Решение № 22846 от 12.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22846 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110134945 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 313728/06.11.2023 г., подадена от М. Д. Д., ЕГН:

**********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето А. П. К., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу П. К. К., ЕГН **********, фактически съжител на молителката и баща на детето, за извършени от него актове на домашно насилие на 10.04.2025 година, 22.04.2025 година, 08.05.2025 година, 17.05.2025 година изразяващи се във вербална агресия към първата молителка в присъствието на детето.

В молбата се твърдят, че ответникът е извършил следните актове на домашно насилие:

На 10.04.2025 година. в домът на странитето, находящо се в гр. ***********около 23:00 часа, ответникът започнал да крещи и да обвинява молителката, че е виновна за всичките му проблеми, че не се справяла със задълженията си, че не почиствала, казал й, че е лош човек и лошотията я изяжда от вътре , че я издържа и молителката трябва да търпи. Казал да си тръгва веднага, но само със собствения си багаж и да не си помисля за детето. Заплашил я, че ще вземе детето и че ще я остави на улицата“ На 22.04.2025 година в 07:30 часа, докато оправяла раницата на детето молителкта намерила сгънати салфетки домакинска хартия, в които открила медикаменти. Когато попитала ответника, той заявил, че там му било по удобно да ги държи.

Н а 08.05.2025 година около 08:00 часа , при между молителката и ответника, последния започнал да крещи с думите: „Ти си луда. Не си добре.“, както и да я заплашва: „Няма да си видиш детето“

На 17.05.2025 година, привечер - ответникът започнал да обижда молителката с думите: „Не си добре. Махай се.“, в присъствието на детето. Крещял е да се маха и да забрави за детето, както и я заплашвал с дело.

1

По делото ответника е депозирал отговор от 01.07.2025г. в които оспорва твърденията за осъществено насилие спрямо молителката както и спрямо детето. Твърди, че никога не е обиждал и заплашвал молителката пред детето си. Твърди, че част от изложените обстоятелства в молбата са преекспонирани, а друга част не отговарят на обективната действителност. Подорбно излага обстоятелства във връзка с отоншенията между страните по време на фактическото им съжителство, като оспорва да е разделял домакинската работа на женска и мъжка. Сочи, че молителката не е почиствала с моп и не е бърсала прах с което ответника се е примирил. Оспорва твърденията за безпочвена ревност, като сочи, че е имало перод в които е имал подозрения към молителката, тъй като тя го отбягвала, пишела до късно с шефа си и ходел на командировки с незо за по 2-3 дни. Признава, че след загубата на близките си, баща и зет, е бил тревожен и е имал труден период, но го е преодолял, като е посешавал психолог и му е била назначена терапия. Оспорва твърденията в молбата, че на 10.04.2025г. е изпаднал в криза, като твърди, че именно молителката е казала на ответника да се маха от семейното жилище, за да „не се мъчим повече“. Сочи, че в отговор и е заявил, че ако смята, че всичко е приключила и намя чувства към него, да си признае и е свободна да си тръгне, но че той държи да се грижи за сина си и да го отглежда и възспитава във семейното им жилище. По отношение на откритите на 22.04.2025г. хапчета в раницата на детето, сочи, че същите са хранителна добавка, като признава, че неправилно е поставил хапчетата в раницата на детето. Сочи, че не го е възприел за опасност, тъй като възпитава детето да не взима хапчета освен ако те не са му дадени от родител. Ответника с категоричност отрича на 08.05.25г. да е изпадал в ярост, както и да е изричал посчените в молбата изрази, освен думите „Не си добре“ като долва, че е казал „ Защо си говорим по този начин“. Твърди, че не е наричал молителката „луда“ , че ще я остави на улицата, че ще вземе детето и т.н. Депозираноа е и молба – Становище от 19.09.2025г., с която също се оспорват изложените обстоятелства в молбата, като се твърди, че част от твърденията излажени в молбата са извън преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, други не представляват акт на домашно носилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а трети не отговарят на обективната действителност.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита от домашно насилие е подадена от лице, което твърди де е постардало от акт на домашно насилие, както и че е живяло с ответника в условията на фактически съпружеско съжителство. Страните също така се намира в родство по права линия с малолетно пострадало лице, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН. Това становище на съда съответства с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 25.11.2020 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 2/2019 г., в което е прието, че страни в производствата по реда на ЗЗДН са молителят или лицето, за което се твърди, че извършил домашно насилие, а при подадена молба от лицето по чл. 8, т. 2 и 4 ЗЗДН, съдът служебно конституира и пострадалото лице. Между страните не е спорно, че ответникът и молителката са живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете, а от друга – ответникът и пострадалото малолетно дете са роднини по права линия /баща и син/, поради което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН /по отношение на молителката/, респ /по отношение на детето/. Това обстоятелство като безспорно е отделено, като такова и с протоколно определение от 01.10.2025 г. на настоящия съдебен състав.

Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.

10, ал. 1 ЗЗДН /съгласно изм. от 06.08.2023г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

2

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото на 01.10.2025 г. е постъпил социален доклад от ДСП Слатина, в които е посочено, че са предени срещи с девете стани в настоящото производство, молителката М.

Д. и ответника П. К., като всеки от тях е споделил кога страните са се запознали и как са се развили отношенията им пре годините на съвместното им съжителстов, по време на което се е родило и общото им дете А. К.. Молителката е споделила, че ответника е започнал да упражнявал психическо тормоз над нея и затова е ришила да заведе дело. Въз основа на издадената от съда заповед ответника е бил задължен да напусне семейното жилище на 19.09.25г. ,като въпреки това молителката е заявила, че срещи между бащата и детето се осъществяват. Молителката е заявила, че желае бащата и датето да имат връзка и тя да бъде засилиена. От своя страна пък ответника е споделил пред социалния работник, че отношенията между страните са се влошили, но категорично е заявил, че не е оказвал насилие спрямо молителката. Посочил е, че след раздялата с молителката е имал срещи с детето, но изключително редки. В доклада е посочено, че майката и детето живеят на адрес в : г **********, а бащата на адрес в г ********** Посочено е че детето е ученик във втори клас в СПГЕ „Джон Атанасов“, както и че не наблюдавана привързаността на детто и родителите.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на насилие от 14.08.2023г., 03.09.2023г. , 13.10.2023г., 14.10.2023г., 20.10.2023г. 21.10.2023г., 27.10.2023 г. и 28.10.2023г. по дата време и място, така както са описани и в сезиращата съда молба.

По делото е постъпила справка от Центъра за психично здраве „Проф Н. Шипковенски“, в което е посочено, че никоя от страните не се води на отчет. Постърили са писма от Център Отворена врата в които е посочено, че ответника посещава центъра, има устоичиво поведение и самокритичност. Посочено е че при конфликт лицето приема решения, удовлетворяващи интересите на другата страна. По делото са представени множество медицински документи за здравословното състояние на ответника, които не са от значение за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за настоящото производство и по конкретно фактитети свързани с твърденията за осъществени актове на домашно насиие, поради което съдт намира за ненужда да ги обсъжда.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита свидетелите: Н. П. Н. и М. Е. Д. /деведени на молителката /, както и свидетелите И.. К.а /сестра на ответника/ и св.

Д. Д. Т..

Свидетелката Н. Н. е състудентка на молителката от Техническия университет. От показанията и се установява, че страните са живеели заедно на семейни начала и че имат дете А., както и че отношенията между тях са се влошили и е имало конфронтация между тях, първата от които април тази година. Свидетелката заявява, че е видяла бележка на която ответника е написал нещо относно живота и здравето на Алекс, Уточнавя, че на бешежката е писало , че влизането на П. в някакви списъци няма значение за живота на детето и че се моли всеки ден за живота и здварвето на детето. Свидетелката сочи, че последния път когато е виждала ответника е било когато тя, мъжа и молителката са били на театър, а ответника е гледал своето и нейното дете, както и че след като са се 3 върнали от театър са останали в дома на страните около 20-30 минути и в процеса на разговор ответника е споделил, че е изхвърлил ножовете защото не били хубави. От показанията на свидетелката се установява, че преди Алекс е бил по затворен, докато към настоящия момент е по разговорлив. В останалата части и по конкретно, споделеното от свидетелката, за това как ответника е обвинявал молителката за всичките му проблеми и за това, че е казвал на молителката, че е лош човек и да си тръгва, но без детето и т.н., съдът не цени тъй като това са обстоятелства които свидетелката не е възприела лично и непосредствено, а всичко обстоятелства и изречените думи от ответника са преразказани от самата молителка.

От показанията на свидетелката М.Д., позната на страните от около шест години, се установява, че отношенията между страните са се влошили и че между тях е имало конфликти. По отношение на обстоятелства във връзка с конфликтите на страните и по конкретно за това, че ответника е наричал молителката луда, лош човек, че лошото я изяжда от вътре, както и че ответника е обвинявал молителката за проблемите си, както и в изневери с нейни колеги, че не се справя с домашните си задължения и т.н, свидетелката сочи, че са и били споделени от молителката. Предвид това съдът не цени показанията на свидетлката в тази част, тъй като това са обстоятелства които свидетелката не е възприела.

Свидетелката не е възприла и това, което се е случило на срещата с психолога на ответника.

Единствено съдът цени изложеното от свидетелката, че след скандалите молителката е била разстроена, тъй като често скандалите са се случали пред детето.

По делото е разпитана и свидетелката И. К.а - Иванова, сестра на ответника. Свидетелката разказва, че страните са живели на семейни начала и имат син – А.. Твърди, че страните са се разделили, като инициативата е била на молителката. Свидетлката сочи, че е разговаряла с молителката която и е казала, че мотива и да се раздели с ответника е, че не пазарува, не се включва в домкинството и не полага грижи за детето, както и че не може да му прости, че я е обвинил в изневяра. Свидетелката сочи, че е била поканена на среща между страните, която се е провела на 01.05.2025 година, която е продължила около два часа. По време на разговора свидетелката сочи, че брат е казал, че обича детето си и не желае да се изнесе от дом си. Свидетелката сочи, че по време на разговора молителката хронологично е разказвала неща от живота на страните, като се опитвала да изтъкне причините поради които не може да прости. Сочи, че не е чула молителката да казва, че ответника я е обиждал.