказателно постановление административнонаказващия орган не е изложил мотиви, обусловили решението му да наложи наказание в рамките на предвидения максимум, то съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в неговата санкционна част, като размерът на административното наказание „Глоба“ бъде намален от 3000 лева до минималния предвиден размер, а именно 500 лева. Липсата на мотиви относно определянето на размера на административното наказание препятства съдебния контрол във връзка със спазване на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019 г., постановено 5 по КАНД № 8/2019 г., Решение от 07.03.2016 г. постановено по КАНД № 7/2016 г. и Решение от 14.04.2015 г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015 г.